Феноменът Д-р Спок

изобщо не съм чела д-р спок 
не смятам някога да го прочета. адски досадни са книгите, в които те съветват как да си отглеждаш хлапето

Нищо подобно не пише в д-р Спок, при това аз имам старото издание.
За времето си е бил даже гъвкав. Тогава лекарите са препоръчвали да го храниш на точния час, а той пише, че 15-20 мин. горе или долу няма да навредят.
И за рева с цел "развиване на дробчетата" не е точно той виновен, струва ми се. И аз бях останала с такова впечатление, но като го прочетох... ами не пишеше това.
За ранното захранване обаче наистина пише - дотам е била стигнала науката по това време, какво да се прави.
Аз имам добро отношение към него по принцип, но не го възприемам като източник на практически съвети.
Майка ми ме е гледала по него и нещо в гордостта й, когато говори за този период, ме умилява. Наистина смятам, че най-важното е майката да вярва, че прави най-доброто за детето си, повече от всеки конкретен метод. Тогава и двамата ще се чувстват сигурни.

Държа да отбележа, че това изобщо не е вярно. Който е ЧЕЛ книгата, със сигурност му е известно, че там се описват всички "видове режим". Не по-малко място е отделено и на т.нар. Свободен режим /хранене на поискване/. Смея да твърдя, че много от нещата са валидни и до днес.Разбира се, четейки книга/при това медицинска/ написана в началото на миналия век, всеки разумен човек би трябвало да отчете този факт. Все едно да четеш учебник по медицина или физика от началото на 20век. За мен д-р Спок бе незаменим първите 3месеца, наред с този форум.
И още - моят син след раждането си за 20 дена наддаде 300гр., защото го хранех на поискване. След консултацията, започнахме събуждане и кърмене на 3 часа - за 15 дена качи 1кг. Сега пак сме на свободен режим. Така че нещата не са черни и бели.

Аз пък много го харесвам и мисля, че ако всяка майка го прочете поне по диагонал, невротизираните деца ще намалеят драстично.
Насилването на детето да яде. Настояването да яде конкретна храна, силовите методи или обратно - лигавенето на детето, биха много по-малко разпространени. И за седмица на кърменето нямаше да се говори толкова май... защото кърменето ще е естесвено и лесно, а не страшно и трудно за майките.

Човекът има едно основно послание за мен- всеки може да бъде добър родител /всяка майка да кърми / и всяко дете знае най-добре кое е добро за него. Така родителите дават не само храна и подслон, но и любов на детето си и то расте здраво и щастливо.
Останалото са подробности.

ПС Сокът никак не е от първия месец!

Никога не съм си гледала децата по книга въпреки,че съм чела няколко включително и Спок.Колкото различни книги толкова и различни мнения в тях.

аз първия месец будех сина си за ядене през нощта, тъй като трябваше да яде 8 пъти през 3 часа, още повече, че беше почти месец по-рано роден....
и, да си призная, да, под режим го гледам малкия
и засега само положителни неща виждам в това - режимът е полезен както за родителите, така и за детето
естествено, не говоря за насилване
за д-р Спок - не съм съгласна с оставянето на детето да реве, но по времето на моите родители това е било единственото помагало....

Наистина пише интересни неща,книгата е осъвременена и има отделена глава за памперсите.
Ясно е че неможеш да гледаш детето си покнига,а само може да научиш нещо практично което да прилагаш в индивидулания режим на детето:)

Аз имам старото издание, от майка ми. Много ми помага, особено ми е полезно за разните детски болести, за да не припадам ако не дай си Боже детето ми се разболее, а да реагирам адекватно.

  Аз имам пълното издание на въпросната книга,не съм я изчела "от-до",но от това,което прочетох до момента не останах с впечатление,че водещ принцип е всичко да е под час и т.н.Напротив-предлага се гъвкав подход във всяко отношение,поощряват се родителите си да се осланят на инстинка си и в никакъв случай не се налага да се прави това или онова-естествено е,че се отчита индивидуалността на всяко дете.
  Също като арт мама съм на мнение, че ако повече родители я четат,ще имат по-малко притесния и главоболия с децата си-мен дори ме удиви фактът,че е писана преди повече от 50 години,а в много отношения е валидна и до днес

Не познавам жени по света, които да си гледат децата по Спок  

Феноменът Д-р Спок замира, защото не актуализира информацията, поне по мои наблюдения, изданието ми е 2003 г., а вътре има неща, които са характерни за 70-те. Децата, които тогава са били бебета вече са пораснали и проблемите са налице, а това не е отразено, само пише, че се експериментира, без да се споменават последиците, установени към днешна дата.


За повечето неща сякаш не иска да изкаже мнение, защото не е сигурен в него, за режима, разглежда няколко- твърд, гъвкав режим, 3-часов, 4-часов, като пак не се споменава за това какво е доказано през последните 15 г. и което всъщност ни показват, че са последници от експеримента. Като чета, сякаш е привърженик на режима, но пък изведнъж слага едно "Главното е бебето да не се оставя да плаче дълго от глад"   С една дума иска да угоди на всички  

За сок от 1 месец, нямам представа какво издание четеш, но това са цитати от моят Спок:

"Години наред лекарите експериментираха, като даваха тези храни все по-рано"

"Под названието "твърди храни" се имат пред вид различните по-гъсти кърмачески храни (каши, зеленчукови пюрета и др.), с които кърмачето се захранва, т. е. които през определени интервали се включват постепенно в дневното меню на кърмачето от 3-4-ия месец нататък"

"Лекарят обикновено препоръчва да се започне с една чаена лъжичка каша и постепенно да се стигне до 2-3 супени лъжици, ако бебето желае. "

Би ли поместила цитатите за сока и датата на твоето издание  

И въпреки, че е има доста остарели неща, все пак знае какво е Розеола, за разлика от нашите педиатри, смятай сама колко години са назад 

Аз имам новата книга.
Какъв феномен, какво хранене под час, какъв сок на 1 вия месец? Няма такова нещо. Има някакви режими, но има и хранене на поискване. А новата книга е прекалено скъпа за малкото информация вътре. Тука във форума има 100 пъти по-полезна информация.

Да,и моята книга е ново издание -информацията е осъвременена и актуализирана от други автори,като има естествено и цитати от трудовете на д-р Спок
  Според мен,не е лошо да се информираш от най-различни източници-интернет,книги,списания и т.н.-в крайна сметка,не всички сме педиатри или педагози ,важното е да не се вманиачаваш,а сама да преценяваш кое е добро за твоето дете и кое-не

Има и друга гледна точка за сигурността на знанието му..... Има опит и знание, както и достатъчно мъдрост да не ги абсолютизира.
Майката решава.
Детето може да се чувства добре с 3часов режим, а майката да е за режима, но детето да огладнее 2-2.5 часа след последното кърмене. Какво правим? Ами, храним за да не го оставим гладно. И не угаждаме - откликваме на нуждите на детето. "Главното е бебето да не се оставя да плаче дълго от глад"

Много модерни мами биха казали, че детето ще се радва най-много на хранене на поискване, но не всяко дете го желае или има нужда от него. Аз лично неразбирам идеята като се разплаче детко да се слага на гърдата без оглед на последното хранене - и неудобно и нелогично ми е. Кърмила съм и докато детето иска - ами след като забрави да спре се наложи да повърне изсуканото в излишък....

арт мама, не знам, аз не съм кърмила, давала съм АМ на поискване и детето ми, когато не е било гладно, удряше шишето, когато е искало да яде е яло. Много рядко (във фазите на бърз растеж) се е случвало да бъде и 30 мин. след хранене, не съм правила драма от това и съм хранила.

При Спок има приложими ТУК и СЕГА неща, но има и тотално остарели теории и практики, както и несъответстващи на българските реалности.

Все пак се предполага, че една майка с глава на раменете си сама може да прецени кое да прилага и кое - не.

От как четох, че синът на прословутия феномен се е самоубил като тинейджър, защото не се чувствал обичан от родителите си, ми минаха всякакви мераци да му чета книгите.

Аз съм изключение от тази твоя теория. Майка ми ме е отглеждала по книга с български автор. Аз също си купих с първото ми дете книга на български автор. само съм чувала за този, но не познавам и аз някой от близките ми да е отглеждал детето си по този Спок.

Спок не съм чела, но мога да ти кажа, че това не е само по Спок, ами си е нещо което и до днес се практикува и ще го прочетеш в много съвременни книги. Мен и в родилния дом са ме карали да си будя детето. СЕга не го будя разбира се, но за малко бебе се препоръчва, особено ако има жълтеница. Тогава то е уморено и не се буди и за ядене.

А за режима, ами какво да ти кажа, със Спок, без Спок, аз не одобрявам кърменето на поискване след втория месец. Моето дете се чувства много добре с режим и установих, че има нужда от него. Ако нещо в режима му на хранене, спане и бодърстване се наруши, е нервно и неспокойно цял ден. Не мисля че подаването на цица при всяко заплакване от страна на детето е най-добрия начин то да бъде успокоено и смятам че води до програмирането на вредни навици в много ранна възраст. Причината за плача трябва да се търси и храна да се дава само ако дететоо плаче от глад. Но дете отглеждано на режим рядко плаче от глад. Смея да твърдя че при моето бебе гладът е най-рядката причина за плач. Та както виждаш медалът винаги има 2 страни и не можа всичко да се отрича с лека ръка.

А свекито ми даде книга от български автори от средата на миналия век и да ви кажа не отстъпва по нищо на американските автори от това време.

Докторът си е написал много хубава книга, чела съм и старото и новото издание, а това ,че някой хора приемат нещата прекалено буквално, е техен проблем, дали ще слушат книга, съседката или прабаба сиили пък някоя много занеща форумка, все тая ...ако не поемат отговорност за действията си и са като коне с капаци проблем винаги ще има...

Не знам кое издание на Спок четете. Моето издание е 7-мо, от 1996 година, и изобщо не мисля, че се припокрива с асоциацията "Спок", която виждам в тази тема. Първото издание е от 1946 година, за 50 години практика човекът си е развивал възгледите, и на редица места в книгата си пише "преди смятах така, но вече мисля другояче". Всъщност, чела съм Сиърс, чела съм и нещо от Фърбър. Спок за мене е този, който дава най-много свобода на родителите, и в трудни ситуации продължавам да посягам първо към него, дори и при вече поотраснали деца. Той например е този, който казва "бебетата нямат нужда да пият вода, но има бебета, които наистина обичат да пият вода, защо пък да не им дадем?"  И всъщност каква е гаранцията, че след 20-тина години Асоциацията на американските педиатри няма да се отметне от съвременните си постулати и ще стресира поколението баби, към което ние ще се числим?
В Спок съм срещала детайли и препоръки например на тема "как е най-добре да се бъде посрещната у дома една родилка, която вече има дете на годинка и нещо". За съжаление прочетох тези препоръки прекалено късно, и това вече ми беше струвало влошени отношения със свекървата.
Да, Спок е класика. Но не заради ревящите бебета и режимите, които и той самият вече не препоръчва, а заради първото изречение в книгата си, което във всички издания гласи "ти знаеш повече, отколкото си мислиш, че знаеш. Спок е първият, който приема интуцията на родителите за нещо сериозно. Пръв дава самочувствие на майките, които не са дръзвали да си отворят устата срещу авторитета на педиатри и баби. И всъщност това е нещото, с което остава ценен - с признаването и зачитането на родителската интуиция. За времето си това е било революция. Може би за много хора все още е.

Ама какво значи това?? Който иска, да чете, който не иска, да не чете. На който му харесва и приляга, да следва съветите на Спок, на който не - не. Дъ чойс из твойс. Никой никого не кара насила. Да не би всичко, което някога сме чели и учили, да е било полезно на 100%?! Пресявай, преценявай, използвай като база за сравнение. Има хора, които няма откъде да се научат. Аз безусловно ще разчитам на помощта на майка ми, но все пак тя ме е повивала преди 30 години. Доктор Спок си е док! И това е!

в какъв смисъл имаш предвид Феномен

Ами да, ето подсети че, че Спок и в това отношение дава свобода с позицията си, че ако се чувстваме комфортно с бабите, е хубаво  и похвално да разчитаме на тяхната помощ. Ако не - няма смисъл да се тормозим с тях. 

А в моя Спок, който отдавна подарих, пише, още на първата страница със захранване, че текстът е съобразен с Българското захранване и пр. БГ Здравеопазване, така че само мога да гадая какво е написал г-н Спок в оригинал, същото е и С г-жа Перну (или е господин).

От друга страна, в книгата от БГ автор, по която ме е гледала майка ми (1978 г) пише, че майката трябва да се къпе два пъти на седмица и да спазва висока лична хигиена. 

Мммм 

Подкрепям това мнение!
Аз си отглеждах първото дете до двете годинки по Спок, Перну,интуиция и майка ми, която ме е гледала по Спок и интуиция. Дъщеря си я гледам по опит. В много отоншения ми беше полезно четенето на книги и съпоставянето им с моята гледна точка. Когато не съм била съгласна с мнеието на книгите или вездесъщата ми майка, съм правила ,това което моайчиното чувство ми повелява. Нищо не съм абсолютизирала и не съм се вманиачавала.

А що се отнася до захранването, ето сега гледам 7-мото издание на Спок от 1996 г., и положението е общо взето следното:
1.Малко предистория, че в недалечното минало захранването е започвало все по-рано, докато стигне до втория месец. Което вече не се счита препоръчително.
2.Днес лекарите препоръчват да се започне между 4-я и 6-я месец.
3.Ако в семейството има алергии, захранването може да поизчака допълнително.

Първото изречение на частта за захранването обаче гласи: There is no set age when it's important to start solid foods. (т.е., няма чак толкова безкомпромисно определена възраст за захранването). Не ви ли звучи успокоително?

ммм в моя Спок пише по различни неща от това....ама то всяко следващо издание е според разбиранията в момента. Явно послдното издание е осъвременено...чела съм го има полезни неща, но кой изобщо се гледа детето по книга, аз събирам информация от книги, форуми, статии и доктори и преценявам....кота си гледам и детето как се чувства добре

Не че Уикипедията е 100% надеждният източник на информация, но си струва този факт да бъде проверен допълнително. Според статията това е една от обществените заблуди, синовете на Спок са още живи, а самоубилият се на 22 години е негов внук, който години наред се е борил с психическо заболяване.
Вж. частта Public misconceptions:

http://en.wikipedia.org/wiki/Benjamin_Spock

П.п.Този линк пък е от сайт, който има цел да проверява истинността на легендите, особено тези от Интернет. В случая с въпроса дали синът на Д-р Спок се е самоубил, информацията е окачествена като грешна, и е посочен произходът на легендата:

http://www.snopes.com/medical/doctor/drspock.htm

Въпрос на контекст? Когато е излязло първото издание на Спок, той е бил отхвърлен като твърде мек, защото не подкрепял боя.
Сега ни се струва твърде строг, защото допуска хранене по режим.

Удивително е, че представите за добро гледане на деца се променят толкова драстично. Може би е неизбежно, откакто е станало индустрия.

Странно, имам книгата му и в нея изобщо не пише подобни глупости 

Така е, надявам се авторката да поясни от къде го в прочела

Не съм чела в книга нищо от изброените неща. Имам и новото и старото издание. 
Лично ми харесват някои неща.
Не съм си гледала детето по някоя определена книга. Имам много книги , но много често съм се доверявала на инстинкта си.

Когато забременях, реших да си купя книга за бременни. Влязох в центъра в една книжарница и се насочих точно към Спок, защото беше известен, но момичето ми каза, че бил отречен от медиците и е по-добре да взема на Лорънс Перну "Аз чакам дете". Когато същото нещо ми го казаха в още няколко големи книжарници в центъра, взех, че повярвах.






----------------------
Пишете на кирилица!!!

Ако изобщо я е чела  След всичко писано от нея до момента.
Аз лично я четох. Имам изданието от 1996 г. Има изключително полезни неща, касаещи по-големички деца, засяга и проблемите на самотните майки, развод, осиновяване и СПИН и то на доста приличен език. Не се хващайте само за отделни изречения.

Чела съм книгата - първото издание на български, това от 1963г, което е било на майка ми - още далеч преди да достигна възраст, подходяща за забременяване После съм я препрочитала (в стария и в осъвременения вариант, в който я има и в нета), когато бях бременна със сина ми. Тогава книгата безкрайно много ми харесваше - действаше ми много успокоително и окуражаващо като за началото на родителския ми опит. В нея има наистина много ценни неща, особено практическите относно болестите и някои подходи към определени въпроси, задавани от децата.
С второто ми дете не следвам този подход. Не съм доволна от начина, по който отглеждах сина си и който беше вдъхновен от спок-ската и подобните на нея родителски философии. Разбира се, че всеки усвоява от книгите за възпитание само някаква част и то пречупена през призмата на собствените му възприятия. Но като цяло за моето дете този подход не е бил удачен. В момента не ми допада дори това толкова успокоително действало ми окуражаване, че знам повече отколкото си мисля и че мога да разчитам на себе си. Доказано е - не мога. Оставена на собствените си родителски инстинкти, съм деспотичен и налагащ се родител... Затова сега съм щастлива, че оставих дъщеря си да води и слушам основно нея - тя отлично знае какво й е необходимо, как да го поиска и се развива със собствено темпо и собствена воля. Досега не се е налагало да упражнявам някакъв коректив - просто и двете се нагаждаме една към друга и към променените условия в семейството, без това да изисква анализ, замисляне и справка с книгите. И така установих, че предвидимост на дневното разписание е много различно от режим и няма нужда нещата да се въртят около часовника, за да има очаквана последователност и опорни точки, които да ориентират детето и да му действат успокоително. Че има други начини на реакция - че можеш да се доверяваш на инстинктите на детето, а не е необходимо да му ги създаваш - просто е нужно повече търпение, докато дойде естествената възраст да се проявят. Че наказанията и ограничението не са необходим инструмент във възпитанието. Изобщо се научих на повече търпение и на по-малко контрол. За което беше необходимо да прочета доста повече от д-р Спок - който макар да има някои добри и практични моменти, съвсем не изчерпва начините за отглеждане на дете, нито е абсолютния авторитет. Което впрочем важи за всяка друга книга и родителска философия - във всяка има по нещо полезно, дори в тези, които решително се разминават със собствените ни виждания и нагласи. Така че ако човек ще чете, то явно трябва просто да чете много, разностранно (не само неща, които обслужват това, което му допада) и най-добре въобще да не спира

не наторвам никого с мнението си, но според мен авторката дори не му е прочела книгата. както вече са писали други мами, там има описани и различни режими, и различни схеми на захранване. човекът предлага избор. освен това всеки претендиращ за някаква мисъл у себе си може да не го послуша...след като го прочете.

много странни ми се струват подобни постинги - звучи като да нямаш работа и просто така, да пуснеш нещо във въздуха.

упс, вместо да 'натоваря', 'наторих'. простете, грешка на езика.

Аз съм чела Спок,едно доста старо издание,имам и книгата на Л.Перну,изчетох доста във форума и разни съвременни книжки,и мога да кажа,че съм взела отвсякъде по малко.Просто пригодих нещата,писани в книгите към моите деца -някои неща ни паснаха,други не.Например режима на децата за мен е неотлъчна част от живота им.Установих,че спазвайки определен дневен режим децата ми са по-спокойни,по-бодри,съответно и аз съм по-спокойна и имам време за всичко.Не бих могла да храня на поискване през половин-един чес примерно и не съм го правила,а и децата ми не са го изисквали.Въпреки съветите в някои книги и във форума,че бебетата трябва да ядат нощем до три  и повече години-ами не съм съгласна и не съм го правила.
Така че според мен Спок е полезна книга,стига да не се изпада в крайности от страна на майката-детето най-добре ще си покаже кога и от какво се нуждае! 

Храненето на поискване не означава ядене през 5 мин., а да се остави детето самО да определи часа, например моята дъщеря сега обядва в 13.30 ч., а не в 12 ч., както пише по книгите, явно организмът й има нужда от храна точно тогава, не може всички деца да огладняват в 12:00

Да,Никол,това ми е ясно .Мисълта ми беше,че не бих хранила детето си на много кратки интервали,за мен не  е удачно,но това разбира се си е мое мнение.
В този смисъл и моите са били на поискване,само че си искаха само по четири до пет пъти на ден още от 3-4 месечни.И доктора все ми се караше,че ядат малко .

Спок апропо дава примери и различни гледни точки - поражда размишления и така майката да намери верния за нейното бебевариант - аз лично си го харесвам, но не винаги го следвам в съветите, все пак чета и доста други източници 
А относно твърдите режими    - Когато бебето реве, а мога лесно да го успокоя с нахранване - не виждам защо не, та дори да е и 5 мин. след предишното, възпитанието и режимите..................ами всяко нещо с времето си.

/Спок отдавна не съм чела, но съм го чела доста за сметка на това./
Ами защото, ако съм нещо нещастна или нервна, няма да се радвам някои да ми даде любимата ми торта, че и да ми я тикне в устата . Ако бебето се разглежда като индивид, този подход е малко съмнителен за мен. Да ми забраняват да съм нещастна за разнообразие!!!javascript:void(0);
А относно съставянето на режим съобразен с бебето е нещото, което Спок препоръчва, та Никол и ти май гледаш по Спок, както и hedra...
мое е мнение, без намек за спор!

Възможно е както писах, той изрежда режимите, без да се спира на някой, за да угоди на всички  аз часовник рядко поглеждам, но пък когато го направя, тя си цели часа с абсолютна точност 
Ако не е гладна не мога да й набутам нищо в устата, но пък, когато реши, че е, няма залисване, няма залъгване, пищи, докато не напълни коремчето  затова съм доволна от храненето на пискване 

Ми аз не съм казала че тикам нещо в устата на бебето  , предлагам успокоение ако го приеме във  вид на манджа  иначе пробвам и с други варианти не само с торта 

Защо си мислиш, че всички тикаме първо за ядене при сигнал с рев от страна на бебето?
Ми тя всяка майка си познава чедото и може да предположи по сигнала дали е глад или нещастно "за разнообразие" или е напишкано, или го стяга просто терлика.
Аз съм чела и други книжки освен Спок и спомената вече Перну, въпросът е не в това дали са феномени или каква технология на отглеждане предлагат, а да вземем най-доброто от там според собствените ни представи и интуиция.

Аз възприемам червеното от цитата така/храня - да е спокойно тихо, че работи метода/, и не е за всички и винаги, а за конкретното изречение.

С останалото съм повече от съгласна, просто за мен олицетворението на вярата в инстинкта и интуицията е Спок.

  добре де въпрос на тълкуване става явно - Когато бебето реве, а мога лесно да го успокоя с нахранване - не виждам защо не, та дори да е и 5 мин. след предишното, възпитанието и режимите..................ами всяко нещо с времето си.

имах предвид ако мога, а мога само ако то иска, насила  не тикам нищо в устата - ще го направя злоядо - това ми е мото в храненето  И" по принцип го усещам кога как реве  нали съм вече опитна 

А аз го възприемам така: Когато детето плаче от глад- храня, независмо, че не е дошъл часът за ядене, според режима, измислен от някой умник 

  добре перефразирано и най-вече точно 

Както Никол е отбелязала правилно, Доколкото помня, в старото ми издание пише горе-долу: с годините лекарите експериментираха колко най-рано може да се захрани едно дете, и да се види какви ще са резултатите, както и - че не са много добри последните.



Именно това ме порази и мен.
Във Спок (стария), както и в други популярни книги (например Какво да очакваш през първата година на детето) абзаците, отнасящи се до захранване са редактирани съобразно "българските традиции"... идиоти!

Значи, и аз както казах, съм чела и други книжки, и статии, и интернет, и съм вземала, каквото ми върши работа. Но все пак продължавам да препоръчвам Спок като част от личната библиотека поради причината, поради която ми я препоръча една приятелка от България, и затова съм й благодарна: не заради големите концепции, като спане, хранене, режими, дисциплина, свобода, и т.н., а заради тези 1-2 изречения, дори фрази, засягащи конкретни ситуации, които другаде не съм срещала. Може би съм частен случай като моята приятелка, но дали пък няма и други частни случаи ...

Даааа -Идиоти!!!
За това има www.drspock.com. А и педиатричната асоциация на САЩ има хубави насоки.
А и в същата книга пише да се избере болница където детето да е при майката за да го кърми колкото често пожелае.

Един линк за режима /на английски/:
http://www.drspock.com/faq/0,1511,671,00.html

 Sunnily*, права си, че твоята идея се изразява със същите думи както тази дето аз не я харесвам. Извинявай ако съм те засегнала. Сигурно ако не бях чела тука сумати мнения , че детето да се храни по цял ден е ОК /което е абсурдно за мен/ щях да те разбера... Пуст субективизъм...видях 5 минути и те "класифицирах" като постоянно хранеща. Извинявай!

арт мама, този линк не е оригиналният д-р Спок, а статията за захранването е всъщност на д-р Жана. Изразените концепции са на Асоциацията на американските педиатри, която като всяка лекарска асоциация контролира положението тук, и ако питаш някой лекар какво мисли по даден въпрос, не е необичайно изказването му да започне с фразата "Асоциацията на ... препоръчва". И това е така, защото в случай на грешка е по-трудно да отнесеш съдебна отговорност, ако зад гърба ти застане асоциацията, отколкото ако играеш на своя глава. Ето, аз си гледам сега 7-мото преработено издание от 1996г. (като се има предвид, че Спок почина през 1998г., най-много да е предпоследното, т.е. достатъчно ново). През 1996г. Асоциацията вече беше наложила тези стандарти, които си разказвате във форума. Търся мнението на Спок по една спорна тема, дали на бебетата трябва да се дава вода. Той си има неговото мнение, явно силата на авторитета и продаваемостта на книгата допускат лично мнение. След това потърсих дали има нещо аналогично на сайта www.drspock.com . Но там като че срещнах не д-р Спок, а асоциацията.

Да, така е.
И последното българско издание  ,което съм чела  /около 2000г печатано/, беше в съавторство с друг лекар, който го е доразвил. Аз лично, не съм го чела като наръчник, а като пътеводител по-скоро. И по въпросите за храненето се допитвах до асоциацията защото когато се вълнувах как да кърмя нямаше много информация на български.
Вярвах им заради голямата статистическа информация /много бебета/ и добрите пари за изследвания, които имат.
Но кардиналните и простичко казани неща като "вярвайте на себе си" и "слушайте детето - то знае най-добре" са ми достатъчни да харесвам Спок.

Нямах нерви да прочета цялата тема за това направо ще се изкажа.
Чела съм книгата на Спок, тази по която свекърва ми е отгледала мъжа ми(тя ми я подари).
Определено имаше много остарели неща но Спок винаги предлага няколко варианта.

Както знаете (може би) в книгата има раздел "детски болести". Когато моя син беше зле и лекарите ни побъркаха от диагнози и предложения за всевъзможни операции Спок дойде на помощ! Един ден отворих книгата решена да открия какво по дяволите става с детето ми! Четох, четох и така попаднах на една болест наречена "Фиброза на панкреаса" (тогава дори не знаех какво е панкреас). Ако имате старото издание можете да погледнете там пише (цитирам по спомен): Фиброза на панкреаса
Изразява се с епизоди на хронична диария , солена пот и чести белодробни проблеми. Пак казвам цитирам по памет, Спок беше мааалко по-изчерпателен.
 Тогава като видях, че симптомите съвпадат съвсем точно реших, че детето ми от това е болно. Когато се появих в болницата и заявих от какво съм решила, че е болно детето ми ми казаха, че съм луда. Е за голямо мое съжаление оказах се права. След направените изследвания се оказа, че Светли наистина има Фиброза на панкреаса или иначе казано Муковицедоза.

Страшно благодарна съм на Спок защото ако в онзи момент не бях отворила книгата кой знае кога щяхме да разберем какво става с детето ни! Може да има остарели неща но в случаи като нашия Спок се оказа незаменим!

Не съм го чела (имам предвид книжните тела),освен някои откъси в нета ,но не бях много очарована.Още се чудя дали да му купувам книгите.
В нета има много информация.

И аз имам изданието от 1996г.Не бих казала, че съм гледала детето си по тази книга, но определено ми е от полза.Особено частта,свързана със злоядото дете и проблемите на възпитанието.