Аз съм на 29 години, омъжена от около 2 месеца и с настоящия ми съпруг имаме дете на 1,8г. Проблемите ни започнаха още докато бях бременна. Всичко започна като психически тормоз (къде ходя, с кого, колко време, с кой се чувам и пиша, за какво си говорим...) всичко трябваше да се знае от-до. Ако случайно забравех да кажа нещо и се сетих на другия ден автоматично се превръщаше в лъжа от моя страна. Той има проблеми с алкохола, бивш наркоман е, бременноста ми беше покъртителна. Скандали, мизерия, а яденето беше боб и леща предимно. За посрещане на дъщеря ми се погрижи изцяло моето семейство, а неговото нищо не направи. Мислех, че след като родя нещата ще се променят за добро, но... не стана така. Тормозът стана по-сериозен. Не обръща никакво внимание на детето, а ако случайно реши в повечето случаи й крещи, дори удря. Когато беше на 7 месеца и беше посинил бузите от удари с пръсти. Опитвах се да говоря с него спокойно и да му обясня, че така не се решават проблеми, че ми е некомфортно, но не бях чута. Започна и на мен да посяга. В началото ме беше страх да предприема нещо...
Положението ми не е розово, защото нямам много опции къде да отида с детето, нямам майка, само баща, който е сърдечно болен и сестра, която също не е добре здравословно. Нямам и работа, защото съпругът ми иска да си стоя вкъщи. Нямам собствено жилище, а и незнам как ще се справя с малко дете. Търпя всичко заради нея, но не знам до къде ще стигне всичко.
Моля ви, не ме нападайте, просто искам някакъв съвет как мога да постъпя в дадената ситуация. Благодаря предварително!