Една случка с нея преди доста години: бяхме останали сами една лятна вечер и си бяхме легнали, но без да спим, а само да си говорим. По едно време от улицата се чу страшен котешки вой, почти под нашите прозорци! Тя ми вика: Ставай, да видим какво е, може да е някое от нашите котета! /Имаме двор с котки/ И ставаме ние, тя грабва едно канче с вода - да разтърваваме животинките. Тогава и двете бяхме облекли някакви леки нощнички и така по нощници излизаме на улицата /справка: тази наша улица е една от централните на Варна и не е от най-безлюдните/, тя напред с канчето вода, аз след нея, да гледам сеир! Застана тя до една кола на тротоара и готова в атака, лисна канчето отгоре. В същото време аз поглеждам от другота страна как минава бързешком едно моряче /нашенско, с униформа/, бързащо да се прибере в Морското. Човека се спря, направо замръзна! Бабет, недовиждаща в тъмното, довърши делото, като изплиска останалата вода право в лицето на моряка, с шъткане! В същото време аз започнах да се хиля. Е, не сте виждали такъв старт - човечето вдигна 100кмвч за отрицателно време! Имам някой предположения относно мисълта му за нас тогава!