Ние чакахме да дойде уикенда та да седнем на лаптопите и всеки да свърши това, което все отлагахме по една или друга причина. Ама то и какво друго да правиш сега? Все още може да се разхождаме тук, ама гледам почти няма хора по улиците. Може малко по-късно да излезем на разходка из квартала. Никога не съм искала къща, ама сега направо завиждам на хората с такава. Вирусът да беше дошъл през късната есен, та поне да не ни е яд за хубавото време навън.
Аз съм кръстена на майката на майка ми. Нито от едната страна, нито от другата страна са натискали нашите за име. Те сами са си решили. Майка е искала да нося напълно нейното име, ама не са разрешили - било западно, хаха. Баба се казва Данна, да, правилно прочетохте. Родена е в едно странджанско село в далечната 1927 година, все още е на крака и в сравнително добра физическа кондиция. Да ми е жива и здрава още! Та попът като я записвал, не знам къде е блял или пък не е чул, ама я записва Данна вместо Данка. Аз като съм се родила, в болницата са връчили на майка един именник с разрешени имена, защото това не било разрешено. И затова като бях малка се майтапеха - на баба Д-то.
Фло - да е жива и здрава внучката с прекрасно име!