КГБ = Клуб на Готините Баби - 200.

Яжке, защо не си се виждала с рожденника и семейството? Нали имаш супер-дупер модерен телефон - и на Вайбър, и на Месинджър може да се гледате на камерата. И ние с Мрънчи сега ядохме спагети болонезе по Месинджър. Тоест те с мамка му ядоха, а аз гледах. Даже детето омаза екрана на тел. в стремежа си да ме храни. А да питам - ти прочете ли книгата на Е. Шафак? Изтегли ли друга? Ако не - звъни за помощ от приятел.
Фло, ако искаш ръкавици и маски - звънни да ти обясня къде има близо до вас и нас. В началото на Ст. град е, може с кола, а може и пеш да се разходиш.

Айша, редовно се виждаме ,но все по Вайбър и Месинджър.Искам  да могат да се приберат.Той от скоро е на нова работа и не се знае кога ще идват.За сега съм  на непрекъснат режим на наблюдение от внуците.След обяд се обаждат един по един и отговарям какво правя,какво прави кучето, а на Вики диктувам да пише на български Книгата прочетох и започнах друга,но на лаптопа.Когато тръгна на работа ще ти се обадя за помощ.Благодаря ти за отзивчивостта!

Яжке, то и по тел. може да се разберем кое как се тегли.
На лаптопа поне на мене не ми е удобно.
Янке, как си? Анжелка и тати дават ли отпор на короната?

Честит рожден ден на Ран!


Яжка, честит да е и твоят рожденик!


Фло, твоята племеничка е попаднала на някой по-праведен и от бог. Или по-вероятно на някой, който избива комплекси. В интерес на истината, сутринта се притеснявах точно от същото. Викнах Емко на закуска и веднага ми мина през ума, че може да попадне на такъв педант, който да го стресира за няма нищо. Те живеят през три къщи от нас, ама е - казах му да си сложи маска.
И какво - след няколко часа - отбой! Толкова ли не могат да се разберат тия хора, да обсъдят всичко предварително, а не да се излагат като кифладжии!

Оф! Я да ви предложа една много актуална идея за промяна на интериора

Какво да обсъдят? На повечето от българите стана пределно ясно, че има стотици циркулиращи вирусоносители без симптоми. И затова ще си носим маските, поне да се намали риска. На лекарите им е пределно ясно. Внимателно следя изражението на генерала и не ми харесва. Те са наясно какво предстои, но Ганьо се прави на велик и внася жалби за нарушаване на правата му. Аз не искам права. Искам аз и моите близки  да сме живи.

Според мен, не трябваше да отменят наредбата за носене на маски на обществени места. Поне за две -три седмици  можеше да се изтърпи.  Но явно има много безстрашен народ в нашето отечество, който  е  против.  Дано заради протестиращите  да не  ескалира разпространението  и да се наложат по-страшни мерки. Дано  греша, но и на мен в изказването на министъра на здравеопазването прозвуча нещо като  "сами ще узреем до консенсус по въпроса, когато положението стане страшно и тогава  и смелчаците ще  разберат".

Точно казано.

Мерките са защото си знаят болниците и мизерията  и са превантивни да не се стига до лечение.Отменят от шубе , че може да затворят техния  купон.
Хората са прави да негодуват, защото се задава нов вирук- безпаричие.Другите държави имат мегдан  с резерви, при нас никой не спомена да има нещо в резерв, за заеми говорят.Аз се снабдих с истинска маска, подозирам е местно производство-3 лв.Ама поне да не ме наплюят става.Омръзнаха ми и книги и филми  и дяволи.Вчера се изморих ,днес не можах да съм работна, но то не може всеки ден.Господ сякаш ми помага, чудя се онези дни как можах печката на дърва да настаня на място, за пръв път отведнъж стана напасване.Не помня и да съм се чувствала толкова уютно на 13 градуса навън, като е тихо си е направо удоволствие, но и се изморявам та през ден  е силата.Стига, че и толкова мога.Днес си направих пица и с апетит хапнах топла ,не ми се готви винаги.
Фло ,  и аз имах маргарити ,крадени бяха и  добре вървяха ,но се загубиха ,за това сега семенца пък май месец ще разсаждам.Но найлон няма около нас ,трябва да ходя на другия край , не ми се контактува  толкова.Та ако не замръзне - ще стане, дупките не може да затворя.
Пипера не съм сложила ,сетих се че отрова нямам,нито купена ,нито да си направя.Като излезна  и мине и този сняг, то земята студена още.

Аз пък не разбирам - защо държавата ще купува маски за социално слаби. Ми то всичко все за тях. А тия, които бъхтят по 40 год., изкарват и за себе си, и за пенсионерите, и за соц. слабите мързели кучета ги яли. Не ми е за 5 - 10 лв. за маски, ама нещо все от нас цица държавата. От друга страна съм сигурна, че "Наша" фирма ги е доставила и сега ще ги раздадат и платят. После подмасово ще поделят приходите.

Толкова шивашки фирми,които могат и предлагат да шият маски!
Нооо,ние ще внесем от на майната си- без извинения за израза.
Инак много берат кахъра ,колко хора ще останат без работа и т.н.

Млъквам.
По темата.
Вчера ходихме да пазаруваме.Ако съм срещнала примерно 30 човека само двама с маски.
Имам купени няколко маски.Аз си и уших .Но, както казва Борянка то тези маски са ,колкото да не те наплюят.
Аз си я нося маската плюс ръкавиците.На магазин за месо имаше табела,че в магазина се влиза  с маска и ръкавици.
Въпросът е колко се спазва.

Борянчице,днес засях тиквички под бутилки.Да се топлят там и да поникват като им дойде времето.
Поразкърших се с мотиката.Добре  се почуствах,ама съм се и поизморила.
Вчера като си обух дънките -амии поизпънала съм ги.😁😉
Ама то пролетта иде,фитнеса и той 😁

За нивото на нашето здравеопазване съм много наясно. По-скоро за недобрите   условия, техниката и недостига на кадри, а не за професионализма на медиците.  И все пак, трябва да сме по-дисциплинирани.  Поне с това да си помогнем.

                           Хайде с мен на кафенце! Днес съм подранила,но като гледам натрупания сняг навън хич не ми се става!
                           Честит ни 1 април! Не ми се лъже,даже и не ми се шегува в момента.

Добро утро, момичета! Честит ви ПЪРВИ АПРИЛ със сняг - поне при нас!
За маските - наистина много български фирми шият, Галенини - също! На ден излизат хиляди бройки от една фирма само. Чудя се къде отиват?!  Аз имам останали две маски от преди 2-3 години - Аделин беше донесъл от Чехия цял стек ( от работата си там) , ама Анжелка ги слага по куклите си, по себе си...та сега намерих останали 2. Обаче...още не съм слагала такова нещо, дори не знам как и то докато се пробвам и взеха, че ги отмениха. Не че излизам някъде! До магазина за един хляб на 2-3 дена веднъж и то вътре няма джан-джун.
Предупредиха ни, че сме бедна държава и не могат да разполагат с такива средства, като другите. Е, да не са чак "такива", но можеха да отпуснат по нещо повече за пенсионери и деца. Братовчедка ми е в Милано и каза, че в Италия дават по 600 евро на непълнолетни ученици ( на семействата им ), 18 месеца мораториум по ипотечни кредити, бонуси към заплатите на работещите и още куп облекчения. А при нас - 40 лв на пенсия и то до определен праг! И то по традиция, а не заради ситуацията!
С Анжелка си говорим почти всеки ден по месинжъра с часове, правим домашни по английска граматика ( когато е близка до българската ) Добре е, седи си в къщи и до сега е излизала само веднъж до магазина. Каза, че при тях никой не ги задължава да са с маски.А в Италия ги следят с дронове и ги връщат в къщи.Дори до магазин не могат да излизат - поръчват по тел и им доставят от магазини, като доставчиците са със специално облекло, което им дава право да се движат по улиците. Та такива ми ти работи!

Добро утро!
Дидия,тук съм и аз с кафенце.Ще ти правя компания.Снощи бях на филмова вълна,нищо не съм чела,нито тук,нито там. Сега ще наваксам.
  Аз имам едно категорично мнение за ситуацията с корона вируса.Много всезнаещо и претенциозно племе сме. Това медицина,икономика,политика-всичко ни е ясно.Няма нищо лошо човек да е информиран,но защо  се надценяваме и подценяваме мнението на специалистите?! За маските направо се чудя.Не е ли по-добре държавата да купува и внася лекарства и апарати,а ние сами да си задоволим нуждите от маски.Всеки има игла,конци и по един парцал за маска.Не са нужни и кой знае какви умения.Каквито и мерки да предложат,ние сме все контра.Сега се досещам за вица с котела катран....А за ограничаване на правата за разходки,направо съм изумена.Толкова ли сме недисциплинирани или наистина не разбираме сложността на положението!
  Струва ми се,че ще дойде момент,когато всички ще бъдем на едно мнение.Дано само загубите до тогава да са поносими.

Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване!

"- Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата.
Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол.
Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифт очила и ме изгониха от пазара, ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта.
Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва.
Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми и написа върху него „за нищо не ставаш”.
Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен, и доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика:
„Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!”
Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки.
Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало, ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство.
Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва и когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха в кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан. Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи.
Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла а аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, а от носа ми стърчаха парченца марципан....
Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци.
Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля: „Господи, колко много продукти се похабяват тук!”
Тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни....
Истина е....
Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото.
Всичко се случи така.
Ден за жътва.
Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика:
„Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.”
Той даже и не се досещаше колко е близо до истината.
За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар. Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит.
После нищо не помня.
Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара.... Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера. Виж, очилата ми станали на сол, а пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол.....
Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега, вече съм сигурна, че е така.
Но, това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен, а аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга.
Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им…
А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя.
Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп…
И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти.
Чакам нови рецепти и даже не се сърдя на никого.
Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов!
Баба Станка 🙂"