Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • пак там
  • Мнения: 2 250
Ние сме от другата страна, Вакарелско, но и там сигурно е същото.

# 16
  • Мнения: 1 435
Здравейте, от скоро и ние сме на село. Все още се установяваме.
 
Искаме да гледаме и няколко пуйки и кокошки. Има ли тук някой с опит с такива животинки? Чудя се колко висока трябва да е оградата им, за да не прелитат навън? Приемам и други съвети за гледането им!

# 17
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 603
Обикновена телена ограда върши работа. Гледам само кокошки, пуйките са трудни, малките боледуват често.
Нищо кой знае какво не е нужно - храна два пъти, вода. Ние купуваме 10кг жито, 10кг царевица и около 3 кг слънчогледово кюспе. Съседът ми ги мели. С готови смески не храня, имат разни химии, които карат носачките да снасят постоянно и ги износват бързо, а те си имат цикъл - моменти в които снасят всеки ден, после почивка. Трябва ти и кокошарник с място за сън и ползи. Нашият е към плевнята. Сутрин ги отваряме, вечер, като се приберат ги затваряме. На 10 кокошки се пада 1 петел, иначе се бият, или могат да убият кокошката. Трябва им и простор, защото кокошките иначе се кълват, а са канибалски. Ако има някоя разранена трябва да се отдели. Можеш да ги пуснеш из двора, ако нямате лисици и ястреби като нас. А кокошарника трябва да няма и дупчица, прозорчето трябва да е с двойна мрежа, против бялки, които също ги нападат вечер.
Иначе са много мили и спокойни пилета, моите ядат от ръката ми и дават ги милвам понякога. Обичат музика, глухарчета, детелина... Каквото окосим отива при тях, както и обелки от краставици, тиквички, зеленчуци и плодове пред разваляне, мухлясал хляб, орехи... Всичко ядат 😉
В момента моите снасят като пощурели, поддържаме 50-60 яйца, хем ядем всеки ден. При това имам само 7 момичета.

# 18
  • пак там
  • Мнения: 2 250
За първи път срещам човек, който говори толкова мило за кокошките си!

# 19
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 603
Ами аз си ги обичам! Гледам си ги от тримесечни пиленца, още пиукака. Имахме много петли между тях, които трябваше да заколим, включително и един любимец. Не можах да ям нито един от тях , подарих ги. Освен това, забравих да пиша , че кокошките за яйца, носачките и техните петли, не са много за ядене. Имат малко месо и то е жилаво. За месо се гледат бройлери, които в началото се хранят със смески с антибиотици, после се чистят с царевица. Обаче аз си заобичвам животинките и не мога да ям това което гледам. Затова имам само носачки за яйца.

# 20
  • пак там
  • Мнения: 2 250
Аз още си спомням как баба ни даде едно яренце да си го носим на другото село - някакъв празник имаше. Колко ревах около него, хем голяма бях! Не можах да ям от него.

Кокошки съм гледала само от другата страна на оградата Blush Един петел ме беше гонил като малка, та оттогава ме е шубе от тях.

А кози обожавам, дано някой ден се заселим най-накрая на село и да си гледам.

# 21
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 603
Човекът който ни продаде къщата, гледаше кози. На огледа, тъкмо имаше малки яренца и синът ми се заигра с тях. Те са като деца, скокливи, гальовни. И той ни подари едно, ама мъжко . Та му го върнах, какво ще го правя като порасне? И то коч? 😂
Обаче имам приятели с повече животни, и като роди мама праска, ходим да гушкаме розови бекончета, патенца, агънца и яренца.

# 22
  • пак там
  • Мнения: 2 250
Ох, душица! Толкова е сладък! Копитцата да му изядеш! Joy

Всичките домашни животни са с душа, това отдавна съм го разбрала. Дори и проклетите - и те душица носят.

# 23
  • Мнения: 5 693
Братовчед на ММ гледа доста кози и преди ходехме да ги виждаме.
Едната беше много гальовна и се буташе постоянно в нас да я галим. 😃 Малките са диванета. Обаче аз като малка имам много лош спомен-едно малко яренце ми изяде тениската и ме тормозеше. 🤣

Последна редакция: чт, 26 мар 2020, 21:31 от Anyyyone

# 24
  • нещотърсачка НАРЦИ Love is everything
  • Мнения: 8 316
Като бяха малки децата, а баба и дядо все още държеливи и млади, на село гледаха 2-3 козички. Голяма атракция беше гледането на малките яренца. Една година се случи някакъв студ, козата майка на близнета разви мастит и баба и дядо си ги бяха взели на топло в кухнята. Там ги хранеха с биберон. Моите дъщери със смях и типичните детски писъци от умиление и радост му удариха голямо бебехранене. Малката трябва да е била около 5-годишна хем пищи, че ярето дърпа шишето с биберона, не може да го удържи и я е страх, хем не дава на друг да го храни. Душици!

# 25
  • пак там
  • Мнения: 2 250
Ениуан, разсмя ме с глас с тази тениска Joy

# 26
  • Мнения: 5 693
Сега и на мен ми е смешно,обаче аз бях на 5-6 някъде,помня го като днес. Тениската ментово зелена,с голяма апликация отпред и това яре като дойде,като взе да ме джвака,изпаднах в ужас. 🤣🤣🤣 Ехх къде се върнах... 🤗

# 27
  • пак там
  • Мнения: 2 250
Там някъде да съм била и аз - не бях тръгнала още на училище, когато един кон ме сдъвка Joy

Дядо ми се канеше да строи нещо, та беше довел човек с кон и каруца. И аз - "ах, милото конче, ах, сладкото конче" докато кончето не ми захрупа сладко-сладко зелената тениска, че и рамото под нея понатисна. Оттогава много ги обичам кончетата, ама от другата страна на оградата. Joy

# 28
  • Мнения: 13 827
Ехааа, като оня филм със Стефан Данаилов и Анета Сотирова.... Върнахте ме в детството в началото на 80-те...

# 29
  • Мнения: 1 435
Благодаря за споделения опит. Размечтах се и аз.

Общи условия

Активация на акаунт