Феноменът Д-р Спок

Не че Уикипедията е 100% надеждният източник на информация, но си струва този факт да бъде проверен допълнително. Според статията това е една от обществените заблуди, синовете на Спок са още живи, а самоубилият се на 22 години е негов внук, който години наред се е борил с психическо заболяване.
Вж. частта Public misconceptions:

http://en.wikipedia.org/wiki/Benjamin_Spock

П.п.Този линк пък е от сайт, който има цел да проверява истинността на легендите, особено тези от Интернет. В случая с въпроса дали синът на Д-р Спок се е самоубил, информацията е окачествена като грешна, и е посочен произходът на легендата:

http://www.snopes.com/medical/doctor/drspock.htm

Въпрос на контекст? Когато е излязло първото издание на Спок, той е бил отхвърлен като твърде мек, защото не подкрепял боя.
Сега ни се струва твърде строг, защото допуска хранене по режим.

Удивително е, че представите за добро гледане на деца се променят толкова драстично. Може би е неизбежно, откакто е станало индустрия.

Странно, имам книгата му и в нея изобщо не пише подобни глупости 

Така е, надявам се авторката да поясни от къде го в прочела

Не съм чела в книга нищо от изброените неща. Имам и новото и старото издание. 
Лично ми харесват някои неща.
Не съм си гледала детето по някоя определена книга. Имам много книги , но много често съм се доверявала на инстинкта си.

Когато забременях, реших да си купя книга за бременни. Влязох в центъра в една книжарница и се насочих точно към Спок, защото беше известен, но момичето ми каза, че бил отречен от медиците и е по-добре да взема на Лорънс Перну "Аз чакам дете". Когато същото нещо ми го казаха в още няколко големи книжарници в центъра, взех, че повярвах.






----------------------
Пишете на кирилица!!!

Ако изобщо я е чела  След всичко писано от нея до момента.
Аз лично я четох. Имам изданието от 1996 г. Има изключително полезни неща, касаещи по-големички деца, засяга и проблемите на самотните майки, развод, осиновяване и СПИН и то на доста приличен език. Не се хващайте само за отделни изречения.

Чела съм книгата - първото издание на български, това от 1963г, което е било на майка ми - още далеч преди да достигна възраст, подходяща за забременяване После съм я препрочитала (в стария и в осъвременения вариант, в който я има и в нета), когато бях бременна със сина ми. Тогава книгата безкрайно много ми харесваше - действаше ми много успокоително и окуражаващо като за началото на родителския ми опит. В нея има наистина много ценни неща, особено практическите относно болестите и някои подходи към определени въпроси, задавани от децата.
С второто ми дете не следвам този подход. Не съм доволна от начина, по който отглеждах сина си и който беше вдъхновен от спок-ската и подобните на нея родителски философии. Разбира се, че всеки усвоява от книгите за възпитание само някаква част и то пречупена през призмата на собствените му възприятия. Но като цяло за моето дете този подход не е бил удачен. В момента не ми допада дори това толкова успокоително действало ми окуражаване, че знам повече отколкото си мисля и че мога да разчитам на себе си. Доказано е - не мога. Оставена на собствените си родителски инстинкти, съм деспотичен и налагащ се родител... Затова сега съм щастлива, че оставих дъщеря си да води и слушам основно нея - тя отлично знае какво й е необходимо, как да го поиска и се развива със собствено темпо и собствена воля. Досега не се е налагало да упражнявам някакъв коректив - просто и двете се нагаждаме една към друга и към променените условия в семейството, без това да изисква анализ, замисляне и справка с книгите. И така установих, че предвидимост на дневното разписание е много различно от режим и няма нужда нещата да се въртят около часовника, за да има очаквана последователност и опорни точки, които да ориентират детето и да му действат успокоително. Че има други начини на реакция - че можеш да се доверяваш на инстинктите на детето, а не е необходимо да му ги създаваш - просто е нужно повече търпение, докато дойде естествената възраст да се проявят. Че наказанията и ограничението не са необходим инструмент във възпитанието. Изобщо се научих на повече търпение и на по-малко контрол. За което беше необходимо да прочета доста повече от д-р Спок - който макар да има някои добри и практични моменти, съвсем не изчерпва начините за отглеждане на дете, нито е абсолютния авторитет. Което впрочем важи за всяка друга книга и родителска философия - във всяка има по нещо полезно, дори в тези, които решително се разминават със собствените ни виждания и нагласи. Така че ако човек ще чете, то явно трябва просто да чете много, разностранно (не само неща, които обслужват това, което му допада) и най-добре въобще да не спира

не наторвам никого с мнението си, но според мен авторката дори не му е прочела книгата. както вече са писали други мами, там има описани и различни режими, и различни схеми на захранване. човекът предлага избор. освен това всеки претендиращ за някаква мисъл у себе си може да не го послуша...след като го прочете.

много странни ми се струват подобни постинги - звучи като да нямаш работа и просто така, да пуснеш нещо във въздуха.

упс, вместо да 'натоваря', 'наторих'. простете, грешка на езика.

Аз съм чела Спок,едно доста старо издание,имам и книгата на Л.Перну,изчетох доста във форума и разни съвременни книжки,и мога да кажа,че съм взела отвсякъде по малко.Просто пригодих нещата,писани в книгите към моите деца -някои неща ни паснаха,други не.Например режима на децата за мен е неотлъчна част от живота им.Установих,че спазвайки определен дневен режим децата ми са по-спокойни,по-бодри,съответно и аз съм по-спокойна и имам време за всичко.Не бих могла да храня на поискване през половин-един чес примерно и не съм го правила,а и децата ми не са го изисквали.Въпреки съветите в някои книги и във форума,че бебетата трябва да ядат нощем до три  и повече години-ами не съм съгласна и не съм го правила.
Така че според мен Спок е полезна книга,стига да не се изпада в крайности от страна на майката-детето най-добре ще си покаже кога и от какво се нуждае! 

Храненето на поискване не означава ядене през 5 мин., а да се остави детето самО да определи часа, например моята дъщеря сега обядва в 13.30 ч., а не в 12 ч., както пише по книгите, явно организмът й има нужда от храна точно тогава, не може всички деца да огладняват в 12:00

Да,Никол,това ми е ясно .Мисълта ми беше,че не бих хранила детето си на много кратки интервали,за мен не  е удачно,но това разбира се си е мое мнение.
В този смисъл и моите са били на поискване,само че си искаха само по четири до пет пъти на ден още от 3-4 месечни.И доктора все ми се караше,че ядат малко .

Спок апропо дава примери и различни гледни точки - поражда размишления и така майката да намери верния за нейното бебевариант - аз лично си го харесвам, но не винаги го следвам в съветите, все пак чета и доста други източници 
А относно твърдите режими    - Когато бебето реве, а мога лесно да го успокоя с нахранване - не виждам защо не, та дори да е и 5 мин. след предишното, възпитанието и режимите..................ами всяко нещо с времето си.

/Спок отдавна не съм чела, но съм го чела доста за сметка на това./
Ами защото, ако съм нещо нещастна или нервна, няма да се радвам някои да ми даде любимата ми торта, че и да ми я тикне в устата . Ако бебето се разглежда като индивид, този подход е малко съмнителен за мен. Да ми забраняват да съм нещастна за разнообразие!!!javascript:void(0);
А относно съставянето на режим съобразен с бебето е нещото, което Спок препоръчва, та Никол и ти май гледаш по Спок, както и hedra...
мое е мнение, без намек за спор!