Не са само плодови. Моя позната пуши с аромат на пуканки.
престарали са се с вкусовете - Публикувана: 25 март 2020, 20:35 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2023, 18:34 ч.
Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 15
престарали са се с вкусовете 
Да, аз вайп без никотин разбира се имах предвид, то иначе няма смисъл. Не знам само плодови ли са какви ли са, но ще се позачудя още малко
Вейпът е гаден. Аз вейпвах година, а може би к повече… все се стигаше до един момент нещо да не е ок по филтрите, да се разтичат. В крайна сметка все нагълтвах някакво количество течност….. но не спирах. Колко съм си повредила стомашно чревния тракт не е ясно. Според мен с вейп не можеш дс кажеш че си спрял цигарите. Пак седиш да пушиш, пак ръцете и умът са ти заети..
Зареждте тая работа и си намерете спорт или хоби. Или пък си спете ако ви се спи. Няма да е все нервно/спящи. Ще мине.
Аз януари ще направя пет години. И особено последните две седмици много ми се пуши. Просто мега гаден период. Обаче знам, че цигарата нито има крака да отиде където трябва, нито има уста да изговори каквото трябва та ми е ясно, че проблемите ще си стоят, просто ще добавя и пушене в картинката…
И сега си ходя дебела, но се фукам, че съм спряла цигарите
Зареждте тая работа и си намерете спорт или хоби. Или пък си спете ако ви се спи. Няма да е все нервно/спящи. Ще мине.
Аз януари ще направя пет години. И особено последните две седмици много ми се пуши. Просто мега гаден период. Обаче знам, че цигарата нито има крака да отиде където трябва, нито има уста да изговори каквото трябва та ми е ясно, че проблемите ще си стоят, просто ще добавя и пушене в картинката…
И сега си ходя дебела, но се фукам, че съм спряла цигарите
Някой има ли книгата на Алан Кар? Искам да я прочета.
Някой има ли книгата на Алан Кар? Искам да я прочета.
Благодаря!
Да редактирам, искам да спра цигарите окончателно. Имам мотивацията, но съм се пуснала по една инерция и не мога да взема окончателно решение. Т. Е. чакам камъсчето, което да преобърне колата. Имам и някакъв ирационален страх от самото спиране 🙄. С други думи, доста глупава работа от моя страна... Какво ви накара да спрете?
Мен ме накара да спра това, че в моята представа за себе си, не се вписва пушенето. Искам да съм млада по-дълго, да не се задъхвам, да съм физически активна, да не мириша на цигари в йога студиото... някак не върви да имам представа-цел за здрава и поддържана жена, пък да пуша...
Мен ме мотивира мисълта, че не може да са по-силни от мен тия плевели!На инат съм се хванала!:
Иначе, много ми харесва да се чувствам една такава чиста, ухаеща на свежо, а не на пепелник!Много ме мотивира и мисълта, как сутринта ще стана и ще ида да тичам пет километра! Когато пуша-това е невъзможно!
Иначе, много ми харесва да се чувствам една такава чиста, ухаеща на свежо, а не на пепелник!Много ме мотивира и мисълта, как сутринта ще стана и ще ида да тичам пет километра! Когато пуша-това е невъзможно! Можеш ли да го опишеш този ирационален страх? Какво ще изчезне със спирането на цигарите? Или какво ще се появи?
Страх, че живота ще се промени (да отбележа, че въобще не се харесвам в момента и живота ми не е нещо особено), страх, че няма да се справя, ще се проваля и ще пропуша пак, страх, че тялото ми може да се промени. В общи линии само отлагам момента. Ако някой е имал подобни ситуации нека сподели какво го е накарало да направи първата стъпка.
Я не се уфлянквай, ами спирай с тези мизерии. Със спестеното време ще си намериш хубаво хоби.
Със спестените пари ще си купиш хубави неща, акквито обичаш. Ще си докажеш, че си силна.
Косата и дрехи ти ще миришат на хубаво. Ще си осшободия съсзнанието от празните мисли за цигари.
Със спестените пари ще си купиш хубави неща, акквито обичаш. Ще си докажеш, че си силна.
Косата и дрехи ти ще миришат на хубаво. Ще си осшободия съсзнанието от празните мисли за цигари.
Ами трудничко е, на мен психологически цигарите ми бяха като един вид да не съм сама в емоционални моменти, верен приятел... запълваха липса 
не знам какъв съвет да дам... аз избрах момент, в който не предвиждах някакви промени, събития, нещо да се случва... търсих подкрепа, ако се почувствам емоционална, по принцип от миналата година започнах психотерапия заради няколко панически пристъпа след новините за войната. Но за късмет, емоционално нещата вървяха добре, въпреки че и аз имах същия страх; в крайна сметка усещането ми не беше за загуба, а за това, колко много време ми остава сутрин като се събудя, докато си пия кафето, след като хапна, като искам почивка от работа... Но се свиква с това за около две седмици, и после спира да липсва и изобщо не се забелязва даже. А и аз не спрях от раз, ами, спрях, но ако на втори ден ми се пропушеше, запалвах една. И бе ми беше вкусна, но има период на хем сърби, хем боли. А и една на фона на 20 ... не ме спираше и не ме караше да си мисля - край, щом запалих сега една, значи опитът е провален и пак пуша.,.. Не, съвсем осъзнато си ползволявах плавен преход. В един момент просто повече не ми се припушваше. Даже не знам на коя дата съм изпушила последната си цигара, както много бивши пушачи помнят Нещо като, постепенно събираш сили за раздяла...
не знам какъв съвет да дам... аз избрах момент, в който не предвиждах някакви промени, събития, нещо да се случва... търсих подкрепа, ако се почувствам емоционална, по принцип от миналата година започнах психотерапия заради няколко панически пристъпа след новините за войната. Но за късмет, емоционално нещата вървяха добре, въпреки че и аз имах същия страх; в крайна сметка усещането ми не беше за загуба, а за това, колко много време ми остава сутрин като се събудя, докато си пия кафето, след като хапна, като искам почивка от работа... Но се свиква с това за около две седмици, и после спира да липсва и изобщо не се забелязва даже. А и аз не спрях от раз, ами, спрях, но ако на втори ден ми се пропушеше, запалвах една. И бе ми беше вкусна, но има период на хем сърби, хем боли. А и една на фона на 20 ... не ме спираше и не ме караше да си мисля - край, щом запалих сега една, значи опитът е провален и пак пуша.,.. Не, съвсем осъзнато си ползволявах плавен преход. В един момент просто повече не ми се припушваше. Даже не знам на коя дата съм изпушила последната си цигара, както много бивши пушачи помнят Нещо като, постепенно събираш сили за раздяла...