Далече ли е майка ти?
Айди, чи съ върнахми, кат питаш, дъ ти одговоря.
Не е далече, на 50 км от Плевен. Живее си в къща с дворче, не иска, а и аз не настоявам да я затворя в апартамент. Най-много три дена е изкарвала у нас и си събира багажа. Щот, за разлика от мен, е супер суциалну жувотну, тя без хора не може за разлика от мен, дет съм била темерут, метнала съ на баща си спорти нея. Там са приятелките ѝ, съседки, съседи, и сега се събира с тях, аз само опявам от далече да си говорят, да не се събират......не че някой ме чува. Мен ми не пречи и сама да си седя, самодостатъчна съм си. А сутринта на КПП-то изслушахме едно конско къде сме тръгнали, даваме ли си сметка, че ще я разболеем, ММ, а да каже нещо, аз го посбутвам да мълчи. Та, изслушахме, съгласихме се и ни пуснаха, ама така с едно "като сте тръгнали, трошете си главите". Даже не ни взе декларациите полицаят, за пръв път се случва. Аз му ги подавам, той вика не ми трябват. Да не са решили да ни утменят пулужениету нящу? Тамън си свикнъх...Е, сигъ твой ред да разкажиш!

























