Не знам доколко е правилно това към настоящия момент, когато не знаем нищо за вируса, нямаме лек и ваксина срещу него, не знаем дали оставя последствия, дали има повторност, дали се изгражда траен имунитет, как и с какво може да се противодейства на заразата и последствията от нея. Според мен модела му може да е приложим, но не и към настоящия момент, защото, ако нещата не са такива, каквито ги прогнозира, има голяма вероятност вируса да умре поради измирайки на всички приемници т. е. на човеците.
После може да се разходи и по другите биологични видове, да изтрепе и тях и да се гътне и той.
Затова си мисля, че и да е прав, не е нацелил момента да доказва правотата си.
Страхувам се, че хората са доста безотговорни. Че ще се юрнат да празнуват. Да пътуват. Да се събират.
Не се пазят, не пазят и другите. Страхувам се, че това може да доведе до неконтролируеми и непредполагаеми последици от които може да няма връщане назад.
Аз спазвам мерките, дали ми харесва или не, няма значение. Караме с минимален бюджет. Банката ме притиска, наема на офиса виси, но професионалната ми сфера на изява в момента е стопирана, и да ходя на офиса, все тая. Зависима съм от други структури, така или иначе.
Аз съм за по кратки, но много по крути мерки, които може да помогнат качествено, половинчатите работи според мен не дават достатъчно задоволителен резултат. Винаги е било така, не само сега. След като вируса действа с размах и нашия отпор срещу него трябва да е такъв. А не като в индийски сериал където лошия размахва пистолет, а полицаите го гонят с пръчки.
Аз моите не ги рискувам. Също не изгарям от нетърпение да ги оставя сираци все още.