Психологически консултации с Детелина Стаменова

Здравейте, loveuu_m!
Благодаря за пожеланията - да е добра и за Вас!
Ще започна с едно лирично отклонение - в психологическите среди има полемики дали "всичко е в детството" или не, което създава понякога предпоставки спрямо това как е ориентиран психотерапевта да се работи в посока на "днес" без да се гледа миналото или да се работи преимуществено гледайки се към детството, което понякога води до усещане в пациентите, че се "рови" в твърде отдавнашни събития, за които често пъти и не искат да говорят.
Второто отклонение е, че давайки душата си на някого е добре да знаете какъв е той. За разликата между психолог, психотерапевт и психиатър съм писала и аз в блога си, но всеки един от тези специалисти има различна компетенция, заради което отивайки при някого е добре да знаете в коя от тези области работи и да очаквате резултат спрямо квалификацията му - и спрямо Вашето участие в процеса.

Съжалявам, че при предишните Ви консултации с психолог не сте стигнали до тези спомени и мисли, които днес се връщат при Вас. Генерализираната тревожност е мъчително преживяване и не е за пренебрегване. 

Какво може да направите?
На първо място да потърсите някакъв вид консултация - онлайн или на живо, в която да бъде определена степента тревожност, с която живеете.
В момента има и безплатни консултации, които се дават от страна на специализирани сайтове като kabinet.bg или психотерапевтични пространства като Hourspace.bg

Защо е важно това?
Тревожността след раждане на дете често пъти се увеличава, а една тревожна майка не е в състояние да бъде до голяма степен с детето си, което се отразява и на живота му в последствие. Тревожността при майката може да доведе и до следродилна депресия, което също не е за пренебрегване като значимост в живота на цялото семейство.
В случай, че партньора Ви би Ви подкрепил в търсенето на психотерапевтични консултации, това може да се окаже благодатно за трима Ви - Вас, бебето и него.

През първите две години от живота на бебето се развива преди всичко дясното мозъчно полукълбо, докато лявото си разва по-бавно. Качественото общуване с човека, който полага най-много грижи за бебето (обикновено това е майката) определя до голяма част начина на разбирането на света на човек в целия му живот. Една тревожна, тъжна или депресирана майка няма капацитета да отговори на емоционалните нужди на малкия човек заради собствените си мисли. За съжаление това често пъти се предава от поколение на поколение, като следващото поколение повтаря това, което самото то е преживяла - тревожната майка често пъти има тревожно дете.
Това, което може да направите е да започнете да се самонаблюдавате кога идват тревожните мисли при вас, какво гласят, това "токсично говорене" е много вероятно да е свързано, както сте описала с детството Ви, и да го "отделите" от настоящата ситуация може да се окаже малка, но критично важна крачка за Вас. Този тип мислене често пъти е като една порочна спирала (това, което описвате като "отчаяна съм"), в която се загубвате и не водят до никъде.
Спирането им, противопоставянето им, е част от това да тръгнете по пътя към спокойствието, но този процес рядко би могъл да бъде успешен без присъствието и ресурсите на специалист по ментално здраве.
   







линк към поста ми от 2014 за разликата между психотерапевт, психиатър и психолог
https://www.detelinastamenova.com/2014/11/blog-post_45-2/

Здравейте. Извинявам се за забавеният отговор. Детето ми от малко си е така. Притеснителна и срамежлив. Страхува се от отхвърляне и да не сбърка. Няма проблеми от физическо естество, за което биха могли да ѝ се подиграват. Едно дете е. На моменти се харесва, на моменти не. Осъзнава, че трудно общува с другите. Има малко приятелки. Има една, която е по - близка, но не е в нашия град и се виждат рядко.
Аз, за съжаление, съм доста тревожна. Моите притеснения са свързани предимно с нея и какво ще ѝ се случи и предполагам това е оказало влияние и върху поведението ѝ.

Здравейте на всички,

От близо година планирам да направя свой подкаст и в линка по-долу може да намерите видео - но няма да видите мен, ще може да видите видеопрезентация по звука, който може да откриете в сайта ми, Spotify и SoundCloud.

Темата е "Екраните и ние" и в първа част на епизода се срещам с д-р Анна Герджикова, доцент по невронаука в катедра по психиатрия в Университета в Синсинати и започнахме първо разговора за нейния личен опит като родител. Но преди това в епизода представям мнението на някои учени, които смятат, че екраните не влияят върху децата и тийнеджърите.

Във втора част на епизода "Екраните и ние"  се включва д-р Маргарита Габровска, логопед.  Тя работи като логопед от 2011 г., а опитът и интересите й са насочени към ранното детско развитие (0-3 г.) и към затрудненията, с които малките деца се сблъскват при срещата си с нови и различни храни. В епизода ще научите също:

Защо някои деца проговарят на английски преди на български?

Защо екраните са вредни за храненето?

Защо преди лягане екраните са излишни?

Здравейте veni.555,
много е деликатна ситуацията, в която сте поставена. Един от големите етапи в развитието на алкохолната зависимост е отричането й от страна на засегнатия. Тези запои и блекаути е възможно да са началото на дълга поредица от проблеми и задълбочаване на проблема.

На първо място бихте могла да започнете да се самообразовате по въпроса за алкохолната зависимост.

След като имате едно първоначално и достатъчо стабилно познание, да можете да говорите с Вашия близък, знаейки че това е специфично заболяване, което изисква специфично отношение, дори и от страна на близките, които често придобиват поведение на съ-зависими, т.е. това знание ще помогне и на Вас лично.

От това, което описвате, сега е момента да действате. Пожелавам Ви успех!

Здравейте,имам детенце на 3г 9 м,ходила е на ясла,сега е първа група,детето в къщи говори свободно,както и при бабите и дядовците си,с племенниците ми също говори свободно,ако някой е пита нещо отговаря с кратки отговори в градината същи казват госпожите че отговаря когато е питат нещо,проблема е че например ако вървим с познато дете от градината ,тя мълчи не говори,на площадката също ако има познато дете тя мълчи и дума не обелва,не може да започне сама разговор,по сдържана е,незнам на какво се дължи,иначе е изпълнително дете,добро,любознателно,обича да ходи на градина!

Здравейте Петя,
Вероятно става дума за етап от нейното развитие и с времето ще премине.
За Ваша компания през този период Ви препоръчвам книгите на Димитрина Проданова "Превод от детски" и "Превод от детски за напреднали".
Поздрави,
Детелина

Здравейте,пия оланзепин,ксетанор и клонарекс изписани ми от психиатър.Лежала съм и в психиатрията.Проблемите ми са от детството като дете бях изнасилвана от брат ми и баща ми.Не съм споделяла на никои с изключение на психиатъра ми. Питам се цял живот ли ще живея с това няма ли как да се излекуваме и натрапливите да спрат .Имам суицидни опити и мисли. Имам страхотно семейство мъжът ми и детето ми са великолепни ,добра работа не ни липсват пари и все пак имам суицидни мисли. Извинявам се ако имам правописни грешки живяла съм в чужбина повече от 20 години.

Здравейте Екатерина93,

Това, което Ви се е случило е толкова страшно и тъжно! 

Препоръчвам Ви да не губите време, а да потърсите психотерапевт и да тръгнете по трудния път на терапията, който тя предлага  и да постигнете удовлетворението след минаването му, за да може да се радвате на семейството си и живота си.

Сексуалното хищничество и предателството на доверието към член от семейството оставя отпечатък, който трудно заздравява, но това е една от задачите, които могат да бъдат адресирани в терапията

Детелина

 

Такава , да видим как опиша това , което ми се случва.
Последната година и половина преживях много стрес ... Ама много ...  Загуба на няколко близки , приятели , работа , раздяла , финансови проблеми  ... Абе много
Началото на ноември реших , че това е , няма на къде повече и някак си се отпуснах и се отдадох на болката си.
Няколко дни се събуждах с болки в челюстта , първоначално реших че ми расте някакъв странен мъдрец. Но се оказа че стискам зъби на сън. Това отмина за около седмица.
Започнах да имам стягане в главата и главоболие от лявата страна , от събуждането до заспиването , пробвах с болкоуспокояващи  първите два три дни , но нищо не помогна и ги спрях. Очевидно парацетамол и аспирин не лекуват стрес.
Загубих си съня , спях по 2-3 часа на денонощие , в комбинация с главоболието ... Приказка. Това продължи малко повече от месец. В един момент сякаш започна да поутихва , главата ме болеше една идея по-малко и аз започнах да си мисля че още малко още малко и ще мине. Да ама не.
Един следобед говорех по телефона и изведнъж човекът отсреща започна да повтаря това , което току що ми е казал , отново и отново. Аз попитах защо ми повтаря но той не спря и аз затворих телефона. Изпаднах в паника , реших че нещо ми е станало , може би съм събрала границите на кръвното , умирам , получавам инфаркт или инсулт , нещо става с мен. Отидох веднага в кухнята и излях една салатена купа с вода върху себе си , сърцето ми щеше да изскочи. Дишах много много бързо и тежко. Опитах се да се успокоя за около две минути след което отново се обадих на същия човек да попитам какво става , дали не е смущение в мрежата или нещо такова. Човекът каза , че няма такова нещо , говорил си е някакви неща , аз просто съм спряла да отговарям и съм затворила телефона. След което ме попита дали съм добре , но въпросното "добре ли си" аз чух около пет пъти , след което отново затворих телефона. Взех валериан и комуникацията продължи със съобщения , защото ме беше страх да се обадя.
Два три дни не се обаждах и не си вдигах телефона. Седмица по-късно случката се повтори. Този път си казах всичко е в главата ти , успокой се , добре си. И отмина. Реших че получавам паник атаки и потърсих психолог. Имахме два сеанса и заключението беше пост травматичен стрес. Даде ми съвети как да се справя. Нещата след това се успокоиха. Нямах подобни случки за около месец и половина.
Миналата седмица се случи отново , отивах към магазина и говорех по телефона. Ясно си спомням разговора и в един момент това повтаряне се случи. Затворих телефона и усетих че сърцето ми бие като лудо. Не знам колко може да се вярва на смарт гривните , но моята показваше 160 удара в минута. По-странното този път е , че човекът с който говорех каза, че след като ме е попитал къде отивам и аз съм дала отговор до магазина , съм затворила телефона , това което аз си спомням е че продължихме да говорим. Специално проверих за колко време ще мина разстоянието от там където съм затворила според него , до там където затворих според мен. Около минута и половина.
Личната лекарка ми пусна кръвни изследвания , всичко е в норма и не смята , че имам нужда от невролог.
Не е като да чувам гласове в главата си , просто е като грамофонна плоча , която превърта даден момент отново и отново за кратък период от време.

Здравейте!
С мъжа ми имаме доста сериозен проблем, който наистина не знам как да реша. Имам нужда от съвет как да подходя към него и самата ситуация.
Имаме детенце на почти 2г. и очакваме второ март месец живот и здраве.
Разбираме се за всичко, държи се добре с нас, грижовен е много и въобще нищо лошо не мога да кажа за него като баща и съпруг. Освен това, обаче, което ще споделя.
Откакто забременях с първото, мъжа ми започна да се интересува от астрология и Петър Дънов, в което няма нищо лошо попринцип. Спря да ползва микровълнова, да яде месо, да ползва паста за зъби без флуорид, да не го интересува как изглежда дори и какви дрехи носи, защото това нямало значение. Започна да ми говори за масони, за това какви хора ни управляват, какво искат да ни причинят и прочие. Като това не е 24/7, а на някакви периоди.  Нещата обаче започват да стават с времето все по-сериозни, защото той иска да живеем на високо в планината, далеч от хора, в някое малко село, за да ни спаси от всичко предстоящо в близките 5-10 години. Сигурен е какво идва и че ще става все по-зле положението.
Съгласна съм с него за всичко, не отричам, защото и аз виждам, че света и хората се променят към не добро, но аз нямам желание да предприемам конкретни действия, като тези да избягам някъде далеч от всички и да се "крия". Живеем в голям град, близо до роднините ни и смятам, че засега сме си добре тук. Не си представям да живеем така, както той иска.
Проблема е, че той много агресивно ми говори за всички тези неща. Повечето пъти и ме обижда, че съм "малоумна" и "тъпа", защото не ми пукало. Не че не ми пука, но аз съм на принципа, че щ3 действам според момента, в зависимост от ситуацията. Такива да бягам надалече от нещо, което не се знае кога ще стане не желая.
Колкото по-малко знам, толкова по-добре си живея. Дали съм права или не, не знам. Но съм на мнение, че човек иска ли да търси лоши неща ще ги намери, защото ги е имало винаги.
Супер много се напрягам от всичко, което слушам постоянно и вече не знам какво да отговарям дори, каквото и да кажа ме изкарва лоша майка едва ли не, че не ми пука децата в какъв свят ще израснат и т.н. 
Той сякаш живее в страх ли не знам... Иска да ни спаси и това е. Караме се постоянно и му обяснявам, че не искам да ходя никъде.
Преди няколко месеца се съгласих с него, защото работим дистанционно и можем да си го позволим. Отидохме там, където той поиска, но нещата вместо да се оправят сякаш се влошиха. Започна още повече да ми говори за лошият свят и хора. Пожелах да се върнем обратно, защото не се чувствах добре сама с него там, без нито един познат човек.
Беше ми трудно да свикна с малкото населено място и за всеки преглед трябваше да пътуваме по един час. Както казах - ясно ми е, че не съм готова за такъв живот все още и то с малки деца.
Как трябва да подходим? Как да намерим баланса? Въобще какво се изсисква от мен да направя? Аз ли трябва да направя компромис и да тръгна натам, където не искам? Не мога просто да тръгна... не искам и нямам желание, въпреки, че искам да подкрепям мъжа си, но не и в това. Но въпреки това не яиждам как той ще се примири с моето мнение..
Моля за съвет... 



P.S. Да допълня, че съм сигурна, че не е в секта, а че сам се интересува все повече от тези неща. Винаги е бил такъв, но откакто стана баща явно чувството му да ни пази се е засилило адски много и отива в една друга крайност

В четвърта част на епизода "Екраните и ние", д-р Момчил Киряков споделя своето мнение на психолог и геймър за игрите. Той е и в двата свята – на изследването на игрите и престоя на хората във виртуалния свят. Той е доктор по психология, пише статии за ревюта в шведски сайт и прави анализи на стриймове в Twitch, но също така е и е прекарал много време онлайн.

За това кои хора и в кои случаи имат предразположение да прекарват повече време пред екраните и защо; за това "колко е много" и как родителите да научат децата си да имат качествено време пред екраните.

Здравейте, др.Стаменова!
На ММ му поставиха диагноза "индуциран синдром на Турет". Много е досадно, а той не иска да пие лекарства. Казва, че били химии. Има ли някакви алтернативни методи за лечението на това състояние без хапчета?

Здравейте!
Можете ли да ме насочите къде мога да прочета как трябва да се държим с човек, който (Слава Богу) е направил неуспешен опит за самоубийство?
Близък приятел на дъщеря ми е в болница след опит за самоубийство и искам да сме подготвени как да се държим с него след като ни разрешат контакт с него. Дъщеря ми също има нужда да прочете материали по темата, за да се успокои, че няма вина за случилото се.

Бихте ли ме посъветвали какви стъпки трябва да предприемем, за да помогнем и да не натоварваме допълнително ситуацията и момчето?

Благодаря Ви!

Здравейте, Лукреция Борджия,
На първо време бих Ви препоръчала преглед при най-добрия невролог, до който може да стигнете, както правилно е преценила и личната Ви лекарка. Има вероятност проблемът да не е психологичен или психиатричен, а неврологичен.
Всякакви изследвания, включително скенер са желателни.
Поздрави,
Детелина