Благодаря за пожеланията - да е добра и за Вас!
Ще започна с едно лирично отклонение - в психологическите среди има полемики дали "всичко е в детството" или не, което създава понякога предпоставки спрямо това как е ориентиран психотерапевта да се работи в посока на "днес" без да се гледа миналото или да се работи преимуществено гледайки се към детството, което понякога води до усещане в пациентите, че се "рови" в твърде отдавнашни събития, за които често пъти и не искат да говорят.
Второто отклонение е, че давайки душата си на някого е добре да знаете какъв е той. За разликата между психолог, психотерапевт и психиатър съм писала и аз в блога си, но всеки един от тези специалисти има различна компетенция, заради което отивайки при някого е добре да знаете в коя от тези области работи и да очаквате резултат спрямо квалификацията му - и спрямо Вашето участие в процеса.
Съжалявам, че при предишните Ви консултации с психолог не сте стигнали до тези спомени и мисли, които днес се връщат при Вас. Генерализираната тревожност е мъчително преживяване и не е за пренебрегване.
Какво може да направите?
На първо място да потърсите някакъв вид консултация - онлайн или на живо, в която да бъде определена степента тревожност, с която живеете.
В момента има и безплатни консултации, които се дават от страна на специализирани сайтове като kabinet.bg или психотерапевтични пространства като Hourspace.bg
Защо е важно това?
Тревожността след раждане на дете често пъти се увеличава, а една тревожна майка не е в състояние да бъде до голяма степен с детето си, което се отразява и на живота му в последствие. Тревожността при майката може да доведе и до следродилна депресия, което също не е за пренебрегване като значимост в живота на цялото семейство.
В случай, че партньора Ви би Ви подкрепил в търсенето на психотерапевтични консултации, това може да се окаже благодатно за трима Ви - Вас, бебето и него.
През първите две години от живота на бебето се развива преди всичко дясното мозъчно полукълбо, докато лявото си разва по-бавно. Качественото общуване с човека, който полага най-много грижи за бебето (обикновено това е майката) определя до голяма част начина на разбирането на света на човек в целия му живот. Една тревожна, тъжна или депресирана майка няма капацитета да отговори на емоционалните нужди на малкия човек заради собствените си мисли. За съжаление това често пъти се предава от поколение на поколение, като следващото поколение повтаря това, което самото то е преживяла - тревожната майка често пъти има тревожно дете.
Това, което може да направите е да започнете да се самонаблюдавате кога идват тревожните мисли при вас, какво гласят, това "токсично говорене" е много вероятно да е свързано, както сте описала с детството Ви, и да го "отделите" от настоящата ситуация може да се окаже малка, но критично важна крачка за Вас. Този тип мислене често пъти е като една порочна спирала (това, което описвате като "отчаяна съм"), в която се загубвате и не водят до никъде.
Спирането им, противопоставянето им, е част от това да тръгнете по пътя към спокойствието, но този процес рядко би могъл да бъде успешен без присъствието и ресурсите на специалист по ментално здраве.
линк към поста ми от 2014 за разликата между психотерапевт, психиатър и психолог
https://www.detelinastamenova.com/2014/11/blog-post_45-2/