Разхлабиха окончателно мерките и все повече липсвате...
- Публикувана: 17 апр. 2020, 06:55 ч.
- Последно мнение: 24 май 2020, 10:49 ч.
Енгин Акюрек в "Дъщерята на посланика". Нови и стари проекти – Тема 396
https://www.facebook.com/notes/engin-aky%C3%BCrek-the-actor/sanc … 2407887482842522/
Момичета, продължаваме с поредния анализ на Навид Шахзад.
Превод Light.
„Санджар Ефе – легендата се възражда”
Навид Шахзад
"Раната е мястото, където светлината влиза в теб" казва Мевляна. И точно това се случва със Санджар. Но първо, малко за майката и дъщерята, които панически бягат в „родината“ с обещанието, че детето ще срещне баща си. Прекрасно изиграни както от възхитителната Неслихан Атагюл Доулу, така и от абсолютно удивителната Берен Генчалп, страданието на детето и отчаяният опит на Наре да гарантира, че дъщеря й е в сигурни ръце, преди да бъде арестувана, повдигат повече от няколко въпроса. Защо например е държала раждането на детето в тайна от биологичния баща, т.е. Санджар, толкова години? Това ще бъде още едно възмущение, което Санкар ще изрази (освен другите), когато се изправи срещу бившата си любима/съпруга/. Защо тя умишлено губи време при крайпътната чешма, когато трябва да се втурне към дома на Санджар, особено щом знае, че сватбата ще се състои. Отговорът на първия е, че тя е принудена от баща си и подлия Акън да мълчи, тъй като самият Челеби се е регистрирал като законен настойник на детето. И двамата, бащата и изнасилвачът са уверени, че Наре никога няма да остави бебето и да отиде при Санджар, дори и да е склонна. Отговорът на втория въпрос се крие в отчаяния опит на Наре да остави дъщеря си при женен баща, така че Мелек да има семейство, с което да живее, преди самата тя да бъде арестувана за убийство.
Но, за съжаление, тя пристига точно в момента, в който чува Санджар след напрегнато мълчание да приема Менекше за съпруга. Колкото и да е подготвена, отговорът му я удря като мълния и скоро тя припада. Доброто писане изисква ситуациите да се разкриват постепенно, тъй като това запазва графиката на съспенс от спадане. А „Дъщерята на посланика“ има много добър сценарий. Малко по малко миналото се разплита като вълнено чиле, което се разплита буйно. Но докато ни е позволено да погледнем в болезненото минало на Наре, виждаме само един пример за това колко тежко е пострадал Санджар. Съдбовното пътуване до Черна Гора оставя толкова дълбока рана, че той оцелява, като се оттегля в себе си. Такава реакция само позволява на раните да гноят, да прерастнат в гангрена и да отровят сърцето, принуждавайки го да отхвърли любовта и смеха, радостта и чувствата, и злокобно да мълчи. С течение на времето мълчанието се разраства до такава степен, че изгражда стена около себе си - стена, която само гледката на Наре може да разруши в един миг. Като спътник, лапнал по красивото момиче, с което той току-що се е запознал, Гедиз добре описва мълчанието на Санджар, като го сравнява с постоянна болка от забит в сърцето нож т.е. състояние на вечна агония и експлозивен гняв, удържани под страхотен контрол. Друго споменаване, което макар и косвено се отнася за състоянието на ума на Санджар, когато Халисе загадъчно предупреждава сина си: „Изгубих те веднъж заради нея, няма да те загубя отново заради нея“, казва тя, когато изглежда, че Наре отново ще изкара от релси живота на сина й.
Как Санджар прекарва девет години принудителна раздяла, само той и наранената му душа знаят. Колко нощи е бил буден? Колко сълзи е пролял? Как се е справил с болката от загубата на единствения човек, когото е ценил най-много? Без доказателства за психическото му състояние и съдейки поведението му само по размера на гнева му, ние сме несправедливи към Санджар, както и Гедиз. Това, за което трябва да му дадем заслуга, е устойчивостта, която той проявява пред всякакви трудности. Историята на Санджар е история на феноменален и завиден успех, когато той израства от беден млад мъж и се превръща в силен, уважаван и обичан бизнесмен. Но можем да попитаме какво се е случило с раната, която е задушила сърцето му ?
Ситуацията на Наре е точен паралел на Санджар. На мястото на бизнес империята, която Санджар е построил, тя е родила красиво дете, далеч по-ценно от всякакво богатство. Тя също показа издръжливост и изключителна смелост да се държи за живота и здравия разум в името на малкия ангел, превърнал се в нейния спасителен пояс. Докато Санкар живее живот, изпълнен със самота, гняв и загуба, тя е принудена да остави собствената си скръб настрана, като отглежда детето си. Проблемите й се усложняват и от факта, че тя има тежко наранено тяло, както и разбито сърце. Както тя горчиво казва на настойчивия Гедиз след опита си за самоубийство: "Те ме измъкнаха от ковчега и сглобиха тялото ми с пирони, но какво ще стане със сърцето ми?" Двете наранени деца, сега израснали като родители, се сблъскват един с друг в един разбиващ момент, когато Наре внезапно се появява на сватбата на Санджар в разгара на тържествата. Санджар е за миг зашеметен, тялото му замръзва, очите му се разширяват невярващи при вида на лицето, което не е виждал от девет години, ръцете му остават да висят във въздуха в позата на Зейбек, смущението му е осезаемо, когато гледа мълчаливата тълпа с очи, които се движат диво от Наре към детето и обратно, докато в още един изненадващ ход тя припада в скута му. Следва шокиращо мълчание, последвано от силен шепот за детето и публичното изявление на Наре за бащинството на Мелек.
Новата булка на Санкар е ужасена при вида на заклетия си враг и перспективата да стане мащеха в първата брачна нощ. За първи път обикновено властната Халисе е вцепенена, а Гедиз е напълно зашеметен от тези откровения. Единственият, който очевидно се радва на завръщането на Наре и Мелек е Каврук, който празнува завръщането на "Пъстрата птица" и нейното птиче, както ги нарича! За всички е ясно, че легендата за Наре и Санджар ще навлезе в нова фаза, която в присъствието на младоженката ще предложи повече фойерверки, отколкото тези, които избухват в небето по време на сватбата. За момент, докато гледа красивото лице, за което е мечтал през целия си живот, Санджар е почти заблуден да повярва, че всичко е наред. Изразът му на шокиращата изненада се омекотява и очите му светват забележимо, докато той гледа към очарованието, лежащо на леглото на Зехра. В сцени като тези Енгин е ненадминат в огромното разнообразие от изражения на лицето. В един миг, от угризения към неописуема нежност, от копнеж до скръб – неговото безмълвно сърце изглежда намира един тънък глас, който шепне нежни думи. Всяка мимолетна промяна на емоцията се отразява на лицето на Енгин, сякаш е огледало на душата му и ние можем само да се удивим на уменията му. Санджар не се нуждае от декларации за любов, а само трябва да го погледнем, за да знаем, че любовта му към Наре е много жива.
Но реалността е труден спътник и го удря като мълния. Гневът се връща на първо място и тъй като отваря шлюзовете на дълбоката скръб, самотата и болката, които той задържа в себе си, Санджар става неразпознаваем. Той се държи грубо с Нарае, като я притиска към вратата, държи я толкова здраво, че я боли, обвинявайки я, че преструвайки се е довела детето на любовника си и се опитва да развали сватбата му, защото не може да преодолее факта, че я е забравил. Краткият отговор на Наре е достатъчен, за да го спре и да го лиши от дар слово. „Забрави ли?“ - пита тя. Достатъчно е да погледнем лицето на Санджар, за да разберем отговора. Той се взира в широко отворените й плачещи очи, устните, които е целувал, усеща мекотата на косата й и остава абсолютно безмълвен. Тя е раната и само тя е лекарството. Посланието на Руми е това, което ще помогне да се излекуват влюбените.
https://www.facebook.com/notes/engin-aky%C3%BCrek-the-actor/sanc … 2407887482842522/
Момичета, продължаваме с поредния анализ на Навид Шахзад.
Превод Light.
„Санджар Ефе – легендата се възражда”
Навид Шахзад
Скрит текст:
"Раната е мястото, където светлината влиза в теб" казва Мевляна. И точно това се случва със Санджар. Но първо, малко за майката и дъщерята, които панически бягат в „родината“ с обещанието, че детето ще срещне баща си. Прекрасно изиграни както от възхитителната Неслихан Атагюл Доулу, така и от абсолютно удивителната Берен Генчалп, страданието на детето и отчаяният опит на Наре да гарантира, че дъщеря й е в сигурни ръце, преди да бъде арестувана, повдигат повече от няколко въпроса. Защо например е държала раждането на детето в тайна от биологичния баща, т.е. Санджар, толкова години? Това ще бъде още едно възмущение, което Санкар ще изрази (освен другите), когато се изправи срещу бившата си любима/съпруга/. Защо тя умишлено губи време при крайпътната чешма, когато трябва да се втурне към дома на Санджар, особено щом знае, че сватбата ще се състои. Отговорът на първия е, че тя е принудена от баща си и подлия Акън да мълчи, тъй като самият Челеби се е регистрирал като законен настойник на детето. И двамата, бащата и изнасилвачът са уверени, че Наре никога няма да остави бебето и да отиде при Санджар, дори и да е склонна. Отговорът на втория въпрос се крие в отчаяния опит на Наре да остави дъщеря си при женен баща, така че Мелек да има семейство, с което да живее, преди самата тя да бъде арестувана за убийство.
Но, за съжаление, тя пристига точно в момента, в който чува Санджар след напрегнато мълчание да приема Менекше за съпруга. Колкото и да е подготвена, отговорът му я удря като мълния и скоро тя припада. Доброто писане изисква ситуациите да се разкриват постепенно, тъй като това запазва графиката на съспенс от спадане. А „Дъщерята на посланика“ има много добър сценарий. Малко по малко миналото се разплита като вълнено чиле, което се разплита буйно. Но докато ни е позволено да погледнем в болезненото минало на Наре, виждаме само един пример за това колко тежко е пострадал Санджар. Съдбовното пътуване до Черна Гора оставя толкова дълбока рана, че той оцелява, като се оттегля в себе си. Такава реакция само позволява на раните да гноят, да прерастнат в гангрена и да отровят сърцето, принуждавайки го да отхвърли любовта и смеха, радостта и чувствата, и злокобно да мълчи. С течение на времето мълчанието се разраства до такава степен, че изгражда стена около себе си - стена, която само гледката на Наре може да разруши в един миг. Като спътник, лапнал по красивото момиче, с което той току-що се е запознал, Гедиз добре описва мълчанието на Санджар, като го сравнява с постоянна болка от забит в сърцето нож т.е. състояние на вечна агония и експлозивен гняв, удържани под страхотен контрол. Друго споменаване, което макар и косвено се отнася за състоянието на ума на Санджар, когато Халисе загадъчно предупреждава сина си: „Изгубих те веднъж заради нея, няма да те загубя отново заради нея“, казва тя, когато изглежда, че Наре отново ще изкара от релси живота на сина й.
Как Санджар прекарва девет години принудителна раздяла, само той и наранената му душа знаят. Колко нощи е бил буден? Колко сълзи е пролял? Как се е справил с болката от загубата на единствения човек, когото е ценил най-много? Без доказателства за психическото му състояние и съдейки поведението му само по размера на гнева му, ние сме несправедливи към Санджар, както и Гедиз. Това, за което трябва да му дадем заслуга, е устойчивостта, която той проявява пред всякакви трудности. Историята на Санджар е история на феноменален и завиден успех, когато той израства от беден млад мъж и се превръща в силен, уважаван и обичан бизнесмен. Но можем да попитаме какво се е случило с раната, която е задушила сърцето му ?
Ситуацията на Наре е точен паралел на Санджар. На мястото на бизнес империята, която Санджар е построил, тя е родила красиво дете, далеч по-ценно от всякакво богатство. Тя също показа издръжливост и изключителна смелост да се държи за живота и здравия разум в името на малкия ангел, превърнал се в нейния спасителен пояс. Докато Санкар живее живот, изпълнен със самота, гняв и загуба, тя е принудена да остави собствената си скръб настрана, като отглежда детето си. Проблемите й се усложняват и от факта, че тя има тежко наранено тяло, както и разбито сърце. Както тя горчиво казва на настойчивия Гедиз след опита си за самоубийство: "Те ме измъкнаха от ковчега и сглобиха тялото ми с пирони, но какво ще стане със сърцето ми?" Двете наранени деца, сега израснали като родители, се сблъскват един с друг в един разбиващ момент, когато Наре внезапно се появява на сватбата на Санджар в разгара на тържествата. Санджар е за миг зашеметен, тялото му замръзва, очите му се разширяват невярващи при вида на лицето, което не е виждал от девет години, ръцете му остават да висят във въздуха в позата на Зейбек, смущението му е осезаемо, когато гледа мълчаливата тълпа с очи, които се движат диво от Наре към детето и обратно, докато в още един изненадващ ход тя припада в скута му. Следва шокиращо мълчание, последвано от силен шепот за детето и публичното изявление на Наре за бащинството на Мелек.
Новата булка на Санкар е ужасена при вида на заклетия си враг и перспективата да стане мащеха в първата брачна нощ. За първи път обикновено властната Халисе е вцепенена, а Гедиз е напълно зашеметен от тези откровения. Единственият, който очевидно се радва на завръщането на Наре и Мелек е Каврук, който празнува завръщането на "Пъстрата птица" и нейното птиче, както ги нарича! За всички е ясно, че легендата за Наре и Санджар ще навлезе в нова фаза, която в присъствието на младоженката ще предложи повече фойерверки, отколкото тези, които избухват в небето по време на сватбата. За момент, докато гледа красивото лице, за което е мечтал през целия си живот, Санджар е почти заблуден да повярва, че всичко е наред. Изразът му на шокиращата изненада се омекотява и очите му светват забележимо, докато той гледа към очарованието, лежащо на леглото на Зехра. В сцени като тези Енгин е ненадминат в огромното разнообразие от изражения на лицето. В един миг, от угризения към неописуема нежност, от копнеж до скръб – неговото безмълвно сърце изглежда намира един тънък глас, който шепне нежни думи. Всяка мимолетна промяна на емоцията се отразява на лицето на Енгин, сякаш е огледало на душата му и ние можем само да се удивим на уменията му. Санджар не се нуждае от декларации за любов, а само трябва да го погледнем, за да знаем, че любовта му към Наре е много жива.
Но реалността е труден спътник и го удря като мълния. Гневът се връща на първо място и тъй като отваря шлюзовете на дълбоката скръб, самотата и болката, които той задържа в себе си, Санджар става неразпознаваем. Той се държи грубо с Нарае, като я притиска към вратата, държи я толкова здраво, че я боли, обвинявайки я, че преструвайки се е довела детето на любовника си и се опитва да развали сватбата му, защото не може да преодолее факта, че я е забравил. Краткият отговор на Наре е достатъчен, за да го спре и да го лиши от дар слово. „Забрави ли?“ - пита тя. Достатъчно е да погледнем лицето на Санджар, за да разберем отговора. Той се взира в широко отворените й плачещи очи, устните, които е целувал, усеща мекотата на косата й и остава абсолютно безмълвен. Тя е раната и само тя е лекарството. Посланието на Руми е това, което ще помогне да се излекуват влюбените.[/i][/b]
Но, за съжаление, тя пристига точно в момента, в който чува Санджар след напрегнато мълчание да приема Менекше за съпруга. Колкото и да е подготвена, отговорът му я удря като мълния и скоро тя припада. Доброто писане изисква ситуациите да се разкриват постепенно, тъй като това запазва графиката на съспенс от спадане. А „Дъщерята на посланика“ има много добър сценарий. Малко по малко миналото се разплита като вълнено чиле, което се разплита буйно. Но докато ни е позволено да погледнем в болезненото минало на Наре, виждаме само един пример за това колко тежко е пострадал Санджар. Съдбовното пътуване до Черна Гора оставя толкова дълбока рана, че той оцелява, като се оттегля в себе си. Такава реакция само позволява на раните да гноят, да прерастнат в гангрена и да отровят сърцето, принуждавайки го да отхвърли любовта и смеха, радостта и чувствата, и злокобно да мълчи. С течение на времето мълчанието се разраства до такава степен, че изгражда стена около себе си - стена, която само гледката на Наре може да разруши в един миг. Като спътник, лапнал по красивото момиче, с което той току-що се е запознал, Гедиз добре описва мълчанието на Санджар, като го сравнява с постоянна болка от забит в сърцето нож т.е. състояние на вечна агония и експлозивен гняв, удържани под страхотен контрол. Друго споменаване, което макар и косвено се отнася за състоянието на ума на Санджар, когато Халисе загадъчно предупреждава сина си: „Изгубих те веднъж заради нея, няма да те загубя отново заради нея“, казва тя, когато изглежда, че Наре отново ще изкара от релси живота на сина й.
Как Санджар прекарва девет години принудителна раздяла, само той и наранената му душа знаят. Колко нощи е бил буден? Колко сълзи е пролял? Как се е справил с болката от загубата на единствения човек, когото е ценил най-много? Без доказателства за психическото му състояние и съдейки поведението му само по размера на гнева му, ние сме несправедливи към Санджар, както и Гедиз. Това, за което трябва да му дадем заслуга, е устойчивостта, която той проявява пред всякакви трудности. Историята на Санджар е история на феноменален и завиден успех, когато той израства от беден млад мъж и се превръща в силен, уважаван и обичан бизнесмен. Но можем да попитаме какво се е случило с раната, която е задушила сърцето му ?
Ситуацията на Наре е точен паралел на Санджар. На мястото на бизнес империята, която Санджар е построил, тя е родила красиво дете, далеч по-ценно от всякакво богатство. Тя също показа издръжливост и изключителна смелост да се държи за живота и здравия разум в името на малкия ангел, превърнал се в нейния спасителен пояс. Докато Санкар живее живот, изпълнен със самота, гняв и загуба, тя е принудена да остави собствената си скръб настрана, като отглежда детето си. Проблемите й се усложняват и от факта, че тя има тежко наранено тяло, както и разбито сърце. Както тя горчиво казва на настойчивия Гедиз след опита си за самоубийство: "Те ме измъкнаха от ковчега и сглобиха тялото ми с пирони, но какво ще стане със сърцето ми?" Двете наранени деца, сега израснали като родители, се сблъскват един с друг в един разбиващ момент, когато Наре внезапно се появява на сватбата на Санджар в разгара на тържествата. Санджар е за миг зашеметен, тялото му замръзва, очите му се разширяват невярващи при вида на лицето, което не е виждал от девет години, ръцете му остават да висят във въздуха в позата на Зейбек, смущението му е осезаемо, когато гледа мълчаливата тълпа с очи, които се движат диво от Наре към детето и обратно, докато в още един изненадващ ход тя припада в скута му. Следва шокиращо мълчание, последвано от силен шепот за детето и публичното изявление на Наре за бащинството на Мелек.
Новата булка на Санкар е ужасена при вида на заклетия си враг и перспективата да стане мащеха в първата брачна нощ. За първи път обикновено властната Халисе е вцепенена, а Гедиз е напълно зашеметен от тези откровения. Единственият, който очевидно се радва на завръщането на Наре и Мелек е Каврук, който празнува завръщането на "Пъстрата птица" и нейното птиче, както ги нарича! За всички е ясно, че легендата за Наре и Санджар ще навлезе в нова фаза, която в присъствието на младоженката ще предложи повече фойерверки, отколкото тези, които избухват в небето по време на сватбата. За момент, докато гледа красивото лице, за което е мечтал през целия си живот, Санджар е почти заблуден да повярва, че всичко е наред. Изразът му на шокиращата изненада се омекотява и очите му светват забележимо, докато той гледа към очарованието, лежащо на леглото на Зехра. В сцени като тези Енгин е ненадминат в огромното разнообразие от изражения на лицето. В един миг, от угризения към неописуема нежност, от копнеж до скръб – неговото безмълвно сърце изглежда намира един тънък глас, който шепне нежни думи. Всяка мимолетна промяна на емоцията се отразява на лицето на Енгин, сякаш е огледало на душата му и ние можем само да се удивим на уменията му. Санджар не се нуждае от декларации за любов, а само трябва да го погледнем, за да знаем, че любовта му към Наре е много жива.
Но реалността е труден спътник и го удря като мълния. Гневът се връща на първо място и тъй като отваря шлюзовете на дълбоката скръб, самотата и болката, които той задържа в себе си, Санджар става неразпознаваем. Той се държи грубо с Нарае, като я притиска към вратата, държи я толкова здраво, че я боли, обвинявайки я, че преструвайки се е довела детето на любовника си и се опитва да развали сватбата му, защото не може да преодолее факта, че я е забравил. Краткият отговор на Наре е достатъчен, за да го спре и да го лиши от дар слово. „Забрави ли?“ - пита тя. Достатъчно е да погледнем лицето на Санджар, за да разберем отговора. Той се взира в широко отворените й плачещи очи, устните, които е целувал, усеща мекотата на косата й и остава абсолютно безмълвен. Тя е раната и само тя е лекарството. Посланието на Руми е това, което ще помогне да се излекуват влюбените.[/i][/b]
Лека.
Добро утро момичета.
Желая ви слънце и усмивки, макар, че при нас вали дъжд и е толкова мрачно, все едно идва есента.
Бъдете здрави и се пазете.
Марианка
, Свети , благодаря за поредния прекрасен анализ на Навид Шахзад.
Успешен ден на всички.
Да се допълня: Днес е Константин и Елена.
Честит празник на всички празнуващи.
Желая ви слънце и усмивки, макар, че при нас вали дъжд и е толкова мрачно, все едно идва есента.
Бъдете здрави и се пазете.
Марианка
, Свети , благодаря за поредния прекрасен анализ на Навид Шахзад.Успешен ден на всички.
Да се допълня: Днес е Константин и Елена.
Честит празник на всички празнуващи.
Здравейте момичета
Вече съм се застопорила пред компа и започвам да чета превода.
Да си кажа, че и при мен е дъждовно и доста студено, в сравнение с вчера - направо сутринта бях неприятно изненадана... Предният ден жега и задуха, къс ръкав това-онова и понеже не слушам прогнозата за времето - измръзнах си...
П.П. Прекрасен анализ. Всичко е толкова точно и ясно написано, че повече няма какво да се добави.
Адмирации към Навид Шахзад!