Свободата във връзката и кой е на първо място..

  • 6 289
  • 116
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 631
Извинявай ама ти май не знаеш какво искаш. Това дали е 1 час или 10 часа не е проблем. Човек има нужда от лична свобода и колкото повече го ограничаваш, той толкова повече ще я търси. Ако толкова го обичаш - ще приемаш тези негови едночасови разтоварвания. Я се опитай да се поставиш на негово място - ти как би реагирала на подобни ограничения. Любовта и съжителството не са свързани със собственически права и задължения. Ами я си представи, че виси нон стоп до теб - тогава какво???
Извинявай за тона, но на мен ми звучи много ангажиращо твоето отношение към него. И на твое място бих си създала малко други и задължително положителни емоции

# 16
  • Мнения: 14 654
бих ти препоръчала да прочетеш една моя любима книга: "климати" на андре мороа,
със сигурност ще намериш нещо полезно и за себе си

# 17
  • Мнения: 819
Aми ние не се засичаме изобщо-само сутрин ме събужда когато се е изкъпал, облякъл и е на вратата, за да го изпратя. Tired
Освен това винаги си стоя вкъщи-нямам приятели и той си знае,че съм му "вързана". Поради натовареността си и той няма никаква среда, даже сме се базикали,че ако решим да се женим, няма да има кого да поканим за кумове-нямаме ни един подходящ човек около нас.
Веднъж само бях се навила да ходя на фитнес и той чак се беше попритеснил,че ще правя нещо по-различно от това да ходя на работа и да се прибирам под часовник...май се отплеснах,а? Thinking
Shocked Как така нямаш приятели? А преди да се съберете не си ли имала собствена среда,познати, хоби някакво?/С една дума личен живот? /

# 18
Aми ние не се засичаме изобщо-само сутрин ме събужда когато се е изкъпал, облякъл и е на вратата, за да го изпратя. Tired
Освен това винаги си стоя вкъщи-нямам приятели и той си знае,че съм му "вързана". Поради натовареността си и той няма никаква среда, даже сме се базикали,че ако решим да се женим, няма да има кого да поканим за кумове-нямаме ни един подходящ човек около нас.
Веднъж само бях се навила да ходя на фитнес и той чак се беше попритеснил,че ще правя нещо по-различно от това да ходя на работа и да се прибирам под часовник...май се отплеснах,а? Thinking
И аз много мрънкам, правя скандали за дребни на пръв поглед неща, ровя му по джобовете и се държа безобразно...

Май доста си приличаме. Само дето аз имам все пак и малко личен живот. Пея в един хор за народни песни. Той дълго време се цупеше, че остава сам, когато аз съм на репетиция, но свикна и спря. И казва, че сега това е "неговият хор" и че има нужда от него. Всъщност колкото повече се замислям, досега аз съм имала по - голяма свобода от двамата, защото той за пръв път прави нещо без мен. Иначе преди аз си излизах от време на време с приятелки, аз си ходя на репетиции, ходя в чужбина...
И явно затова и не мога да се примиря все още, че и той иска да има още някакъв живот и че аз не съм в него Sad
Ох, ще се опитам да съм по - спокойна и да приема всичко като изпитание в нашата връзка, да му се усмихвам като се прибере и да си прекарваме добре във времето, в което сме заедно...
Дано имам това търпение!   bouquet

# 19
  • Мнения: 2 180
Ама наистина си приличаме-и аз пея.  Grinning
Не обичам да излизам просто и съм отблъснала всички, които в един или друг момент са искали да контактуват с мен. Ами на човек му писва-търси ме, търси ме, аз отказвам, измислям причини да не се събирам с хората....аз съм си виновна, но и аз пряживях трагедия преди 2-3 години и ми даде трайно отражение на псих.състояние.
Но няма да говорим за мен.Не се притеснявай, наистина не е тревожно поведението на твоя приятел.

# 20
бих ти препоръчала да прочетеш една моя любима книга: "климати" на андре мороа,
със сигурност ще намериш нещо полезно и за себе си

Има ли я някъде он лайн? Обичам много да чета и ще се възползвам от предложението ти

# 21
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Явно все още си по лабилна поради преживяния аборт,заради,което искрено ти съчувствам.Наистина най-важното за една връзка за да е силна и трайна е свободата.Не се опитвай да го обсебваш,остави го за малко,ще му мине и сам ще се завърне отново при теб ,по начина по който е било преди.Нормално е след като е сменил работата да иска да се адапртира и приспособи по бързо,в противен случей нищо не печели.Важно е че се прибира при теб и ти засвиделства силните си чувсва.Успех и горе главата,това е просто едно изпитание,което трябва да преминете.

 Peace Много добре казано, а и мисля самата ти го разбираш. Намери си занимание и приятелки за споделяне, както тук. Успех и горе главата!
ЗА "Климати" - много хубава книга!

# 22
  • Мнения: 377

Обикновено като помрънкам за нещо и той отстъпва и се съобразява с мен, но сега НЕ. Това ме плаши.

Не искам да коментирам темата, защото не виждам проблем в ситуацията, а и всеки си има гледна точка и това, което на мен ми се струва прекалено обсебване, за други е любов. Но това изказване ме втрещи.  Shocked
Такова поведение за мен си е чисто изнудване - аз мрънкам, той се съгласява. Не мислиш ли, че ще ти е много по-лесно да се поставиш на негово място и да го подкрепиш, вместо допълнително да го тормозиш след като се прибере. Помисли си как ще се чувстваш на нова работа, няма ли да опиташ възможно най-бързо да се сработиш с колегите, да създадеш добри отношения, за да може да ти помогнат по-бързо да навлезеш в работата, вместо да се дърпаш и да страниш от тях.
И все пак това си е моето мнение, вие сте тези, които определяте границите и правилата във връзката си.
Дано скоро намерите изход от ситуацията, от който и двамата да сте доволни.  Peace

# 23
Ама наистина си приличаме-и аз пея.  Grinning
Не обичам да излизам просто и съм отблъснала всички, които в един или друг момент са искали да контактуват с мен. Ами на човек му писва-търси ме, търси ме, аз отказвам, измислям причини да не се събирам с хората....аз съм си виновна, но и аз пряживях трагедия преди 2-3 години и ми даде трайно отражение на псих.състояние.
Но няма да говорим за мен.Не се притеснявай, наистина не е тревожно поведението на твоя приятел.

Щях да те питам къде пееш, но видях, че си от Варна.. Wink Но като пишеш, имам чувството, че при теб нещата са още по - зле... А какво се е случило преди 2 - 3 години? Ако искаш пиши ми на кю-то 239 572 419. С удоволствие ще си поприказвам с теб
А иначе сега се замислих за фитнеса, че е добра идея за поддържане на тонуса и за прекарване на свободното време .. Ще взема да започна да ходя  newsm78

# 24

Обикновено като помрънкам за нещо и той отстъпва и се съобразява с мен, но сега НЕ. Това ме плаши.

Не искам да коментирам темата, защото не виждам проблем в ситуацията, а и всеки си има гледна точка и това, което на мен ми се струва прекалено обсебване, за други е любов. Но това изказване ме втрещи.  Shocked
Такова поведение за мен си е чисто изнудване - аз мрънкам, той се съгласява. Не мислиш ли, че ще ти е много по-лесно да се поставиш на негово място и да го подкрепиш, вместо допълнително да го тормозиш след като се прибере. Помисли си как ще се чувстваш на нова работа, няма ли да опиташ възможно най-бързо да се сработиш с колегите, да създадеш добри отношения, за да може да ти помогнат по-бързо да навлезеш в работата, вместо да се дърпаш и да страниш от тях.
И все пак това си е моето мнение, вие сте тези, които определяте границите и правилата във връзката си.
Дано скоро намерите изход от ситуацията, от който и двамата да сте доволни.  Peace

Истината е, че ме е страх от свободата, независимо дали е моя или негова.. В предишни връзки съм била доста по - либерална, тогава изобщо не се е стигало до проблеми от такова естество. Имала съм вяра на хората, но резултатът в 2 от тях не беше много положителен. Може би и това допълнително утежнява ситуацията Confused

# 25
  • Мнения: 46 518
Нямам нищо против свободата, ако и двамата я приемат, но да знаеш, че на половинката ти не й е приятно и да продължаваш да ходиш ...  Tired

На мен също би ми било неприятно, цял ден да е с тях в офиса и след работа вместо да дойде при мен, пак да излиза с колегите.
Предложи му да се прибира и да излизате двамата на бира  Peace

# 26
Нямам нищо против свободата, ако и двамата я приемат, но да знаеш, че на половинката ти не й е приятно и да продължаваш да ходиш ...  Tired

На мен също би ми било неприятно, цял ден да е с тях в офиса и след работа вместо да дойде при мен, пак да излиза с колегите.
Предложи му да се прибира и да излизате двамата на бира  Peace
Той не ми отказва да излезем после, но доводите му са първо, че ако не изчака шефа си и тръгне с градския транспорт може да се прибере и по - късно; второ, че всички остават (а явно за него това е важно); трето - казва, че наистина му помага да се отпусне, а ако се върне нервен от работа най - много да се сдърпаме, защото отпускането вкъщи, не е като бързото пиене на бира там и ако аз се нацупя за нещо определено ще си повишим тон... И така... Sad

# 27
  • Мнения: 377

Истината е, че ме е страх от свободата, независимо дали е моя или негова.. В предишни връзки съм била доста по - либерална, тогава изобщо не се е стигало до проблеми от такова естество. Имала съм вяра на хората, но резултатът в 2 от тях не беше много положителен. Може би и това допълнително утежнява ситуацията Confused

Донякъде те разбирам, но ако някой иска да те излъже и 24 часа да го следиш пак ще намери начин. Така че по-добре да спестиш нервите и на двамата и да разчиташ, че той няма желание да го прави. Колкото до свободата - много разтегливо понятие, приеми че просто работното му време е с 1 час повече, недей да мислиш, че той е някъде и се забавлява без теб. Защото при положение, че абсолютно всички остават определено, ако той се "цепи от колектива" ще си докара лошо отношение от страна на колегите. Всичко е въпрос на гледна точка.  Wink

Никол, не мисля че на човека чак толкова му се пие бира след работа. Wink
Но всеки който е почвал нова работа в сравнително голям екип ще разбере за какво става въпрос. Всички останали се познават, абсолютно наясно са с работата, помагат си, а теб те гледат с известно недоверие. А като се измъкваш и от разни такива "служебни сбирки" неминуемо ще има коментари, че се правиш на нещо повече от тях, че не ти допада компанията им и т.н. и т.н. и определено това ще доведе до проблеми в работата.

Последна редакция: пн, 14 авг 2006, 11:53 от Tanya77

# 28
  • Мнения: 98
здравейте , виж - твоята връзка е още млада и разбирам твоите терзания. Мисля , че всеки , който има по - дълга връзка / аз съм омъжена вече 7 години / ще ти каже , че именно тази свобода прави връзката ви по - устойчива - нали знаеш приказката "пусни птичето , ако ти принадлежи - то само ще се върне" . След няколко години ще оцениш това , че всеки от вас трябва да има и някакъв страничен живот , в който другия не участва - така всеки ще уважава и обича другия такъв какъвто е , а не да го чувства като задължителното присъствие. Ще ти кажа и за мен как стоят нещата - много обичам съпруга си и той много ме обича . Сега е командирован да работи по Черноморието /вече 2 месеца/ - хем боли , хем сърби , в смисъл че ужасно ми липсва , но и копнежът , тръпката от срещата са неповторими . Ако ние не сме си дали нужното доверие , търпение и свобода - къде ще му излезе края - аз знам , че той там вечер излиза , има компания , колеги и колежки , той знае , че аз тук имам обкръжение , което той дори не познава и аз се забавлявам , излизам и пр.  

# 29
  • Sofia
  • Мнения: 6 938
Само дето аз имам все пак и малко личен живот. Пея в един хор за народни песни. Той дълго време се цупеше, че остава сам, когато аз съм на репетиция, но свикна и спря. И казва, че сега това е "неговият хор" и че има нужда от него. Всъщност колкото повече се замислям, досега аз съм имала по - голяма свобода от двамата, защото той за пръв път прави нещо без мен. Иначе преди аз си излизах от време на време с приятелки, аз си ходя на репетиции, ходя в чужбина...
И явно затова и не мога да се примиря все още, че и той иска да има още някакъв живот и че аз не съм в него Sad Ох, ще се опитам да съм по - спокойна и да приема всичко като изпитание в нашата връзка, да му се усмихвам като се прибере и да си прекарваме добре във времето, в което сме заедно...
Дано имам това търпение!   bouquet

Вие двамата май сте доста затворени хора.  Rolling Eyes
Приеми, че не можеш да изпълваш живота му, както и той твоя. Не можеш да си 24 ч. до него - трябва да ходи и на работа, трябва да се вижда и с други хора, ти също.
Такова пълно обсебване води до бързо изчерпване на връзката.

Общи условия

Активация на акаунт