И аз мисля, че здравият човек се справя някак с всичко. Бях доста изненадана, че повечето хОра по ТВ говореха, че трябва да се работи, че ги е страх от безработицата и затова пиели лекарства п/в Т, за да ходят болни на работа.
- Публикувана: 20 март 2020, 20:45 ч.
- Последно мнение: 25 дек. 2021, 02:24 ч.
Предстои ли нова икономическа криза и заради коронавируса? - 2
За мен са взаимосвързани, здравето е много важно, но за да го поддържаш ти трябват пари. Ако ги нямаш ти пада и стандартът на живот (добра храна, спорт, лекарства, пари за лечение, ако се наложи.) Далеч съм от мисълта, че парите ти купуват здраве, но и без тях не може. Безработицата е страшна, защото и здрав, и прав да си, и да не се страхуваш да работиш, трябва да има къде да го правиш. Здравето е дар, парите са необходимо зло. 
Изключително вредно е, че всъщност политиците поставят въпроса за мерките в плоскостта мерки или глад. Ако се остави пандемията без контрол, няма как да има работеща икономика. Ето примерът с Доспат - като плъзне в предприятия - ще има много хора, които са в карантина и ат това следва минимум нарушен работен процес, ако не и затваряне. Ако пък работодателите и държавата се правят, че всичко е наред, не се тества, не се изолират безсимптомни, до няколко седмици при голям работодател ще има и тежки/смъртни случаи, което ще значи паника и бунтове. Ако го докараме до положението в Италия в техния пик, колко ще са желаещите да отидат на ресторант, на почивка, на кино, театър? Тези сектори просто обективно няма как да заработят без реално ограничаване на вируса. И всички останали ще страдат при много заболели. Ясно е, че пълен локдаун не е дългосрочно решение, но и махане на всички мерки и опити да се убедят хората, че няма нищо страшно ще са просто бомба със закъснител. След 2-3 месеца ще сме в изходна позиция, но с много повече починали и такива с трайни поражения върху здравето. В личен план, аз мога да си позволя безработица 2-3 години, ако не стане хиперинфлация. Така че, ясно е кое предпочитам.
И аз поставям болестта като най-опасна. Безработицата се преодолява и животът продължава. Три пъти в живота си съм била на борсата, за щастие - отдавна, но някак се намира работа после. От старото поколение съм, преживяла опашките, закриването на заводите, Лукановата либерализация на цените, купонната система 1991г, режима на тока. Здравето е най-важно и финансовата дисциплина, докато свърши кризата.
Колкото по-малко човек е пристрастен към материални неща, толкова по-леко я преодолява и си съхранява най-ценното - здравето.
Колкото по-малко човек е пристрастен към материални неща, толкова по-леко я преодолява и си съхранява най-ценното - здравето.
Погрешно и вредно е поставянето на избор между безработица и здраве. Има толкова много изследвания върху връзката между бедност и здраве. Пазейки се от короната, не ви гарантира опазване от други болести и здраве.
Също така поставянето на личен интерес над обществения не е практика в много общества. И като си знаем, че нашето общество е най- бедното в Европа, не се славим и с висока продължителност на живота, което ще ескалира още повече поради затруднения достъп до здравна помощ и ниското и качество.
Бедността носи само проблеми, а не съхранява здраве. Погледа здрав съм не ме мързи ще се оправя е повърхностен. Във времена на криза е пълно със здрави, работливи безработни.
Сигурна съм, че всички, които започват постовете си със мога да издържа финансово няколко месеца, година, две нямаше да разсъждават по този начин, ако живее на от заплата до заплата.
С изключение на ценителите, където също има някакъв риск, на останалите с високи доходи от работа вероятността да имат същото ниво след продължително прекъсване е минимална.
Типично за кризите е да настъпват бързо и ненадейно и възстановяването да е продължително и трудно.
Също така поставянето на личен интерес над обществения не е практика в много общества. И като си знаем, че нашето общество е най- бедното в Европа, не се славим и с висока продължителност на живота, което ще ескалира още повече поради затруднения достъп до здравна помощ и ниското и качество.
Бедността носи само проблеми, а не съхранява здраве. Погледа здрав съм не ме мързи ще се оправя е повърхностен. Във времена на криза е пълно със здрави, работливи безработни.
Сигурна съм, че всички, които започват постовете си със мога да издържа финансово няколко месеца, година, две нямаше да разсъждават по този начин, ако живее на от заплата до заплата.
С изключение на ценителите, където също има някакъв риск, на останалите с високи доходи от работа вероятността да имат същото ниво след продължително прекъсване е минимална.
Типично за кризите е да настъпват бързо и ненадейно и възстановяването да е продължително и трудно.
Според мен такъв избор може да се прави само на теория. Не вярвам, че някой, на който мизерията му чука на вратата, ще си каже, че така е по-добре. Особено ако не е в рисковата група. Както и хората в рисковите групи са с право притеснени за живота си и безработицата минава назад. Не се учудвам, че са ходили болни на работа жените. Нищо чудно това да е единствената им възможност за работа в региона. Какво да правят ако я загубят, скоро работа може и да не видят.
И в нашето семейство предпочетохме безработица за единия член на семейството (временна), обаче бяхме наясно, че колелото пак ще се завърти, когато решим. А междувременно имахме с какво да компенсираме. Когато перспективата е мрачна за неопределено време, хипотетичният риск отстъпва пред неизбежния.
И в нашето семейство предпочетохме безработица за единия член на семейството (временна), обаче бяхме наясно, че колелото пак ще се завърти, когато решим. А междувременно имахме с какво да компенсираме. Когато перспективата е мрачна за неопределено време, хипотетичният риск отстъпва пред неизбежния.
Хората, които нямат избор, рационализират и омаловажават, доста често защитават агресивно положението си и се присмиват на останалите. Ако има психолози, да го обяснят. Някаква защитна реакция е
Някакъв избор винаги има и хората го правят по различен начин и в зависимост от обстоятелствата и положението, в което се намират. Но въпроса е не кой е правилния да отделния човек, а за обществото. Масово хората надценяват собствената си значимост и мислят, че нуждите на конкретни индивиди имат особено значение за взимащите решения.
Съществува и страха, след постижението, че важността на елементарни хигиенни навици за здравето и се разбра, че държавите поддържат едни здравни системи, които отговарят на нуждите в определени параметри много избират страха не заради самото заболяване, а страха, че може и да няма кой да им помогне.
Та избори много, всеки защитава неговия си.
Едни седят и чакат да отмине, други живеят с новите обстоятелства и продължават да работят, а много от тях също могат да си позволят да не работят и не опрял ножа до кокала.
Съществува и страха, след постижението, че важността на елементарни хигиенни навици за здравето и се разбра, че държавите поддържат едни здравни системи, които отговарят на нуждите в определени параметри много избират страха не заради самото заболяване, а страха, че може и да няма кой да им помогне.
Та избори много, всеки защитава неговия си.
Едни седят и чакат да отмине, други живеят с новите обстоятелства и продължават да работят, а много от тях също могат да си позволят да не работят и не опрял ножа до кокала.
Що за "избор" правите? Нищо не избирам, искам да сме здрави и да работим.
Болните със сигурност биха си казали "По- добре да ме бяха уволнили, отколкото да се разболея", а безработните- "Да го бях изкарал този вирус, но да си имам работа".
Здрави сме. Но вече почти 4 месеца не работя. И да се върна скоро, ще е на половин работен ден/ половин заплата. Трудно ще е, но ще се справим, както сме се справяли с много по- сериозни проблеми.
Болните със сигурност биха си казали "По- добре да ме бяха уволнили, отколкото да се разболея", а безработните- "Да го бях изкарал този вирус, но да си имам работа".
Здрави сме. Но вече почти 4 месеца не работя. И да се върна скоро, ще е на половин работен ден/ половин заплата. Трудно ще е, но ще се справим, както сме се справяли с много по- сериозни проблеми.
Всеки, който има какво да сложи на масата и е здрав, и близките му са здрави, трябва да е благодарен - толкова.
И аз съм на мнение, че тук ситуацията не се приема толкова сериозно колкото по света. Животът си тече почти както преди. Все по-рядко виждам хора с маски. Бизнесът заработи почти на пълни обороти. Може и да греша, но в БГ изборът клони към работата т.е. важното е работа да има, другото както дойде.
