Заекване след ходене на детска градина

gabiplus, моят съвет е да направиш консултация с психолог. 
Иначе, ако идеята за детската градина  травмира моето дете, аз не бих продължила да го водя или поне ще го спра и ще опитам пак след време. Може би просто все още не готов за  и това ще се случи на по-следващ етап.
Представям си колко е трудно в такава ситуация. Дано се справите и двамата лесно и бързо 

Изцяло съм съгласна с горното мнение

Съветвам те от личен опит - остави дтенцето при баба му за известно време, за да забрави за стреса в тази детска градина и го запиши в друга. Нашия случай беше аналогичен. Тръгна на градина на 3г. Първо спря да яде, после спря да спи и накрая спр да говори, ама наистина не говореше, аз го питах той сам мълчеше, накрая го спряхме и за 6 м. го гледаше баба му. После го записахме в друга детска градина и там нямаше никакви проблеми, в последствие разбрах, че учителката в първата градина го е тормозила и наказвала, че плаче
Не се притеснявай, ще мине

Детето ти е изключително стресирано, не оставяй така нещата. Заекването показва, че детето изживява много силен психологически стрес, не омаловажавай проблема.
Вариантите са няколко:
* поговори с директорката на яслата и се увери, че учителките се държат добре с него и не го изолират (и др. майка са имали същия проблем и се е оказало, че проблема е в лелките-това се решава с разговор с директорката)
* смени яслата
* остави го временно при свекърва ти
* потърси в града на свекърва ти детска ясла (там децата са по малко и се чувстват по добре, адаптират се по бързо)
* спри го от яслата
* наеми му гледачка или някоя жена която се грижи у дома си за няколко деца на една възраст.
* поговори с него и го попитай какво не му харесва там и защо не иска да ходи.

Подкрепям 

Въобще как може някой да помисли, че това е начин за "налагане"? Та то заеква! Това е дете на 3 години едва ли го прави нарочно... И това е след няколко дни ходене ...
Аз съм била подобно дете. Не съм говорела, не съм ядяла, не съм спала. Сядала съм до прозореца и ако не съм плачела съм гледала навън. Майка е опитала в няколко градини и все този резултат. Помня, че се чуствах ИЗОСТАВЕНА. Така и не ходих на градина гледаха ме жени съседки /срещу заплащане/.

Ането ходи така един месец за свикване. И също не ядеше, което караше учителките да използват различни начини да я принудят (преди да разбера и да кажа изрично и неколкократно да я оставят на мира).
Сутрин къде плаче, къде помрънка, къде влезе безпроблемно в ДГ и забрави да ми каже довиждане. Следобед я намирам спокойна и мисля, че всичко е наред.
Постепенно се оказа, че са ги плашили с ред абсурдни неща, за да слушат. За едната учителка знам със сигурност, че е казала "който не яде, го заболява коремчето и му правят операция" - тя самата се похвали!!!
Наесен ще пусна детето пак, но ще се постарая тази учителка да не му се падне. Пробвай и ти да помолиш да бъде при други учителки и възпитателки детето.

Заради заекването го заведи на психолог... обикновено е белег на стрес.

Аз също мисля, че заекването е обезпокоителен признак. Съветвам те да започнете консултации с психолог или логопед. Възможно е въпреки приветливата (според теб) обстановка, в градината да се случва нещо, което сериозно да притеснява детето ти.
Пиша това имайки предвид горчивия опит на моя позната - детето й започна да заеква в детската градина. След седмици посещение при логопед е излязло наяве, че е било тормозено от една от лелите. Не е смеело да се оплаче, защото е било заплашвано.  И това не е било единичен случай - и други деца в същата група са били с признаци на голям стрес. Въпросната леля е била уволнена. Благодарение на навременните мерки на родителите, това дете се оправи.
Дори и причината да не е толкова зловеща, един психолог би помогнал на теб и детето да преодолеете по-лесно периода на преход.

Има много начини, по които детето може да се наплаши. Аz като малка ходех в градината, където майка ми работеше. Преди да тръгна майка ми ми беше наговорила колко послушна трябва да съм и да си иzяждам всичко, което ми дадът. Добре, ама леличката в групата решила да се грижи специално zа мен и като видяла, че съм си иzяла супата ми сипала веднага още една купичка. А аz не навиждах супа. Ама нали мама каzа, че трябва да съм добро дете, седях над купичката и ядох супата. Тогава да съм била на 3 годинки, но все още помня сцената. И така първия ден аz съм била кротко и послушно дете, превела съм всичко, което са ми кажели и съм мълчала. Но от там нататък аz в градината ревях непрекъснато и иzпитвах ужас от яденето.

Така че малките неща са важни zа това кака детето се чуства...

След всичките ми ревове майка ми ме спря от градина и ме остави да ме гледа в къщи баба ми. До колкото си спомням, zимните месеци ги прекарвах сама в къщи пред телевиzора, с никого не играех и е общувах. Лятото играех сама навън, само Юни и Юли имаше с кого да си играя (деца, коиот бяха на гости при бабите си). Но те бяха по големи от мен и гледаха само как да ме раzкарат.
В реzултат на това аz не се научих да общувам с други деца, не zнаех какво да правя ако някой ме удари или ми вzеме играчката. Когато тръгнах на училище не плачех, но и не ми беше приятно да ходя, zащото не можех да си играя с другите деца.

Опитай се да раzбереш какво го плаши детето ти. Не вярвам синът ти да е почнал просто така да zаеква. Ако трябва спри го zа няколко месеца от градината, докато раzбереш какъв е проблемът и после го zапиши в нова градина.

Успех...

Не разбирам как можем това да го наричаме борба.
Борба с кой?
Със собственото си дете?
Какви се причините да настояваш за детската градина?
Вземи гледачка.
Не осъждам никой обаче никакви цели не си заслужават тази жертва.