Здравейте! Имам нужда от независим съвет..и от части да си излея всичко. На 23 години съм, от малък град, едно дете. Гледана съм като писано яйце, за което съм безкрайно благодарна. Не сме от семействата, разполагащи с много финанси, затова никога не съм искала нищо от нашите - благодаряла съм, че са ме обличали, хранили и всичко. В момента съм студентка, сравнително трудна специалност със часове от сутрин до вечер плътно, живея на общежитие с моя приятел. От 2 години сме заедно, колеги сме, разбираме се. Защо пиша това? Защото съм благодарна за всичко, което имам и обичам безкрайно много родителите си НО баща ми в последните години стана ужасен - изнервя се от най-малкото, не търпи възражения....и все още ме смята за дете. Вдига ми скандали, заяжда се, сърди се. Това започна с появата на първото ми гадже(17г), взимането на книжка(учеше ме да шофирам от малка, но съм щяла да му взема колата), имам гадже(не му обръщам внимание), искам да изляза с колата(не карам както той ми казва), от 7 клас знаех какво ще уча(приеха ме, получих едно умряло браво). Днес поредния скандал - защо съм в софия, а не вкъщи по време на карантина, трябвало да бъда вкъщи! Приятелят ми бил виновен за моето поведение, щял да го изгони! Била съм несериозна... Ще ми е трудно да започна работа на пълно работно време за момента, затова припечелвам със странични неща, хоби. Не излизам по заведения почти, изцяло си готвя, не се глезя и не пуша, гледам максимално да ги улесня....и съм лоша! Забравих да вмъкна, че баща ми и леля ми нямат добри отношения с баща си (моят дядо). Не са имали подкрепа и обич от него, докато аз с дядо имам някаква специална връзка, много се обичаме. Не знам вече какво да направя....
- Публикувана: 15 март 2020, 00:33 ч.
- Последно мнение: 15 март 2020, 19:39 ч.
Твърде загрижен баща?
Знае го, и има временно затишие и после пак отново. Днес се вкисна понеже не съм си вдигнала телефона...звъня на майка ми, за да обясня че съм изтичала набързо до магазина за женски неща(превръзки, тампони)...и после чувам това излияние от баща ми и вдигам кръвно. Говоря на стена, мама ме разбира и тя също е силен характер обаче понякога просто не може да се занимава само с него.
При карантина не е добра идеята да пътуваш.
Нали си самостоятелна, защо се връзваш толкова? За какво ти е неговото одобрение? Нали е важно ти да си доволна от това, което си.
Нали си самостоятелна, защо се връзваш толкова? За какво ти е неговото одобрение? Нали е важно ти да си доволна от това, което си.
И аз това му казвам, нямам кола в момента и пътуването ще е с други хора, което е безумно в момента. Болно ми е, че мисли така. Давам си сметка, че явно винаги търся одобрение от него, но и по принцип съм чувствителна и от близки хора се афектирам. Не знам какво да очаквам вече, майка ми може и да му е наляла малко трезва мисъл но може и по-зле да е станало. Говоря спокойно с него - отсреща получавам заяждане от една седмица. Не мога просто така да го пропусна покрай ушите си или не знам как...
Предполагам сте говорили много и си опитала всичко. Не можеш да промениш завършен характер на 40 - 50 години. За жалост не можем да си избираме родителите, но можем да изберем бащата на нашите деца и да им предложим повече, от колкото ние сме получили. 
Концентрирай се върху ученето и започването на хубава работа като завършиш, а баща ти го приеми такъв, какъвто е.
Концентрирай се върху ученето и започването на хубава работа като завършиш, а баща ти го приеми такъв, какъвто е.
Проблема е, че усещам как се отдалечавам от него, с майка ми съм много по-близка, не ме е страх да споделя каквото и да е но с баща ми не мога толкова вече. Старая се да съм добро дете(за тях винаги ще съм, това е ясно), гледам си ученето, за да мога един ден да ги гледам аз и нищо да не им липсва, имам добра финансова култура, заделям си пари в случай, че нещо стане, в момента имам прилична сума спестени пари без да съм очаквала положението в момента и като цяло не съм като повечето връстници. Не искам да си мислите, че нямам трески за дялане, но в този форум съм получавала много полезни мнения от момичета, близки до моята възраст и от дами, което е много ценно заради различните гледни точки и исках да видя дали наистина греша с поведението си.
Не мисля, че грешиш. Баща ти се заяжда с теб, защото явно вижда, че порастваш, излетяла си от гнездото и може да ти се случи какво ли не. Има такива бащи, които никога не харесват приятеля на дъщерята, и майки, които не виждат достойна за сина.
Прекрасно е, че си близка с родителите си, но за съжаление би трябвало временно да се отдалечиш от баща си, след като той реално те подлага на тормоз по телефона. Гледай да запазиш спокойствие и да действаш разумно, както явно и правиш.
Прекрасно е, че си близка с родителите си, но за съжаление би трябвало временно да се отдалечиш от баща си, след като той реално те подлага на тормоз по телефона. Гледай да запазиш спокойствие и да действаш разумно, както явно и правиш.
Четвърта година съм студентка, би трябвало вече да е приел тази мисъл за гнездото. Опитвам се да не влизам в излишни спорове, говоря основно с майка ми, но понякога като баща ми пише или иска да се чуем и се започва, а не става да не вдигам, защото разбрахте какво се случва. Наистина не знам как да реагирам, някой бил ли е в това положение? Вие какво бихте направили?
Според мен не е лошо да му кажеш да се поготвя да става дядо. Акоимаш съученици или познати на твоята възраст с деца - дай му ги за пример и му кажи че си и поизостанала с "материала".
Дума не може да става за това, той вижда, че започнах да ходя и по сватби и кръщенета на колежки и наборки изобщо обаче или не осъзнава, че съм на една възраст с тези хора или просто нарочно си затваря очите. Най - много да чуя "има време за всичко"! Е, то ясно, че има ама до 30-35г ли да къткам при него? Аз сериозно не знам как един ден живот и здраве ще им кажа, че ще имам дете. Сигурно ще се сдуха и ще ми каже, че не мога да го гледам.
Баща със свръхконтрол и тираничен. Докато си била дете е владеел нещата, затова се опитва така и да си остане. Да си малкото дете, което може да командори.
На 23 години си, отдавна трябва да е приел, че не си вече дете и имаш свой живот. Зациклил е на периода, когато си била дете и е можел да те контролира. Затова и не бърза да излиза оттам. Ако ти не му дадеш ясен сигнал, не поставиш границата, няма да спре да се меси в живота ти и да се цупоти като дете (това е част от играта му).
Папа Смърф ти е дал добър съвет. Спри да се държиш като дете с него и му дай отговор и поведение на голям човек. Тогава ще му се наложи да приеме, че вече не си на 13. Ще се сърди, ще се цупи, ще вика вероятно, но не му ходете по акъла, ще му мине и ще приеме твоят образ на пораснал човек. Може да ти се наложи да влезеш в конфронтация, но иначе няма да стане.
На 23 години си, отдавна трябва да е приел, че не си вече дете и имаш свой живот. Зациклил е на периода, когато си била дете и е можел да те контролира. Затова и не бърза да излиза оттам. Ако ти не му дадеш ясен сигнал, не поставиш границата, няма да спре да се меси в живота ти и да се цупоти като дете (това е част от играта му).
Папа Смърф ти е дал добър съвет. Спри да се държиш като дете с него и му дай отговор и поведение на голям човек. Тогава ще му се наложи да приеме, че вече не си на 13. Ще се сърди, ще се цупи, ще вика вероятно, но не му ходете по акъла, ще му мине и ще приеме твоят образ на пораснал човек. Може да ти се наложи да влезеш в конфронтация, но иначе няма да стане.
Подкрепям горните две мнения (без частта с конфронтацията). Общувай с родителите си повече, така ще видят, че детенцето им е пораснало и тяхната роля по възпитанието е приключила.
За проблема колкото е виновен баща ти, толкова и ти, комуникацията е двустранен процес. Търсейки одобрението му за всичко, той го усеща и на подсъзателно ниво се включва механизъм за контрол. Покажи, че си възрастен и самостоятелен човек със свой живот. Ще си направиш своите грешки, за да можеш да научиш своите уроци... това е твоят път, не неговият.
Не се поддавай на тона му, запазвай спокойствие, дори той да вика (това е още един белег за зрялост)- в нервна обстановка проблеми не се решават.
Промени се ти, така ще се промени и той.
За проблема колкото е виновен баща ти, толкова и ти, комуникацията е двустранен процес. Търсейки одобрението му за всичко, той го усеща и на подсъзателно ниво се включва механизъм за контрол. Покажи, че си възрастен и самостоятелен човек със свой живот. Ще си направиш своите грешки, за да можеш да научиш своите уроци... това е твоят път, не неговият.
Не се поддавай на тона му, запазвай спокойствие, дори той да вика (това е още един белег за зрялост)- в нервна обстановка проблеми не се решават.
Промени се ти, така ще се промени и той.