Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 28

Миоки, много си права, но умопомрачителния глад за сладко ягоди и боровинки не го засищат.

Ох, сега като се заговорихме за сладко и ми се прияде. Мръсници такива! 🐷🌞

Грух, грух, отивам да подхапна шоколадец.

При всеки различно помага за сладкото. Някои успяват да намалят постепенно или да се залъгват с малко... ама други без малко могат, но само с малко не. Всеки да си преценява дали ще страда няколко дни и ще миряса или ще им се получи да се утешават с по мъничко. Факт е че с висок инсулин е по-трудно да спре човек с малко, то като ламя ставаш като хапнеш нещо такова.
Обаче ако е натрапчиво желание за нещо точно определено, може и да е липса я на магнезий, я на нещо друго. Имах периоди когато ако спра да вземам магнезий, около цикъл ми се прияждаше шоколад и фъстъци като на бременна булка, нещо страшно беше. А ако си го вземам редовно, хич не се и сещах за шоколада в шкафа. Явно наистина не приемам достатъчно с храната и си го вземам като добавка и съм ОК. Щото и аз като Елора - купувам шоколад като съм в магазина, да има. А кога и дали ще го изям, това е вече отделен въпрос. Ама понеже харесвам и ям само 1-2 определени вида шоколад и ги няма навсякъде, не става да притичам през улицата да си купя когато ми се прияде, та гледам да си имам. Еми забравям го, добре че не се разваля бързо
А за захарта в кафето наистина се спира по-трудно от другото сладко, пущината. И на мен ми отне години. Чак като минах на режим я елиминирах напълно, преди това бях останала на по мъничко мед в кафето ама да има там, сакън как тъй без нищо.

Не мога да пазя никакъв режим и това е. Ей така, да си кажа имам нужда. Ще мра дебела, поне да съм щастлива, ама и щастлива не съм, защото през моите очи съм слаба и хубава и когато се погледна в огледалото ми се драйфа от отражението. Изпитвам зверска ненавист към тялото си и към безволевия си характер. Облякла съм дебел кожух, втора кожа, имам чувството, че това не съм аз, а не мога да преборя една пуста лакомия. Нещо дребно на ден ама ей така да го има.
Странно ми е като казвате бавно да се спират изкушенията, аз бавно ги спирам месеци вече. Според мен въпроса е да се спре всичко от раз, да се издържи там някакво време и после съм чела и чувала, че не умираш за бонбон Рафаело.

Елена, бавно спиране означава да не минеш от 300 грама ВХ на 20 грама изведнъж, защото при ИР, преддиабет и диабет тялото е забравило да произвежда кетони и високият инсулин му пречи да ги произведе. Бавно е нещо в разумни граници и трае 1-2 седмици, не месеци. Привличането с месеци нищо не прави. Ядеш по-малко ВХ, но понеже ядеш и мазнина, те се мотаят с дни из кръвообращението. Освен това наличието на голямо количество ВХ в условия на много месо, млечни скапва.

Сваля се ВХ, като се подава непрекъснато по малко за да не остава тиквата без глюкоза докато още няма кетони. От 300 на 200 на 150 грама Итн. Не сваляш с грам на ден.

Някои хора могат да с в някаква кетоза и докато ядат ВХ, но ти явно не можеш.

Ядейки полу-кето, което си е мас+ВХ и седейки дебела ти се разболяваш още повече и ще се озовеш с мазен дроб, влошена инсулинова чувствителност, силно намалена обмяна и..... още по-дебела.

Кое те спира да окастриш сериозно ВХ?

Ами спри от раз тогава. Аз така направих. Това бавно да се спира, за мен не беше опция. Невъзможно ми беше да преценя колко малко да е това малко, изобщо сложна работа.

Не умирам за бонбон Рафаело, а обичам/обичах много шоколад и особено шоколадови бонбони - Рафаело, Линд джиджи-биджи. Сега изяждам едно квадратче 80% черен шоколад и ми става байгън, а обикновените дладкиши/бонбони са ми отвратително сладки, чак неприятни.

Живея със спомена за вкуса на сладкишите които съм яла, но като ги опитам, изобщо не са това което помня.

Аз може би бях някъде в средата...Много обичах картофи, всякакви варива, пълнозърнести, много плодове...Като цяло, макар и хранейки се въглехидратно, не съм била фен на боклучавата храна и газирани/подсладени напитки и не съм злоупотребявала редовно със сладкиши, не съм използвала твърде много захар за подслаждане. Само в пустото кафе имаше период когато слагах по повече захар. После минах на мляко/сметана в кафето и мъничко захар (това доста време преди режима още). Вкъщи никога не е имало "сладък шкаф". Като разбрах, че любимите пълнозърнести, оризчета със зеленчуци (правех 100 вида "здравословен" ориз със зеленчуци или с разни бобови), картофи (обичах печени, на пара, варени- не пържени), всевъзможни  плодове не са ОК за ИР, схванах, че трябва да променя нещо. Винаги съм слагала акцент на разнообразието, на здравословно приготвена храна с витамини. Аз бях толкова доволна, че режимът ми позволява да ям немалко любими храни- без гузна съвест. Възможността да си позволявам по малко заквасена сметана с горски плодове или по 1-2 квадратчета черен шоколад, или дори ядки...за мен си беше почти като угощение. Ягоди със сметана и глазура от шоколад...Купих си еритритол- сигурно преди поне година, проучих много добре- не влияел на инсулина. Исках да имам, за всеки случай... Обаче...почти никога не мога да се наканя да спретна някой нвх сладкиш с него! Има нвх сладкиши които мога да спретна и с малко тъмен шоколад или горски плодове. По-лесно ми е даже. И изненадата- кисело мляко с еритритол (подсладено като кремче) и ягоди ми беше толкова странно- отвикнала бях вече на такова подслаждане! Сладкиш като шоколадова лава, толкова шоколадов и маслен, мога да спретна по някакъв повод- с режимни продукти.  Та моят еритритол отлежава и чака някой ден да ми дойде вдъхновение за крем карамел или някакъв бял чийзкейк (без шоколад)...
Мисълта ми е, че всеки обикновено знае какво действа най-добре при него. Категорично обаче намаляване "с месеци" е твърде дълъг период от време. Така просто се поддържат стари навици...не се изграждат нови.
По отношение на бонбоните Рафаело- любими са ми. И по сантиментални причини също...Понякога си позволявам по един бонбон. Много рядко. 1-2 пъти годишно (примерно)- при промоция в магазин или мол когато са ги раздавали. Бонбони и пакетирани сладкиши вкъщи никога не е имало регулярно. Но и не гледам на тях като на изкушения. Забраненото винаги е по-сладко. Вместо да си мечтая за Баунти  (примерно), бих си направила домашно Баунти. Всъщност, в него винаги съм харесвала кокосовия вкус, цялата захар която слагат вътре вече ми идва твърде много.
Дълго стана, но за да спазва режим човек му трябва мотивация (всеки да намери неговата си мотивация), разбиране защо го прави и...планиране.
Днес имахме рожденик в семейството- правих бисквитена торта, че даже и ядох от нея. 2 не много големи парчета вместо вечеря. Кафе с 50 мл мляко и сметана и малка салата с 20 гр шунка и 20 гр кашкавал  на обяд ми беше другата храна за деня. Така се получи, не съм планирала особено. Следобяд бях навън и докато се прибера и направя тортата и взема дълъг душ и той денят почти свършил. Така и не ми стана зле след бисквитената торта- нямаше и как да е противно сладка, понеже нали аз я правя и каквато я направя, такава я ядат и другите вкъщи...

Долче, как направи крема за тортата? Аз също правих снощи на домашните. На 1л мляко сложих 3 равни с.л. захар. И бисквити Закуска. Кремът не беше сладък, но не беше и блудкав. Нишесте шоколад. Хапнах 2 лъжички.
Но наистина , когато има движение е различно. Дори да вършиш домакинска работа след това. Аз разбрах за себе си, че от тиквичките не ми е добре, а ги обожавам. Мога да се похваля, че треперянето в тялото вече отшумява и се случва 1-2 пъти седмично. Според мен това е от скокът на инсулин. От тиквичките снощи ми стана за секунди така. Не бях правила още тортата. На 1ви май правих последен експеримент. С пилешкото и салатата хапнах и печен картоф на фурна-малко. И понеже лентите ми свършиха, премерих захарта час и половина-5.1. Нямаше неприятни усещания. Глюкомерът ми е  Валео Галилео и ми е даден от ендокринолога. Но в Нета трудно намирам лентите. В официалният им сайт има продукти, но не и цени. Ще ходя да търся пак. Килата си ги държа-65.  Чета ви и сте много полезни. А на момичето, което няма воля ще кажа, че ако прочете малко повече какви "екстри" ни очакват, ако не променим нещата, ще й светне лампичката. Аз така се бях стреснала ,че спрях от раз вредните неща. И този подход не е препоръчителен, но и аз се гледах в огледалото с години и си казвах от утре. Но едно утре ми излезе с ИР. То не бяха депресия, задух, паник атаки, сърцебиене и какво ли не още.

Мари,  
А по какво съдиш, че тиквичките не ти се отразяват добре? Как всъщност ги приготвяш- да не би да е от това или от някоя добавка  към тях?

Аз разбрах, че имам проблем един ден, след като изядох 300 г халва и си доядох с 6-7-8 морени. Спомних си и "легендите" за дядо диабетик, който изяждал по 15 баклави (онези триъгълните от едно време, не сегашните по 2 хапки).
Много трудно ми беше, а и срам като момичетата в темата ВМНВХ казваха ,че са хапнали 1 пържола или 2 кюфтета, а аз с моите 2-3 пържоли И 2-3 кюфтета. Мале, мале, голям срам , траех си и търсех режимни десерти, естествено с шоколад.
В камерата имах любимата ми торта Опера за да празнувам "като свърши диетата". Е, тази торта замина в боклука,  само при вида и имах крампи в стомаха, както и при вида на всички сладки и ултратрансформирани неща.
Сега, много години по-късно и по повод мога да хапна 2-3 залъка (както казва Монтиняк : най-приятни за небцето са първите 2-3 залъка) торта Опера като естествен завършек на празничен обяд , без да довърша цяла торта "изравнявайки" я.
Чувството да си независима от сладкиши е прекрасно.
И отдавна се храня нормално с една пържола.

Таня, точно така е. И освен, че най-вкусни са първите хапки, още по-вкусни са когато се яде нещо сладко само понякога. Всекидневното ядене на свръх сладки храни убива точно това удоволствие и небцето привиква към неестествена сладост...

Не знам какво ме спира да спра ВХ. Лакомия явно, нямам друго обяснение.
Какъв парадокс, не мога да се понасям, мразя се, а някаква захар очевидно е по силна от волята ми за промяна. Ще съм тези дето ги дават за лош пример.

Мислех тези дни да отида до лабораторията да си пусна един инсулин и глюкоза да видя как се движат, обаче като видя, че са се влошили или са същите, какво? Аз си знам, че не са добре.

И тази сутрешна умора ме съсипва. Не знам има ли и тя общо със състоянието ИР , ей го кое време стана аз не мога да стана от леглото.

Захарта е първият наркотик, намерен от човека.
Зависимостта е същата, както при дрога, цигари,алкохол.
Лакомията няма вина. Не напразно аз се тъпчех с мазни пържоли в началото. А малко воля си е нужно. И не е важно колко дълго живее човек, а как живее.
Бях студентка и си спомням как си отиде дядо-диабетик,  а беше строен и хубав мъж. Хич не искам да причиня същото на близките си и това е достатъчно мотивиращо.

Има, има ...след 3-4 дни ядене на козунаци, бисквити и подобни, и при мен се върна и умората, и "любовта" към захарта, под всякаква форма.   
Ама аз си знам вече...тушира се с ядене на много храна, мазна храна.Прияде ли ми се сладко, ям мазно месо, мазно яйце, маскарпоне.Да, 1-2 дни количествата са сериозни, после намаляват от само себе си.
От 2016 г., откакто съм на ВМХ, 3-4 пъти имам подобни "изпълнения".
Не се "лекуват" с малко сладко или с подсладители."лекуват" се с много и мазна храна.
"Лакомията" всъщност са лакоми клетки, които не получават нужната им истинска храна.
Като ги нахраня, и спират да са лакоми, ядат колкото да не "умрат от глад".   

Има и още как. Откакто съм на режим, заспивам от раз, сънят ми е по-качествен, наспивам се по-добре, сутрин мозъкът ми не спи и първото нещо като стана не ми е да си направя кафе. Често откарвам и по повече от час, преди да си направвя първото за деня. Преди, за да се събудя, ми трябваше задължително. И тази сутрешна подпухналост я няма вече.
Като знаеш, че имаш проблем, няма смисъл да ходиш до лаборатория. Вземи прочети до какво води неадресираната ИР. Да бяха само килата, с мед да я намажеш както се казва, обаче нещата са много по-сериозни и ако не до смърт, води до инвалидизиране. Ежедневните неразположения сега, ще ти се сторят песен след години.

Миоки, точно подпухнала съм сутрин, с половин затворени очи стигам до кафе машината, а после се връщам пак я в леглото, я на дивана с кафето. Вече два часа минаха и лека полека почвам да се добивам сила да стана.

Лошото е че не просто не свалям, ами качвам кила. Направо ужас.

Освен да взема наистина да прочета до какво води нелекуваната ИР.

Като бях при ендокринолога дето ми откри ИР преди две години, тя много ме стимулира. Много ме надъха. Тогава свалих 10кг за една година, пак малко, но поне вървяха нещата. После почнах работа миналата година с голям стрес, големи проблеми, яденето беше каквото хвана, пък все хващах някоя вафла за утеха. И така си върнах всички 10кг + още 5 бонус. Напуснах работа миналия месец.