По принцип съм много спокоен човек, понякога чак дразня околните със спокойсвието си. 
Но има периоди, в които съм като буре с барут.
Конкретно за твоя случай не мисля, че опира да здравината на нервите.
Като бяхме първи-втори клас и ние със сестра ми мъкнехме вкъщи кой ли не, а някои от приятелчетата ни се бяха и научили да бъркат по шкафовете и в хладилника и да си взимат каквото им харесва.
На майка ми като и писна ни привика на сериозен разговор и ни каза, че повече от веднъж в седмицата гости вкъщи не може да си каним. 
Според мен трябва да говориш и с твоето и с другото дете и когато не е удобно да не го пускаш вкъщи. Разговор с родителите също е вариант, но зависи какви хора са и в какви отношения сте.
Но има периоди, в които съм като буре с барут.
Конкретно за твоя случай не мисля, че опира да здравината на нервите.
Като бяхме първи-втори клас и ние със сестра ми мъкнехме вкъщи кой ли не, а някои от приятелчетата ни се бяха и научили да бъркат по шкафовете и в хладилника и да си взимат каквото им харесва.
На майка ми като и писна ни привика на сериозен разговор и ни каза, че повече от веднъж в седмицата гости вкъщи не може да си каним. Според мен трябва да говориш и с твоето и с другото дете и когато не е удобно да не го пускаш вкъщи. Разговор с родителите също е вариант, но зависи какви хора са и в какви отношения сте.
За комшийчето вече ти казаха какво да правиш,вирусът ще мине,всичко ще е ОК 
)Прощавай си и не се натоварвай излишно-то човек и така си има доста проблеми,та не си заслужава да си къса нервите заради глупости.Пусни си хубава музика или нещо подобно,което те успокоява ,че това с ядосването е като лавина-колкото повече,толкова повече.А от мен- 
е и на мен по някога ми идва да се ИЗБУАМ В ДУВАРА 
Що за хора?! Че ти ако искаше детска градина, пари щеше да изкарваш, за тая работа. Пък я и храниш! Бре, ами те родителите и съвсем кьоравото ударили. Да вземем и ние да се преместим до вас, та да има кой да ми гледа детето като тръгна на работа 