Фентъзи и фантастика -19

Ооо според мен е толкова добра.

На мен много ми хареса "Сребърна приказка".

Трябва да я потърся. И аз много харесах "Изтръгнати от корен".
Има я в rulit.me, за който се интересува.

"Сребърна приказка" беше чудесна! Приготвила съм си и "Изтръгнати от корен" и началото на някаква поредица от същата авторка.
А аз изобщо нямам време кога да чета сега през лятото. От един месец влача "Северно сияние". Книгата е чудесна и изобщо не заслужава такова отношение, ама като я отварям веднъж на седмица, няма как да стане другояче.

В Замунда има и двете.

Прочетох поредицата "Евърнес" на Йън Макдоналд и съм изклйчително недоволен. по принцип съм фен на стиймпънка, но на този автор не му се получава. Първо - засипал ни е с термини. Да, вярно има измислен/таен език, и е сложил речник, но но не може на всяка страница да чета речника отзад. Втората простотия, която не ми хареса е същата, която не ми хареса и в поредицата "Небесен огън" на Ръсел Патрик - три книги героите си играха на гоненица с лошите, от което накрая нямаше никаква практическа полза. Е, да  накрая се създаде втора сюжетна линия, и какво от това? Краят остана много отворен явно ще се дописва още едно продължение, но какъв е смисълът? мен авторът ме изгуби. Пробвах и с "Новолуние" на същия автор - и там не си паснахме, макар че нещата са една идея по-добре. Претрупано е с герои, света на които е прекалено "сив", само разни интриги, а в същото време сетинга не е обяснен с подробности. Появява се някаква организация, но не е ясно кого представлява тя или как го представлява. Редят се някакви нищо-незначещи думички като Окото на орела и пр. и ние трябва да се досещаме, че този човек е някакъв шпионин. Да, по-добре стоят нещата от "Евърнес",* доколкото поне има някакво действие, а не си играят само на гоненица героите, но определено Йън Макдоналд го слагам в черния си списък с автори.

*Малко неща ми стоят по-зле от Евърнес - Аркадия е едно от тях, Водосрез ми е второто и Геомант на Йън Ървайн ми е третото.


черен списък с Автори:
 
докато "белия" ми списък от автори се оглавява от Сандърсън и Робин Хоб, но в него влизат още Джош Малерман, Патрик Нес и редица други

П.С. понеже споменах стийм пънк, утре ще ви споделя впечатленията си от трилогията на Скот Уестфийлд. Значително по-добра е.

Ериксън защо?
Аз се оказах голям фен Дан Симънс.

Windekind За Ериксън съм обяснявал доста пъти, но пак ще обясня, накратко Чел съм "Малазана", опитах да чета и "Своенравното хлапе". Стила му не ми допада. Няма централен сюжет, няма централен герой, няма и герой който поне малко да е добър. Раздават се някакви нищо незначещи титли  и всяко следващо божество е по мегаяко но от сблъсъците им няма никаква логическа последователност в сюжета, никакво изграждане на характерите, никакви послания, никакви каузи, само се метката насам-натам войниците, покриват горещи точки, псуват, ругаят и... отвреме --навреме някой умира. това е.. Еми не ме кефят такъв тип книги. толкова по този въпрос
-----------
Сега за Скот Уестфийлд. Прочетох Трилогията Левитиян - Бегемот-Голият.

Първо да похваля художника - рисунките са забележителни, а и не са никак малко - средно по 25-30 на книга.  За съжаление и тази трилогия страда от един сериозен недостатък - започва прекрасно после става по-безинтересна и накрая изпада в рамките на клишетата.

Но да започна с Левитиян. Приатно впечатление ми направи опита да се пресъздаде Първата световна война. Сетинга около който са изградени Антантата - Дарвинистите и Централните сили - машинистите, ми бе много забавен, защото наистина отразяваше съществени разлики в мисленето. Често казваме, че немците са като машини, докато англичаните в този период са характерни със своята антропогия  и хуманитарни науки - все пак всички знаем кой е Чарлз Дарвин. двете истории - на Алек и на Дерин/Дилан започнаха отделно, но поне в началото не бяха типичните тийнеджърски истории. честно казано с интерес наблюдавах кога ще се свържат и как. Безспорно обаче "солта" на книгата бяха поддържащите персонажи на граф Волгер и мис Барлоу. сериозно подозирам, че е използван прототипите на граф Бисмарк (особено с мустаците). С мис Барлоу нещата са по-сложни, наистина има такаав внучка на Дарвин, но доста неща са преиначени, така както я четях имах чувството че чета за мис Фишър от криминалната поредица за мис Фишър. Нещо средно между женски Шерлок Холмс, разузнавач и изследовател. Както казвам тези два образа ми бяха "солта" в първата половина на Левитиян, толкова по-глупаво, че отстъпиха на заден плав Бегемот. Другото което ми стана неприятно - пак изпаднахме в клишетата. Видяхме момче и момиче, и хайде - от втора книга започнахме голямата любов. Защо не можеха да се задоволят с приятелство? Още повече, че в един момент по Алек се бе увлякло друго момиче, имаше интрига, но не би - Автора си бе решил да ги събере.
Оттам насетне във втора книга започва добре познатите малоумни антилогични решения (няма да ги изброявям.), които явно са направени в името на любовната нишка, но убиват логиката и сюжета и изпадаме в клишета. Дразни ме, че пак се върви към победа на Антантата, т.е. сюжета  в това отношение не мърда.
образът на Тесла ми бе интересен в началото, на накрая го представиха като нещо средно между Опенхаймер* и Труман**. Идеята че един от най-великите учени е представен като побъркан маник-егоцентрик, само защото е сърбин хич не ми допадна. Почти се радвам, че България този път отсъстваше от картата, представена бе само Турция от балканските държави.
Накратко трилогията има доста интригуващи моменти.  Сетинга е изграден много интересно, битките са прекрасни и ако трябва да сравнявам с трилогията Йън Макдоналд, която също е стийм пънк нещата стоят на много по- високо ниво. подразни ме сладостната нишка от 2-3 книга, която отново се навря, щом събрахме момче и момиче, някои от нелогичните решения които се взеха и изпадането в глупави клишета, особено към края на трилогията. Едно от тъпите клишета е, че великата  мис Барлоу, която в първата книга ни я представиха като женски Шерлок Холмс, до края на третата книга/Голият не се досетя основната тайна, а поне седем души я разбраха междувременно.  Ей такива нелогични неща ме издразниха. Също така на моменти се усеща високомерието на англичаните спрямо представителите на Централните сили.
Иначе като цяло съм доволен - давам цялостна оценка 4 и половина от 6 , а за илюстрации - 5 плюс.
Симпатична трилогия и я препоръчвам на любителите на стийм пънка.

От същото издателство -" Артлайн" - ми прерочаха "Доктор Стъклен" като стийм пънк, но него ще коментирам след няколко месеца.

*човека създал атомната бомба
**Човека използвал атомната бомба

Тюх, не мога да гласувам, нищо не съм чела от анкетата

Дочетох на английски "Герои" на Стивън Фрай, хареса ми и мисля, че е по-обективна от "Митове". Ще си я взема, когато излезе на български. Имаше промени - примерно митът за Орфей е по-различен (важните неща са същите).

Забелязвам някои разлики с други митологични книги, които четох. Примерно представянето на Дедал тук и в "Цирцея" на Маделин Милър. Харесах книгата, защото е емоционално въздействаща, но доста неща ме подразниха. Много пъти субективното виждане на авторката е обидно. А има и фактически грешки - Минос, "бащата" на Минотавъра, не е онзи Минос, който е син на Зевс и след смъртта си става съдия на душите(както пише Милър). Това е неговият внук... Както и да е, интерпретацията на Фрай ми харесва повече (преразказ е, но систематизиран и с отличителен стил) и чакам третата част.

Сега започнах книгата за президента Сноу, също на английски - не я намерих на български. Увлекателна е, дано се задържи така до края.

П.п. Сега видях, че следващата книга на Стивън Фрай се казва "Троя" и ще излезе на английски в края на октомври. Зарадвах се, но и съм изненадана, че няма да вкара в една книга "Илиада" и "Одисея". "Герои" е само 300 стр., ако не броим бележките, илюстрациите и показателя на имената. Ако "Троя" е преразказ само на "Илиада" също ще излезе кратка.

Не съм писал от три седмици сигурно като хванах на Джо Абъркромби всичките книги който намерих , не можах да спра докато не ги прочетох, ето това е автор който си заслужава !!
Някой да е чел на С.А Чакраборти  - Град от Месинг? нова е мисля от 2019 някаде, сега я започнах , ще е поредица, обещаваща изглежда!!

понеже темата върви много бавно, а имаме да гласуваме и за фантастика 2019 г, пък не знам как да сменя по средата  на темата анкетата, искам да ви предложа да ви покажа списъка с номинациите и за фантастика  и да си се гласува явно. Разбира се ако не желаете ще уважа всеобщото решение

номинациите са тези:

1Към Небето - Брандън Сандърсън
2Пожарникарят - Джо Хил
3.  Живият хаос (трилогията)-  Патрик Нес
4- Фредерик Пол - Планетата в края на времето
5Момиченцето с всички дарби" М.Р.Кери
6"Институтът" Стивън Кинг

Впрочем ако някой иска да добави още нещо, пък не  направил номинация за фантастика 2019 нека се чувства свободен - гласуване все още няма.

Ако пишеш в темата за въпроси и отговори към модератори, дали няма да добавят анкетата?
А тази за фентъзито е хубаво да остане видима, че сигурно не само аз преглеждам заглавията.

Игрите на глада за фентъзи или фантастика се брои? Понеже още чета предисторията и се чудя дали да я номинирам.

Определят го като "дистопичен фантастичен роман ".