Книгата за дисциплината на Фицхю Додсън

Аз в случаи на истерия постъпвам по начина по който и Фицхю Додсън описва. Оставям го да се тръшка - само му казвам че го разбирам, че е ядосан, но не мога да му дам това което желае и го оставям да му мине яда като не му обръщам внимание. След около минута той кротва и мирясва, като разбере, че няма да получи това което желае. Според Додсън когато детето иска нещо забранено, дори и да се тръшка не трябва да му се дава, понеже той ще се научи, че като се тръшка ще получи това което иска, и по този начин мотивираме лошото му поведение.

Аз добре помня писаното в първата книга за детския пубертет... но само се споменава пътьом, че към четвъртата година пак се почва. Да, ама детето е много различно... моето няма проблем с изразяването, приказва като за световно и много ясно даже си казва какво иска.
Побеснява, когато се запъне да се налага за нещо, а аз упорито не й давам (да, капризи не изпълнявам, обяснила съм, че с тръшканици не се постига).
Последният път ми заяви, че ми била сърдита и аз да съм си отидела в стаята. Пищеше и ми викаше "наказана си"!
Да, минават тези кризи, също както и тези на 2г.  През повечето време е дете-цветенце, усмихнато, гальовно, разбрано. Но мисля, че смисълът на тръшканиците е различен от предишния подобен период, а освен това вече е достатъчно голяма да се контролира.
Затова питам има ли нещо различно в сравнение с детския пубертет, има ли някакъв различен метод. Ако има нещо специално за тази възраст, ще си купя книгата - но не ми се дават 9 лева, ако са същите приказки. 

Това е цитат от книгата касаещ 4 година. Дано ти помогне.

"Четиригодишното дете
Тази възраст е белязана от неравновесие, несигурност и липса на координация в почти цялото поведение. Детето, което доста добре е координирало движенията ей на три години, сега започва да се спъва, да пада, да се бои да не падне, физическите признаци за напрежение са по-чести: детето примигва, гризе си ноктите, бърка си в носа, опипва половите си органи, смуче палеца си. Може дори да получи лицеви тикове.
В същото време то се превръща в индивид със силно раз¬вито социално чувство. Високо цени приятелството, макар трудно да се разбира е приятелите си. В присъствието на други деца проблемите му напомнят онези, които е имало на две години. То е властно, конфликтно, агресивно. На родителите им се струва, че се е върнало назад, докато всъщност става дума за скок напред, който води към нов стабилен и положителен етап - петата година. Вярно е впро¬чем, че четиригодишното дете прилича на дете на две годи¬ни и половина. То има същите крайни реакции - ту е сра¬межливо и кротко, ту свръхвъзбудено. Много деца на тази възраст отново се привързват към ритуалите. Създават си неизменни навици за ядене, обличане или спане. Стара мно¬го трудно да ги накарате да приемат каквато и да е промя¬на. Афективното им безпокойство се изразява в сълзи, хлен-чене и безброй въпроси.
Четиригодишните обичат да играят заедно. Но ако ня¬кой антрополог се заемеше с изучаването на социалната им психология и на племенния им живот, би му се отвори¬ла много работа. Социалните отношения на тази възраст нямат нищо общо със светските сбирки; те винаги са бурни и размирни. Щом се обособи група, натрапниците биват изгонвани. Тук много се командва, изисква, бута, удря. Езикът се превръща в хвалба. Охотно се разменят обиди. Това е откровено груба възраст, която не се съобразява осо¬бено с чуждото мнение.
За да характеризира тази възраст, Гезел предлага епите¬та „разюздана". Детето е разюдано в двигателното си пове¬дение. То рита, бие се, гневи се. Разюздано е и в речника си. Очаровано е от думите и тяхната звучност. За пръв път раз¬бира, че съществуват думи - повечето от тях с по три, чети¬ри или пет букви, - които не са по вкуса на родителите му.
Дава си сметка, че мама и татко ще подскочат, ако произ¬несе някоя от тия перли, най-вече в присъствието на други хора. Особено го радват нецензурните термини. Способно е да каже: „Мамо, знаеш ли какво искам за обяд? Шунка, моркови, сладолед и ако!" Тук ще се разсмее, неиздържало на неустоимата си духовитост и напълно наясно с принци¬па на „подсилването", обяснен в глава 8. Опитната майка ще се въздържи да придаде стойност на тези кратки думич¬ки, като изрази недоволство и по този начин им обърне внимание. Тя no-скоро ще се направи, че не ги е чула. Кога¬то детето навърши пет години, от тях няма да има и следа.
Четиригодишното дете е разпасало и в контактите си с хората. То обича да се противи на нарежданията и запове¬дите, забраните го дразнят, прави се на интересно, хвали се, ругае. „Ще те набия" е любимата заплаха, която отправя към другите деца. Въображението му също се развихря и се превръща в един от факторите, които му пречат да различи действителността от илюзията. Демаркационната линия между реалното и въображаемото не му изглежда съвсем очевидна. То е пълно с неправдоподобни истории, които ви разказва, без да му мигне окото. На тази възраст родители¬те не бива да го наричат „лъжец". Това би би било грешка, защото всъщност то се опитва именно да различи действи¬телността от фикцията. Само че докато го прави, загубва контрола над въображението си. Така то може да каже на родителите си, че е видяло в градината „животно, по-голя¬мо от къщата" или че вчера слеобед се е „качило на луната с ракета".
Четиригодишното дете няма друго чувство за собстве¬ност, освен убеждението, че всичко наоколо му принадле¬жи. Но то не е „крадец", както не е и „лъжец". Просто смесва факта, че държи нещо в ръце, с идеята за притежание. Иг¬рачката, взета от съседчето, е „негова", защото е играло с нея, сложило си я е в джоба и я е донесло вкъщи. Такава е теорията за собствеността, когато сте на четири години.
Динамичността му е изключителна, скоростта, с която се придвижва- много висока. То се качва и слиза по стълби¬те тичешком, хвърчи из къщата или апартамента, шумно затръшва вратите. И думите произнася бързо. Истински бъбривко е, обожава да говори за каквото и да било. Сам си коментира околния свят и понякога сам се слуша.
Обича безсмислените думи и римите. С едно от момче¬тата ни веднъж измисляхме рими в продължение на поло¬вин час. Осведомените родители могат да използват тази нова страст към езика, за да играят с детето на всякакви игри на думи (виж глава 11). Особена слабост има към ху¬мора, преувеличенията и броилките. Ако решите да участ¬вате в играта, четиригодишното ви хлапе много ще оцени такъв един зададен от вас въпрос: „Случайно да имаш слон в джоба си?"
Обича драматизациите, театралната игра и добре си слу¬жи с марионетки. Способно е да организира безкрайна пи¬еса вкъщи и навън със своите кубчета, коли, камиончета, влакчета, корабчета и кукли.
На тази възраст детето ни напомня онзи човек, описан от Стивън Лийкок, който веднъж се метнал на коня и се понесъл „във всички посоки". Четиригодишното дете ни¬кога не знае къде точно отива. Голямата скорост, с която се премества в пространството, и неустановената му ум¬ствена структура го отвеждат по странични и непредвиди¬ми пътища. Едно такова дете, което майката попитала какво рисува, отговорило: „Откъде да знам, още не съм свършил!" И наистина, детето може да започне да рисува костенурка, която пътьом да се превърне в динозавър или камион. Същите неподозирани отклонения забелязваме, когато ни разказва какво е видяло.
Както го описва Гезел: „То може да бъде спокойно, шум¬но, кротко, безапелационно, отворено, властно, загадъчно, независимо, общително, може да е атлет, артист, реалист, фантазьор, кавгаджия, може да е сговорчиво, безразлично, любопитно, прямо, разговорливо, остроумно, догматично и тъпо."
Поради особеностите на тази възраст към четиригодиш¬ните деца трябва да се отнасяме твърдо. Слабите или ко¬лебливи родители ще имат много неприятности. Четири¬годишното дете харесва разнообразието. Често му е необ-
ходимо да сменя ритъма. Опитната майка винаги ще из¬мисли някоя нова дейност, за да го заинтересува и да го отклони от ситуация, която не върви на добре, Игрите му и поведението му могат лесно да се изродят в някоя глупост, ако не се контролират. Майката или бащата трябва да пре-дугадят този момент и да предложат нещо ново и интерес¬но.         
Поради по-развитото му социално чувство и поради фак¬та, че приятелството е по-ценено на четири, отколкото на три години, ако се наложи да накажете детето, изолирайте го от групата. Кажете му нещо такова: „След като не уме¬еш да си-играеш с Томи и Стийв, играй си самичък. Може би след малко ще ти позволя пак да играеш с тях. Ще видя." Във всеки случай дайте му възможност да запази достойн¬ството си. Така ще мотивирате желанието му да промени поведението си, за да се присъедини отново към групата. Добре е, ако е възможно, да обявявате решенията си със спокоен тон, без властни и наказателни интонации в гласа си. .
Такова е четиригодишното дете, И точно когато родите¬лите започват да се питат струва ли си изобщо да се живее с това малко чудовище, то навършва пет години. Всичко внезапно се променя! Неравновесиетр на четвъртата годи¬на е заменено от равновесието на петата."

Ако искаш цялата книга имам я текстов формат, ако обичаш да четеш от компютъра (мен това лично ме изморява) бих могла да ти я пратя по пощата.

Сърдечно благодаря!!! Доста точно описва моята госпожица в момента. Май е от "Изкуството да бъдеш родител", уж съм я чела, а този пасаж ми се губеше. А сега съм и на другия край на Бг, така че наистина ми беше от полза. За първия пубертет помня добре, а виж това сякаш за пръв път го чета.

Ето цитат от друга книга, на мене тя повече ми понася като стил като че ли, знам, че не е необходимо да ти превеждам  :

Everyone feels anger. But when a 4-year-old expresses anger, it can be upsetting for a parent. You may be tempted to focus on finding ways to make your child feel better. Some parents focus on controlling their child's anger as an aspect of discipline. However, what a child needs most is to be given the permission to feel anger and help in expressing it constructively.
One of the first things you can do is to help your child understand when she is angry. Once she begins to calm down, help her describe how she feels physically and emotionally, then tell her that she is angry. Then you can work on giving her the skills to describe what she is angry about. Before talking, however, your child may need some quiet time with you or alone. If you feel your child needs to be alone, don't make the time seem like punishment. By contrast, your child may be the sort who needs some physical release, such as hitting a pillow or running around the playground.
Within a short period of time after the anger has subsided, bring up the incident again. You might begin by telling your child what you saw that made her angry. If her anger resulted in someone being hurt, reinforce that everyone feels anger, but that her way of expressing it was not acceptable. Point out also that such behavior didn't solve the problem.
As you talk about the incident, you may discover that your child actually became angry because she  was sad or frustrated. In this case, you may be able to suggest your child alternative reasons why she felt the way she did and let her choose which makes the most sense. In this way you let her know you acknowledge her feelings while helping her figure out what happened. Then she can begin to identify situations that make her angry, which will help her think of ways to prevent it happening again.
In order to help your child think  ahead, show her ways to slow down her anger so she can think before she is out of control. You might suggest she pretend she is a turtle who, with her head down and arms crossed, can't hit or call others names. Even learning to say "I'm mad" will help your child diffuse her anger.
It is also helpful to share with your child how you handle your own anger. You might talk about what you do when you feel angry, such as going for a walk or counting to ten. If you lose your temper and become angry at your child, walk away, take a deep breath, then go back to your child and talk about what happened. The way you handle anger is a powerful teaching tool, one your child is sure to emulate.

Не знам...
все ми се струва, че така тя излиза правата... след като разбирам какво я е ядосало, значи има право да се ядосва и т.н. И без това сега ми вика "ядосана съм, сърдита съм ти".
Ама няма право да е ядосана! Това наистина са глезотии! Пуснала съм диск на "Франклин", изгледала е филмчетата, едно преди края съм й казала, че като свършат, излизаме...
и какво получавам - тръшканица, задето не съм й ги пуснала отначало. Съжалявам, но изобщо не й съчувствам и не оправдавам "гнева й".
Или били сме на разходка, яла пуканки, карала количка, скачала на батут ииииии на връщане забелязала едни ръждиви люлки. Ами не, не съм съгласна, че има право да бъде сърдита!
Период-мериод, ама и аз съм ядосана.

... позволение да чувства гняв - ами да си го чувства, но да не пищи, да не се тръшка, да не тича в обратната посока и да не посяга да удря.

...It is also helpful to share with your child how you handle your own anger. You might talk about what you do when you feel angry, such as going for a walk or counting to ten. If you lose your temper and become angry at your child, walk away, take a deep breath, then go back to your child and talk about what happened. The way you handle anger is a powerful teaching tool, one your child is sure to emulate.
Това е хубаво. Ще се опитам да го приложа (ама първо трябва да мина на авторедакция).

Е, не знам. Въпрос на ситуация е всичко. Александър ми е много спокойно дете, но си има изключенията. Бяхме например в библиотеката и се заигра на един компютър с хубави образователни игри, но чакаха и други деца да играят, или трябваше да тръгваме под час, не помня вече. Предупреждавах го, че тръгваме след 15-10-5 минути, но не ми се размина истерията при тръгването, и то такава, че всички насочиха поглед. У дома беше наказан да не играе на компютъра за известно време, но беше осъзнал, че не се е държал както трябва, и го прие. Следващия път като каза, че иска да ходи в библиотеката, за да играе на компютъра, му припомних как се е държал, казах му, че мама като каже "тръгваме след 10-5 минути", трябва да се приготви за тръгване, и да не прави истерии. Обясних му, че ако не стане така, и двамата ще бъдем нещастни и ядосани. Той каза, че го е страх от мене, аз пък казах, че ме е страх от него, и защо вместо да ни е страх един от друг, да не се уговорим предварително как да се държим. Обеща, че няма да прави истерии, аз обещах, че ще го предупредя навреме за тръгването и няма да съм ядосана. Естествено, беше ме страх в библиотеката, но нямаше този път изцепки и тръшканици, въздъхна, каза ОК, и си тръгна. Което не значи, че при следващо ходене няма да го предупредя пак.

Книгата за дисциплината е написана по различно от "Изкуството да бъдеш..." ,може би затова и не я чета така лесно. В първата част на книгата разглежда различните методи за дисциплина ,а във втората всеки един период от израстването на децата и кога кой метод да използваш. Периодите ги описва под формата на въпроси и отговори на конкретни случаи. Това е и което не ми допада,защото ако не е същата ситуация  не ти помага много. Но все пак има полезна информация.
Ето част от отговора на въпрос - Четиригодишният ми син не слуша,едвам се сдържам да не го плесна....
"....Явно смятате , че когато поискате от сина си да направи нещо,той трябва незабавно да с еподчини . Децата не реагират така ,особено на четиригодишна възраст.Все едно да имате велосипед и да искате да функционира като автомобил.
Най ефикасният начин да го накарате да направи нещо е положителното възнаграждаване /глава 2/ или договорът /глава 3/. А най-доброто средство да го накарате да не прави нещо е да му наложите излизане от играта /глава 5/
не си въобразявайте че е достатъчно да кажете на едно дете какво трябва и какво не трябва да прави. Този метод е остарял като корсетите.Използвайте новите техники,които описах..."

В тези книги има ли обяснения на мисленето на детето на определени възрасти. Или е година за година като цитата?
Това ми се видя много полезно.

Има една стара книжка - 1988 година издадена, "Децата и ние" На Хаим Гинът,  Наука и изкуство.
Чела съм я като дете, като тинейджър и като мама. Предсставени са различни аспекти от детското мислене и начин на изразяване + очаквания.
Много полезна! Макар и стара.
Основното послание е да се говори с детето и да се разбират страховете и тревогите му. Както и да не се крият собствените такива.

И в тази книга идеята е такава. Да покажеш на детето, че го разбираш (тя ти помага това да стане), да му помогнеш да преодолее собствените си страхове, като не криеш своите от него, т.н.

Mерси Anym,  ще я видя задължително.

В такива случаи, аз го взимам на ръце, той нека се тръшка, да се опитва да ме хапи, ако успее    и да пищи и т.н. Не му крещя, защото ще засиля гнева му, като види, че няма да стане на неговата и кротва.

А тази книжка дали я има някъде в нета?
И малко встрани от темата-предлагам Ви да прочетете "Нестандартното дете"-Владимир Леви-на мен ми допадна-аз чета различни автори и си отсявам,от книжката на Додсън-"Изкуството..." съм научила доста "хватки".
Анда, чела ли си "Малкото дете в съвременната цивилизация"-май не е превеждана на бг,аз поне досега не съм я намерила

Ето от тук можеш да си я дръпнеш http://www.izvorite.com/ отиваш на даунлоуд и от там пишеш в търсачката Фицхю Додсън и можеш да я дръпнеш.