Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 28

Аз нееднократно съм писала, че при мен най-големият стимул да не прегрешавам е липсата на болки. Кривна ли от "пътя" и веднага ме удря, но и в началото доста се стреснах и аз както каза някой по-горе като разбрах до какво води. Освен диабета и раковите заболявания и деменциите имат пряка връзка с ИР, въобще грозна работа.  Фигурата и външния вид са най-най-малкият проблем.

В момента в който усетиш разликата в ежедневието си, ще ти дойде и стимулът, но в началото ще се наложи мааалко да се напънеш. Хубавото е, че доста бързо се вижда тази разлика, поне в повечето случаи.

А и още нещо, зависимостите се лекуват най-ефективно с отказ от пристрастяващия агент. Постепеното му намаляване, трябва да става строго контролирано, а това в домашни условия е доста трудно, много по-трудно отколкото рязкото му отказване. Вярно, абстиненцията е неизбежна, но процесът е много по-кратък.

Елена, такива "утехи" с вафли излизат солено...Помисли- вероятно и дрогираните/алкохолиците така се утешават със следваща доза наркотик/алкохол. Но сит човек трудно посяга към вафла. Ако ти е трудно, то трябва да направиш така, че да нямаш лесен  достъп до вафли (или друго проблемно) и да имаш под ръка нещо режимно. Те пакетираните джънк храни са си точно лесни, достъпни...
Миоки,  да, трудно е ако "намаляването" е от вафла всеки ден на половин вафла всеки ден Ползи особени от такова намаляване няма...Вече заместване на вафла с малко количество несладък плод  би могло да е стъпка в правилната посока. Поне плодът е от естествен произход. После плод 2-3 пъти седмично и все в по-малко количество. После минаване на горски плодове...Но основното си е човек да е сит и да се погрижи за основните хранения- а не денят му да се "върти" около сладичкото и да чака с нетърпение момента за него.

А бе не знам, може и да си права. Това обаче да нямаш нищо под ръка е много добре работеща тактика, собоено сега, когато е по-сложно да изтичаш да си купиш.

Като минах на режим, бях без работа за доста време и беше лесно да си контролирам храната вкъщи. А и лесно се убеждавах сама себе си че не е времето да харча пари за глупости откъм храна, при положение че нямам заплата. Сладко не, ама налитах на солени въглехидратни неща доста, че и на бира. След това като почвах работа отново, се опасявах че ще залитна към лесните неща за обяд, че край мен са през една врата закусвалня и тем подобни, отделно магазини с всякакви пакетирани глупости... Е, не стана точно така. Нося си обяда в кутия и пак си ям каквото трябва. Почна ли да хрупам я вафла, а пица, я сандвич, я солети... знам до какво ще доведе. Ще съм гладна отново много скоро, ще се чувствам сякаш са ми паднали батериите и ще ми е нервно щото си е стрес да ти е уморено пък да трябва да работиш. Отделно осъзнаването колко е вредно за мен това дето съм изяла.
Прави сте като казвате че успее ли да е на режим за достатъчно време че да види че може и да се чувства добре и дори без да е гладна, сама ще иска да продължи. Разликата е огромна, преди и аз бях все изморена и все гладна, все не се чувствах напълно добре ами я болежка, я главоболие, я нещо друго... Сутрин ставах изморена, кръвното ми налягане беше взело да отива към постоянно високо. За килограмите дума няма да отварям, аз съм си едра жена като цяло и бях взела да придобивам застрашителни размери. И това всичкото преди да навърша 30, по дяволите. Ами не ща да ям вафли, щом до това водят при мен. Айде, вафли не обичам ама и хляб и картофи не ща, а те са ми вкусни по принцип, много.
Елена, колкото и да ти е трудно, постави си ако ти е по-лесно някакъв срок да издържиш, там няколко седмици примерно, ти прецени. После прецени как ще е, ще видиш че изобщо няма да ти е толкова зор за сладкото вече. Казвам умишлено седмици, а не дни, понеже докато не се адаптираш тялото ти си търси глюкозата и това може и да не е от най-приятните състояния. Аз направих прехода плавно, но при теб явно това не работи, а спирането от раз може и просто да трябва да го изтърпиш и да минава там.

Момичета, малко извън темата (всъщност много), но не мога да открия тема за това. Така че разчитам на вас!

Вуйчо ми беше опериран миналата седмица - наложи се да му извадят единия бъбрек, че беше целия в разсейки. Сега обаче се оказа, че леля ми не знае с какво да го храни. Питала лекаря - казал "с всичко" и подминал. Обаче май изобщо не е така. Изчетох сума ти статии от интернет, две-три отложих като що-годе струващи си и въпреки това ми е важно и мнението на преминали през проблеми с бъбреците.

Та затова, ако знаете теми по въпроса във форума, или имате лични впечатления - моля, споделете!

Извинявам се на модераторите, но все още съм лузър в използването на Търсене.

Аз от години не ям хляб, сладки неща, газирано (освен по поводи някоя бонбона) не съм много кг, но все пак имам ИР и мисля, че се отключи от това, че спрях да се движа, а от малка до преди 2 години винаги съм спортувала нещо. Работата ми беше в офис, имаше голям стрес и ми се е случвало да не ям по цял ден и после как организма няма да се стресира, тогава почна и напълняването около талията и честото боледуване.
От раз спрях да пуша след като ми излязоха резултатите след като прочетох, че при ИР (и не само де) изобщо не е препоръчително. Заместих кафето сутрин с чай от зелен чай с лимон (без захар или мед) и след обяд чай от джинджифил. Хранене 2 пъти дневно, не знам дали е малко, но просто нямам апетит. Вкъщи е пълно със сладки неща, но не ме изкушават. 

Рисия, споделям само това което знам от майка ми. Тя е с проблемни бъбреци вследствие от ИР/диабет. Правеше редовно инфекции има и камъни. Яде си режимно (включително и доста месо) и няма проблеми. Сега не знам дали това може да се отнесе към проблемите на вуйчо ти, но поне при майка ми проблем не създават яденето на краве масло, яйца, месо, риба, бяло саламурено сирене, нелистни зеленчуци като патладжан, тиквички, лук, домати.

При всички случаи, ограничение на ВХ биха били от полза, защото това намалява вътрешните възпалителни процеси в тялото, от там и предполагам би повлияло положително общото здравословно състояние.

Рисия,
Не се дават и приемат съвети в такива случаи, освен от специалисти.
Точно както аз за мен прецених, че няма да пия статини за холестерол, но никога не съм давала подобен съвет така и в твоя/на вуйчо ти случай АЗ бих минала на строго кето в смисъл 70%-75% добри мазнини, малко добри протеини и малко добри (подходящи) въглехидрати от зеленчуци.
Преди това бих се консултирала с различни специалисти и попрочела информация (от лекари) за това хранене с плюсовете и минусите. Зависи също има ли и какви други заболявания и т.н.
Нека да не се лекува с рецепти на ЕЖК и други шарлатани с добавки и чудодейни отвари/режими/магии и подобни .

Здравейте,

Включвам се заради Елена, понеже виждам себе си в нея преди 4 месеца. Не съм изследвала инсулин , но съм убедена ,че е бил много висок.
Посрещнах 2020 с тревожност, 0 движение, понеже работя от вкъщи, закусвах със сладко и обядвах луканка и хляб. За междинно хранене чипс и шоколадчета. Въпреки,че не качих многокилограми имах мек пояс около талията и в горната част на бедрата. Черни точки и пори по носа и бузите, пъпки около овулация и МЦ.

Следват - болки при овулация, гадене преди цикъл, липса на енергия дори да си изчистя къщата, раздразнителност, пристрастеност към всеки сериал и реалити предаване, за да си ям боклуците спокойно. Проблеми в работата, с колеги, неприкрит мързел. Постоянно чувство за сънливост и спане по много и до късно. Нула либидо, никакво желание да се поддържам дори козметично.

Всичко се влоши с постоянни болки в корема, постоянен глад, кошмари нощем, безсъние, леко високо кръвно, болни зъби и чупливи нокти.

Аз се разпадах. И знаех емоционалната причина - преди повече от 7 години преживях несподелена любов в комбинация с ниско самочувствие си мислех ,че не заслужавам по-добро за себе си. Наказвах се с храна и неглижиране.

На 3 Февруари след безсънна нощ ,заради колики и Паник атаки, вместо да взема пореден валидол, реших че ще това е повратната точка.

1. Махнах бялата захар - адска абстиненция. Въпреки че оставих всички други В, ми се виеше свят като се изправя рязко, главата си чувствах като балон с азот, нямах сила да стана от леглото 3 дни. Виждах сладоледи навсякъде и дори загубих апетит за друга храна. Чудех се дали си заслужава този живот, ако го няма сладкото в него.

2. След около 10 дена бях нов човек. С енергия и надежди. Започнах да излизам на разходки, да се движа по 20 минути у дома. Кожата ми се изчисти. Махнах и колбасите и субпродуктите от месо. С тях изяждах най-много хляб, но дразнеха стомаха ми жестоко. Храносмилането се успокои.

3. Увеличих тренировките и акумулирайки повече енергия в тялото вече нямах нужда да се храня през 30 минути. Издърпах закуската късно почти в 12 и спрях ядене след 7,8 вечер. Съня се подобри и успокои, почти не сънувам кошмари.

4. След болки в жлъчката се наложи да оставя само зехтин и кокосово масло. Махнах зрънчотата и уж здравословните крекери, които са пълни с мазнина, минала през термична обработка. Не добавям мазнина при готвене, само във вече махнати от котлон.фурна по малко зехтин. От тогава нямам болки в жлъчка и ч.дроб.

5. Понеже съм с анемия таласемия минор, няма как да наблегна само на месо. През ден ям риба - скумрия, ципура каквото има в магазина. Пека на фурна без мазнина. За гарнитура сладък картоф или тиквички, зависи от сезона. Месечно ми излиза около 30 лева рибата - колкото бих давала и за омега 3

6. Всяка сутрин пия смути с много магданоз и плодове. Тук трябва да вметна че си ги позволям защото намалих  мазнината , а от мллчените съм оставила само малко кисело мляко, което ям самостоятелно от друга храна

7. Всяка сутрин правя Тибетци и всяка вечер йога по програма, когато имам възможност излизам на разходка

8. Следващата цел ми е неделя да стане ден без храна, за да си почива организма. Засега ми е трудно, понеже следобяд вече огладнявам много. Явно организма ми не се е настроил и захарта лети напосоки.

С това искам да кажа на Елена, че най-вероятно тя се наказва първо емоционално и после физически за нещо.  Когато реши ,че заслужава спокойствие, да се чувства добре и да изглежда добре всичко ще стане лесно ( дори абстиненцията ми от захарта, което беше най-трудното от всичко ми донесе удоволствие по странен начин)

4 месеца по-късно нямам мазнини около талията, останаха малко по бедрата, подобни на възглавнички, които се надявам да спихнат скоро. Аз съм убедена,че това е новия ми начин на живот. Не търся режимна храна, не опитвам по малко бонбон или парче козунак. Емоционално нямам никаква нужда от тези храни. А колко са ми вкусни ягодите и киселите ябълки, 2 те фурми в смутито или замразените боровинки.

Много силни жени има в тази тема, възхищавам ви се, много от вас са били доста по-зле от мен , но са се справили. Със сигурност сте толкова силни и в другите области на живота ви - благодаря за съветите, често си крада по нещо. Последно витамин К2 в смутито и след това по 30 минути на слънце на терасата. А вечер се мажа с магнезий и пия инофолик за таласемията.

Още един симптом, който изчезна при мен се сетих. Свързва се с т. нар. adrenal fatigue - от клекнало положение, ако се изправя рязко ми се завиваше леко свят с леко причерняване. Това не ми се е случвало вече от не помня кога.

Таня6, затова питам за преминали през подобни заболявания, а не аз или ти или някой друг какво би направил.

Това, което искам да изясня, е каква би била лечебната диета при операция за отстраняване на бъбрек. Ако можеш да ме насочиш към тема, благодаря!

Миоки, благодаря! За съжаление, точно на тях съвет за намаляване на вх не мога да дам - преди година, когато започвах, се изсмяха много сърдечно на моята идея. Нищо де...

Благодаря и на двете за включванията! Закривам въпроса, за да не дразня модераторите, че и без това са ми набрали

Рися, не съм информирана по въпроса, но помня, че има една форма на витамин Б6 - пиридоксамин, не пиридоксин, не пиридоксал 5 фосфат, която помага увредените бъбреци на диабетици да оздравяват. Чичо ти трябва да пази другия бъбрек като очите си, защото трети няма. Не бива да претоварва с алкохол, вредности, много храна наведнъж Итн.

Не мисля, че с един бъбрек ще може да яде това, което е ял с два и по същия начин. Все едно с един крак да тича маратон както с два крака. Не е невъзможно, но изисква подготовка и усилия.

таня6, бях влюбена в торта Опера. Това беше тортата за втория рожден ден на сина ми. Пластове масло, тънки, хрупкави блатове, привкуса на коняк и леко горчива, та затова слагах захар в кафето. Като излизах с децата винаги си купувах по едно правоъгълно парче от местна хлебарница в едно парижко предградие, където живеехме тогава. Като се преместихме и отидехме там не я пропусках. Обаче ОГТТ винаги ми бяха идеални. Тичах с децата, вдигах ги, носех ги. С малки деца се изразходва енергия. Когато се разболях не съм я вкусвала от години, не е същата тук. Направих диетата и след 5-6 месеца, вече ядяща ВХ, отидохме в стария квартал и си купих цяла торта от 6 парчета. Чудех се дали да не сложа захар в кафето. Отрязах си парче и, о, ужас, брутално сладка, удари ме в носа захарта, чудех се тази торта действително ли е тази, която съм яла. Мъжът ми и сина я харесаха и казаха, че е същата. Изядох парчето и тръгнах да бягам. Изядох и последното парче, след 3-4 дена в хладилника, за да не хвърлям и повече никога не ме поблазни. Вчера я видях е Leclerc - същата красавица с идеално равните, тънички пластове мас и тесто. Подминах.

Мей Линг, поздравления. Браво! Погледни червеното цвекло. Съдържа триметилглицин, който е много полезен при таласемия, не вдига желязо. Много хубав пост.

Мда, сладка и маслена е Операта. И за това си делим едно парче на един рожден ден за спазване на традиция.
Иначе и на мен не ми прави впечатление. Вече на тортите гледам като произведения на изкуството. Зад граница и понякога на празник дори уважавам вкусово някое такова произведение.  Възхищавам се на декорация/ вид и...до тук.
Но си е дълъг и труден пътя, след това е лесно: Не съм гладна или Не ми се яде това.

Невена, той винаги е бил внимателен към това, за което говориш - не пие, яде по малко. А и лекарства, предполагам, са му изписали. Въпросът е какво да яде? Сега, ясно, че вероятно ще намали солта, но...

Аз проблеми с бъбреците не съм имала и просто не знам откъде да отпочна - коя статия е вярна, коя не е. В някои от тях пишат диаметрални противоположности.

Не трябва храненето му да е и силно протеиново. Мъжът ми е с трансплантиран бъбрек. Общо   взето препоръките са за умерено и балансирано хранене.