Кукундрела пролет чака и кат жаба в гьола кряка - 99!

И дан забрайти личната хигиена

Аааа,ни стаа….ти си репетирала нескъ с гуспужъта. АЗ съм на околен свят за това къде се намират червата......хахахахах

Бонбони „Коровка” по време на Ковид-19

Беше добре, докато само класната пращаше учебна програма за такива елементарни неща като четене, български език, математика и английски. Днес обаче учителките по физкултура и по музика решават да оставят и свой отпечатък в глобалната криза. Едната с неразгадаемо за мен видео с маршова музика и махане на дечица с флагчета. Другата – с предложението да се научат три песни наизуст. Ок, има логика... но и трите звучат като смес между поп-фолк и додекафония. Котки 1,2 и 3 напускат хола с бохчи през рамо. Дребният вие и буйства. Аз искам в друга Вселена.
Е, поне времето е пролетно и слънчево, а експертите препоръчват слънце, че гадта Ковид-19 да мре. И така, време е за кратка разходка – на въздух и слънце. Дребният се строява пред вратата за части от секундата.
- Дребен, нали помниш? Имаме да купуваме хляб, кашкавал, сирене и сладолед.
- Ииий, сладолед!!! А може ли да вземем сладоледа от „Берьозка”? – той се облизва от брадата до ушите.
- Разбира се, че оттам ще си вземем сладоледа – съгласявам се, без грам колебание, и мислено се облизвам по същия начин.
Пред супермаркета опашката се е разтегнала на около триста метра от входа. Въпреки уверенията, че „става бързо”, с Дребния не сме навити да чакаме. Запътваме се право към „Берьозка”-та.
Влизаме и се лепвам на фризера, за да изберем сладолед. Оглеждам се и Дребния го няма.
- Дребен..? Дреебеен? Дребеееен? Дребен!!!!
Откъм вътрешната част на магазина се дочува прохленчване. Хуквам натам. Срещу мен Дребният стои на колене на пода, закрил глава с ръцете си, а върху него се сипят бонбони. Много бонбони. „Коровка”.
- Какво стана? – въпреки желанието да се разхиля от гледката, полагам усилие гласът ми да звучи спокойно.
- Ааа... – през сълзи и подсмърчане Дребният запълзява към мен. –Исках само да си взема един бонбон. Тези много ги харесвам... – и започва да реве с глас.
- Добре, де, защо не ми каза?
- Защото рафтът падна преди товаaaa...
Цъфваме на касата с две пълни торбички бонбони. Малко над кило и половина. За разкош прибавям и три сладоледа.
- Виждам, наши банбони на вас много харесват? – пита продавачът.
- Много. А сладоледът – още повече – казвам през зъби.
- Тогава защо купувате банбони за 25 лева, а сладалед само за 3?
- За да ни останат два лева ресто – обажда се Дребният.
По пътя към вкъщи двамата джвакаме „Коровки” и си мълчим. Чак пред входа Дребният се престрашава да проговори:
- А днес какво ще вечеряме?
Тръсвам му в ръцете торбичките.
- Това!
- А за десерт?...
Сега заради Дребния, освен карантината и хоумскулърството, ще трябва да преживея и една величествена диета. Обмислям още веднъж да пусна трите песни от госпожата му по музика.