Гореща, психясала, но НЕкоронясала НЕМСКА тема/203

  • 29 146
  • 727
  •   1
Отговори
# 615
  • Немция
  • Мнения: 8 019
Ние сме в по-северната част на НРВ, по карнавално време имахме бурни ветрове и в много населени места около нас карнавалът не се състоя. Това определено забави разпространението на вируса.

# 616
  • Германия
  • Мнения: 8 220
Гимназията на големия как отбелязва 1-ви април тази година

# 617
  • Берлин
  • Мнения: 5 500
Като заговорихте за България...не искам да се връщам,въпреки всичко. Не съм тръгнала оттам по финансови причини. Просто не можех/ме повече. Обаче последните дни ми е адски ревливо. Синът ми се премести при нас заради намалялата му работа в Хамбург, пропуснахме чрд-то на татко,заради шиб@ния вирус канселирах идването на нашите началото на юни, брат ми канселира тяхното идване началото на май. Липсват ми ужасно. И великденската почивка в Турция канселирахме. И за лятото не знам ще го бъде ли. С една дума +тегавина.
И ми е мрачно отвътре.

# 618
  • Мнения: 9 154
pepelyashka, благодаря, че сподели! Hug  Много идейно и приятно; повдига духа Simple Smile

PAPURCHE MEHURCHE
 много е тегаво, разбирам те и съм сигурна, че в такъв момент едва ли ще има някой, който да не сподели същите или подобни на твоите усещания. Всеки един от нас има провалени планове, загуби, излетели надежди, промяна в делника и обичайния си ритъм.
Осъзнах,че вече нищо не мога да планирам . Живея ден за ден.

# 619
  • Мнения: 9 578
Пепеляшка, много креативно и забавно, браво на всички, които са го създали.
Папурче, всички ние се разминахме с плановете си.
Трябваше да изкараме Великден с децата си, планувахме да заведем внука на море и да дадем възможност на сина и снахата да си починат някъде заедно. Планувахме и разни други дребни пътешествия из Германия и Австрия, че даже една Италия бяхма запланували, но...
Радвай се, че татко ти е жив, жив и здрав да е! Ще празнувате, все някога ще свърши тоя кошмар.
Моят татко си отиде тихо от тоя свят в началото на тази година, по време на отпуската ни. Планувах сега преди Великден да пооправя гробовете им с мама, но няма да е.

# 620
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 833
Пепе, много креативно и сладко Simple Smile
Папурче, всички сме така - и аз пропуснах рождения ден на мама, кръгла годишнина, годишнина от смъртта на баба, отпуските заминаха, вероятно ще пропусна рождения ден и на татко, и на племениците Sad Само едно си пожелавам, всичките да сме живи и здрави, другото ще се нареди

# 621
  • Берлин
  • Мнения: 5 500
Гушки на всички. Да сме живи и здрави,ще дойдат и по-добри времена.

# 622
  • Мнения: X
Аз вече не си ги представям времената да станат пак каквито бяха. Най-много ми е жал за децата и особено тийновете. Ние поне ходихме и живяхме и то много, а те какво? Нищо. Че и в Германия. 😖 Ако съм тийн ще съм много ядосана.

Аз честно казано съм в Германия само защото е много уредена държава за ежедневието и защото е в центъра на Европа, откъдето става много лесно обикалянето й. А и извън Европа опциите са безброй и супер достъпни. При създалата се ситуация ми е супер неприятно, че съм затворена тук, защото като не върви ежедневието в нормалния му ритъм, аз обективно абсолютно нищо не харесвам в Германия. Даже и великите им магистрали, дето на 20 километра имат баущелета за по две години не мога да понасям, заедно с тъпите шофьори, които са мъже само в колите си. Те само коли имат огромната маса.
На практика почти където и да съм ходила, съм си мечтала да остана за дълго или за винаги, от Барселона като си тръгвам даже рева с крокодилски сълзи, а в Германия най-много ми харесват летищата на заминаване.

Оплаках се и аз. 😂

# 623
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
🤣 Софт , анализът във втората част е смазващ.

С първата съм съгласна, това е и моят страх. Децата няма да могат доста неща да преживеят осъзнато. 😢
Според мъжът ми е нормално, той също не бил преживял това, което е преживял баща му.
Аз обаче все си мисля, че следвоенните поколения, дали в Бг или в ДЕ , все са вярвали в едно по-добро бъдеще.
Аз тази вяра уви я нямам.😕

# 624
  • Немция
  • Мнения: 8 019
Много знаят те в какво са вярвали. Stuck Out Tongue Winking Eye
Когато мине зорът, човек се настройва за ново начало и почва да мисли по-оптимистично.
Имаме познат от Палестина, лекар, който разказва, че след кошмарите с падащи бомби и огромен страх за живота си, не може да се стресне така от един агресивен вирус, както от кошмарите на военните действия.

Софт, не си се интегрирала още. Wink Друго е да си си поживяла тук без деца, по ергенски, като свободна птичка, в компания.

# 625
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 833
Оф, аз не знам какво искам - нито ще се върна обратно, нито ми се остава тук. На друго място няма как Sad Децата познават това като родно място, в България го свързват само с баба и дядо и ваканциите. удоството за мен беше, че е близо и мога за два часа да се прибера... А в такива ситуации не знам какво е по-добре. От гледна точка на помощ, на възможности - тук е ок, в България ще закъсаме, а здравната система е такава, че единия от нас няма да оцелее здравословно. Та такива ми ти мисли ми минават Sad

# 626
  • Мнения: X

Софт, не си се интегрирала още. Wink Друго е да си си поживяла тук без деца, по ергенски, като свободна птичка, в компания.

Напълно съм интегрирана, но не ми харесва. Без деца и волно съм живяла на по-готини места, но да, сигурно изглежда по-добре като си се забавлявал тук. Ох, немските забавления. 😱😅

Налягат ме хаотични мисли и мен, но така или иначе нищо не можем да направим.
Сега се чудя да си местя ли отпуската за октомври. През юли май няма шансове да се оправят нещата, а не ми се ходи на почивка, която да изкарам под карантина. Не мога да повярвам, че ще изкарам цялото лято тук.

# 627
  • Мнения: X
Аз нямам проблем и в БГ да живея. Детето се самоопределя засега като българче. Ако му се наложи, ще свикне набързо там, къде ще ходи. То и на нас ще ни трябва сериозно свикване. Но засега сме си тук.
На мен грижа са ми родителите ни. Добре поне, че имам брат при моите, иначе щях да се побъркам в създалата се ситуация, да не мога да отида при нужда. 🙁 А по-нататък какво ще правим, когато вече евентуално не могат да се справят сами, не знам още...

# 628
  • Мнения: 9 578
В тая свръхшибана ситуация, едва ли някой има визия за бъдещето. Затова казвам, ще поживеем, ще видим. Само да сме живи и здрави!  Пътят назад е най-лесният, но е добре да помислим заслужава ли си.

# 629
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
стига с тия черни мисли дами! Нещата ще се нормализират бързо относно вируса, други неща няма да са както преди - икономиката и заетостта на хората.

Ето ви е едно видео, това май е второто му, има над 300 научни публикации човека, а може и повече да са, аз намерих над 300: https://www.facebook.com/okodavidi/videos/201815207914325/

много мразя да дискутирам конспирации, но след година съм сигурна, че това през което минаваме сега е една огромна и добре изпълнена със замисъл ситуация. За това, не се поддавайте на черни мисли за вируса, по скоро почнете да мислите за алтернативи на доходи!

Общи условия

Активация на акаунт