COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 3

По време на семинар на 15 февруари за инструктори по Зумба в южнокорейския град Чеонан, един човек, заразен с Covid-19, успял да зарази седем други, които след това я предали в класовете, в които преподават, като получената епидемия заразила повече от 100 човека. В началото на март един член на хора в долината Скагит в Маунт Върнън, щата Вашингтон, заразил още 52 души в хорова практика. Един работник в завода за преработка на морски дарове в близост до Акра, Гана, заразил 533 свои колеги.

Тези  събития на "супер-разпространение" се превърнаха в запазена марка на новия коронавирус - на пръв поглед доста страшно. Но повечето хора, които боледуват, не го предават на десетки други, а много хора изобщо не го предават. Едно ново глобално проучване изчислява, че около 10% от заразените с Covid-19 причиняват 80% от вторичните предавания; друго проучване, проведено в Израел, поставя този дял между 1% и 10%. Този дисбаланс обяснява много за това защо Covid-19 се е разпространил толкова неравномерно и непредвидимо по целия свят. Освен това изглежда, че противно на интуицията, болестта всъщност може да се контролира по-лесно, отколкото би било, ако супер-разпространителите не бяха толкова важни.

Решаващата променлива при стандартните епидемиологични модели е основното репродуктивно число, или R0, което е средният брой хора, които някой със заболяването вероятно ще зарази.
За болести, предавани по полов път, и за болести, пренасяни от водоснабдяването или от „вектори“, като комари, отдавна е ясно, че стандартните модели не са най-полезното представяне на това как инфекциите се разпространяват или могат да бъдат контролирани. Ако накарате някой с много безразборни контакти да престане, или изключите помпата на замърсен кладенец, можете да окажете наистина голямо влияние върху разпространението на СПИН или холера. За директно предавани респираторни заболявания като грип обаче, това се смята за по-малко важно или за възможност.

В статия от 2005 г. в списанието Nature, която напоследък получава много заслужено внимание, двама епидемиолози и двама математици посочиха, че въпреки че може би това не е важно за грипа, има и други заболявания, които се разпространяват чрез случаен личен контакт, където предаването изглежда доминирано от малцинство от големи събития. "Използвайки данни за проследяване на контактните лица от осем пряко предавани болести, ние показваме, че разпространението на индивидуалната инфекциозност около R0 често е силно изкривено", написаха те. „Моделните прогнози, отчитащи тази промяна, се различават рязко от средно базирани подходи, като изчезването на болестта е по-вероятно и епидемиите са по-редки, но по-експлозивни.“

Заболяването, което беше основният фокус на статията, беше коронавирусът, причиняваш тежък остър респираторен синдром (SARS) , който се появи в Китай преди две години и се разпространи бързо в няколко други азиатски страни и Канада, преди да бъде овладян. Авторите са създали нова променлива, „k“, която отразява разпределението на индивидуалната инфекциозност, с ниско k, което означава по-изкривено разпространение. Те са определили, че SARS имa k от 0,16. Прогнозите за k на пандемичния грип от 1918 г. се колебаят около 1, съобщи журналистът и молекулярен биолог Кай Куферсхмидт миналата седмица в една отлична статия в списание на Science за  супер-разпространението. В отговор на статията главният автор на изследването в Nature от 2005 г. Джейми Лойд-Смит от Калифорнийския университет в Лос Анджелис написа в Туитър, че предварителната му оценка на k-то на Covid-19 е 0,17.

Какво можем да направим с тези оценки на k? През 2005 г. Лойд-Смит и неговите съавтори проведоха компютърни симулации на хиляди хипотетични епидемии и установиха, че болестите с к близо до 0,1 са много по-склонни да се изгаснат от самосебе си или да бъдат спрени от скромни мерки за контрол, отколкото тези с к на 0,5 или по-висока.

Най-важните уроци, които трябва да се извлекат тук, са че различията в инфекциозността не са напълно случайни. В ново проучване екип от осем изследователи, базирани в САЩ, спекулират, че в бъдеще ще бъде възможно най-вероятните супер-разпространители да бъдат идентифицирани по демографски признаци, вирусен товар или други физически характеристики. В момента вече е доста лесно да се идентифицират конкретни поведения и места, където е възможно да се случи такова супер-разпространение на Covid-19, като  места, на които се пее, крещи, говори се силно или места, където се струпват много хора на едно място.

Ключовата роля на подобни събития може да помогне да обясни защо, както моят колега от Bloomberg  Илейн Хи демонстрира със забележителен набор от графики, че строгостта на локдауна на правителствата в различни европейски страни не е оказала най-голямо влияние  върху успеха в забавянето на разпространението на болестта , но времето е оказало. След като спрете големи събирания в закрити пространства с много крясъци или пеене, може да има намаляваща възвръщаемост за други ограничения. Това може също да помогне да се обясни защо епидемичните модели, които не предполагат голяма променливост на отделната инфекциозност, толкова много надцениха скоростта на разпространение на болестта при сравнително леки ограничения в Швеция.

Друго значение на склонността на ковид-19 към супер-разпространения, според няколко скорошни документи, е, че дори при липса на широко тестване за болестта, нискотехнологичните усилия за изолиране на симптомните и проследяване на контактите им могат да бъдат доста ефективни за забавяне на разпространението му. По този начин предотвратяването дори само на едно събитие за супер-разпространение може да има голямо влияние, докато ако предаването беше разпределено по-равномерно, усилията за изолация трябва да бъдат доста изчерпателни, за да успеят. Бих предположил също така, че широкото носене на дори не особено ефективни платнени маски би намалило вероятността от супер-разпространение, но аз така или иначе винаги се стремя да оправдая семейната инвестиция, която направих в запасяването с маски.

И накрая, събитията на супер-разпространение в Южна Корея от последните месеци показват, че  Covid-19 може бързо да се завърне след периоди на спокойствие. Те са причина да останем изключително бдителни по отношение на болестта, дори и да мислим, че я държим под контрол. Но те също са причина да се надяваме, че тя може да бъде овладяна по начин, по който, да речем, грипът вероятно не може.