- Публикувана: 3 май 2020, 14:14 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2022, 16:28 ч.
Westworld - If this is indeed now and we are indeed here- Тема IV
Душите са по-добре без земни обвързаности, според Будизма и други учения. Няма еволюция, това са само капани.
Всичко са животински инстинкти, дори неща като създаването на изкуство и стремежа към издигане в социалната йерархия. Просто при хората с по-сложно устроен ум, се проявяват по по-сложен начин
Ако на роботите се вкара някаква такава програма - усещане за принадлежност, съчетано с желание да продължат съществуването на вида си и страх от смъртта, ще станат точно като хората. Не съм убедена, че това е усъвършенстване, обаче.
Всичко са животински инстинкти, дори неща като създаването на изкуство и стремежа към издигане в социалната йерархия. Просто при хората с по-сложно устроен ум, се проявяват по по-сложен начин
Ако на роботите се вкара някаква такава програма - усещане за принадлежност, съчетано с желание да продължат съществуването на вида си и страх от смъртта, ще станат точно като хората. Не съм убедена, че това е усъвършенстване, обаче.
Продължението на рода и страхът от смъртта за доста индивиди са доста назад в ежедневната приоритизация. Но пък има стремеж към хармония и сливане от идна страна и от друга запазване на идентичност. Тазиформула няма решение и един безкраен двигател .
От души и инкарнация аз не разбирам и не мога да взема отношение
От души и инкарнация аз не разбирам и не мога да взема отношение
Да, душите са по - добре без земни обвързаности, но когато са инкарнирани, е необходима определена въвлеченост в земните дела 
Еволюция има. ЧРЕЗ капаните
Еволюция има. ЧРЕЗ капаните ...
Ако на роботите се вкара някаква такава програма - усещане за принадлежност, съчетано с желание да продължат съществуването на вида си и страх от смъртта, ще станат точно като хората. Не съм убедена, че това е усъвършенстване, обаче.
Ако на роботите се вкара някаква такава програма - усещане за принадлежност, съчетано с желание да продължат съществуването на вида си и страх от смъртта, ще станат точно като хората. Не съм убедена, че това е усъвършенстване, обаче.
...
Показаха скуката на Шарлот - Долорес. И това ще е етап. После какво? Наистина тя напомня на Форд. А както знаем Форд извървя своя път към Бога и се разкая, умиротвори и ...предаде в ръцете му... Може би това ще видим и с Шарлот - Долорес.
Показаха скуката на Шарлот - Долорес. И това ще е етап. После какво? Наистина тя напомня на Форд. А както знаем Форд извървя своя път към Бога и се разкая, умиротвори и ...предаде в ръцете му... Може би това ще видим и с Шарлот - Долорес.
Нещо такова ли имаш предвид:
Самообучаваш си тялото да слуша душата за да върви всичко ок. И от време на време - по нещо за тялото. Малко като диета. С рядко случващи се прегрешения.
Самообучаваш си тялото да слуша душата за да върви всичко ок. И от време на време - по нещо за тялото. Малко като диета. С рядко случващи се прегрешения.
При хората, уязвимостта на тялото и стремежът на душата,ума към непостижимото е неразкритото се бият непрекъснато
Духовността и материалността са като олио и вода - не могат да се смесят, във всеки отделен момент едното преобладава над другото. На финала материалното отпада и остава само духовното.
Има една приказка: "Остави го да се натича"....
Та.... като се натичаме, спираме да се правим на по - големи от Бога... Всичко останало са подробности.
Това с животинския инстинкт е вярно, но това е базовото ниво на интелигентност, а ние сме надградили много над това. Разбира се, тук трябва много да се задълбае и в концепцията за Аз-а и егото, алтер егото и тн.
Минавам да ви кажа, че много се радвам за тази тема. Западен свят надмина най-смелите ми очаквания и всеки епизод за мен е малък празник. Наскоро изгледах първите два сезона пак и открих толкова много нови неща. Като цяло сериалът не е за средностатистическия зрител, трудно е да се проследят всички идеи и сюжетни линии, метафори и препратки.
Каня ви в групата, която направих за сериала, ако имате интерес може да се присъедините и също да има дискусия. Определено си заслужава!
Нека кажа няколко думи за сериала, докато чакаме новия епизод тази сутрин:
Липсва ми д-р Форд, уникален актьор, един от любимите ми още отпреди Westworld. Радвам се, че Теди и Кристина се срещнаха и не беше лигаво романтично както в повечето продукции. Харесва ми много цялата технологичност и модернизъм в сериала, и книгите, които чета са подобни.
Преди време не харесвах Мейв, мислех я за злодей, но всъщност тя е изстрадала много повече отколкото мислех и на последния епизод си поревах доста за нея. Даже след като свърши епизода продължих да плача. Замислих се, както след всеки епизод, защо хората искат да вършат злини, как това ги кара да се чувстват и дали някъде по света съществува такова място подобно на парка в ден днешен? Мислите ли, че има?
Малко съм объркана по отношение на MiB - Уилям, сега този, който е с Хейл+Долорес трябва да е програмиран хост, нали така? Истинският MiB е в капсулата. Какво иска той в крайна сметка? Лабиринтът не беше за него, но дали няма да помогне по някакъв начин на Кристина (Долорес) да предотвратят плановете на Хейл?
Кейлъб определено ми допада повече с новата прическа и ми стана много тъжно за него, когато го примамиха с детето робот и го затвориха там. После като разбрах, че е загинал, съвсем се сдухах. Не го харесах в сериала Breaking Bad, самият му типаж беше смотан там, тук е по-различен.
Линк към групата забравих да дам: https://www.facebook.com/groups/552619806278869
Минавам да ви кажа, че много се радвам за тази тема. Западен свят надмина най-смелите ми очаквания и всеки епизод за мен е малък празник. Наскоро изгледах първите два сезона пак и открих толкова много нови неща. Като цяло сериалът не е за средностатистическия зрител, трудно е да се проследят всички идеи и сюжетни линии, метафори и препратки.
Каня ви в групата, която направих за сериала, ако имате интерес може да се присъедините и също да има дискусия. Определено си заслужава!
Нека кажа няколко думи за сериала, докато чакаме новия епизод тази сутрин:
Липсва ми д-р Форд, уникален актьор, един от любимите ми още отпреди Westworld. Радвам се, че Теди и Кристина се срещнаха и не беше лигаво романтично както в повечето продукции. Харесва ми много цялата технологичност и модернизъм в сериала, и книгите, които чета са подобни.
Преди време не харесвах Мейв, мислех я за злодей, но всъщност тя е изстрадала много повече отколкото мислех и на последния епизод си поревах доста за нея. Даже след като свърши епизода продължих да плача. Замислих се, както след всеки епизод, защо хората искат да вършат злини, как това ги кара да се чувстват и дали някъде по света съществува такова място подобно на парка в ден днешен? Мислите ли, че има?
Малко съм объркана по отношение на MiB - Уилям, сега този, който е с Хейл+Долорес трябва да е програмиран хост, нали така? Истинският MiB е в капсулата. Какво иска той в крайна сметка? Лабиринтът не беше за него, но дали няма да помогне по някакъв начин на Кристина (Долорес) да предотвратят плановете на Хейл?
Кейлъб определено ми допада повече с новата прическа и ми стана много тъжно за него, когато го примамиха с детето робот и го затвориха там. После като разбрах, че е загинал, съвсем се сдухах. Не го харесах в сериала Breaking Bad, самият му типаж беше смотан там, тук е по-различен.
Линк към групата забравих да дам: https://www.facebook.com/groups/552619806278869
Нещо такова ли имаш предвид:
Самообучаваш си тялото да слуша душата за да върви всичко ок. И от време на време - по нещо за тялото. Малко като диета. С рядко случващи се прегрешения.
Самообучаваш си тялото да слуша душата за да върви всичко ок. И от време на време - по нещо за тялото. Малко като диета. С рядко случващи се прегрешения.
bethefirst, не ти изчетох поста, че е за новия епизод, който не съм гледала. Така че впоследствие ще чета и коментирам.
Westworld 4.6
Fidelity
https://www.imdb.com/title/tt15541082/
С този епизод дадоха леко на задна. След страхотните епизоди 4 и особено 5, този малко ме разочарова.
7.5
Fidelity
https://www.imdb.com/title/tt15541082/
С този епизод дадоха леко на задна. След страхотните епизоди 4 и особено 5, този малко ме разочарова.
Скрит текст:
-На моменти скучен, даже досаден.
С тези устройства с които засичаха роботите в началото на епизода, ами вече съвсем не се прикриват, че копират Матрицата.
Хем го очаквах, хем се разочаровах, че Джей е ''предателя''. Толкова предвидимо. И че Мейв ще е зад него и ще го убие. Хех. И че Кейлъб се ''измъкна'' след постановка предизвикана от Шалорес. Може доста зрители да се хващат на тези туистове, но аз не се хванах нито веднъж. Предвидимо и скучно.
Изпълнен с някои досадни клишета и нищо ново беше епизода. Добре, че бяха някои препратки към миналите сезони и подготвената почва за важните взаимовръзки.
Обаче някак си не ми харесва, че прекалено много се акцентира върху Кейлъб и Франки. Единия персонаж се появи миналия сезон, а другия е от този и то с епизодични прояви, а сега ще освобождава света. Последната надежда била и бла бла. Брей.
Бернард го превърнаха в придворен шут. Ходи по гъза на освободителките. Пак жените са силни и пак мъжете са изберете си: слаби, предатели или последователи - следващи жените лидерки.
Харесаха ми следните неща:
Момента в който Бернард каза на Франки, че никога не е могъл да я разчете и не знае какво ще предприеме. По същия начин Рехобоам беше безпомощен да разчете 'отклонението' Кейлъб. Класически пример за предаване на гените от баща на дъщеря.
И че използваха перлата на Хектор, за да върнат оригиналните спомени на Мейв.
Препратката към миналото, когато Бернард спомена за еволюцията в копирането. От сканирането на гостите и тяхното поведение в парка Западен свят чрез шапките до сканирането с огледалата, а знаем огледалата обикновено са портали към други светове или измерения.
Целия този тест за прецизност и вярност си е директна препратка към сезон 2 и опитите на Уилям с Джеймс Делос. И как после изгориха телата след провала.
Да живее Кейлъб 279! Новата дрога за Шалорес, без която тя явно не може (буквално се тресеше като в абстиненция). Арън Пол игра много силно в този епизод между другото. А, дали тази 279-та версия ще се окаже коректната, вярната? Чакаме и теста с Уилям от пост-кредит сцената на сезон 2. Това е много ключов момент, надявам се да не го осерат.
С това чесане и тиковете на Шалорес, сякаш ни насочват към нейния личен 'когнитивен разпад' Точно като копията на Кейлъб. Същите движения и тикове ми се видяха.
Прекалено много Уайът има в Шалорес копието. А яростта от изгубеното семейство я прави още по-жестока и лоша отколкото би трябвало.
Забележете основните герои са водят от любовта: Кейлъб и Мейв към дъщеричките си (Мейв и към Хектор) ; Долорес към Теди ; Бернард към Чарли. Докато Шарлот Хейл не остана кого да обича... Отмъщението е силен двигател, но до един момент. Когато си отмъстиш какво следва? Покой никога няма да намериш...
Още два епизода останаха, дано вдигнат отново нивото.
С тези устройства с които засичаха роботите в началото на епизода, ами вече съвсем не се прикриват, че копират Матрицата.
Хем го очаквах, хем се разочаровах, че Джей е ''предателя''. Толкова предвидимо. И че Мейв ще е зад него и ще го убие. Хех. И че Кейлъб се ''измъкна'' след постановка предизвикана от Шалорес. Може доста зрители да се хващат на тези туистове, но аз не се хванах нито веднъж. Предвидимо и скучно.
Изпълнен с някои досадни клишета и нищо ново беше епизода. Добре, че бяха някои препратки към миналите сезони и подготвената почва за важните взаимовръзки.
Обаче някак си не ми харесва, че прекалено много се акцентира върху Кейлъб и Франки. Единия персонаж се появи миналия сезон, а другия е от този и то с епизодични прояви, а сега ще освобождава света. Последната надежда била и бла бла. Брей.
Бернард го превърнаха в придворен шут. Ходи по гъза на освободителките. Пак жените са силни и пак мъжете са изберете си: слаби, предатели или последователи - следващи жените лидерки.
Харесаха ми следните неща:
Момента в който Бернард каза на Франки, че никога не е могъл да я разчете и не знае какво ще предприеме. По същия начин Рехобоам беше безпомощен да разчете 'отклонението' Кейлъб. Класически пример за предаване на гените от баща на дъщеря.
И че използваха перлата на Хектор, за да върнат оригиналните спомени на Мейв.
Препратката към миналото, когато Бернард спомена за еволюцията в копирането. От сканирането на гостите и тяхното поведение в парка Западен свят чрез шапките до сканирането с огледалата, а знаем огледалата обикновено са портали към други светове или измерения.
Целия този тест за прецизност и вярност си е директна препратка към сезон 2 и опитите на Уилям с Джеймс Делос. И как после изгориха телата след провала.
Да живее Кейлъб 279! Новата дрога за Шалорес, без която тя явно не може (буквално се тресеше като в абстиненция). Арън Пол игра много силно в този епизод между другото. А, дали тази 279-та версия ще се окаже коректната, вярната? Чакаме и теста с Уилям от пост-кредит сцената на сезон 2. Това е много ключов момент, надявам се да не го осерат.
С това чесане и тиковете на Шалорес, сякаш ни насочват към нейния личен 'когнитивен разпад' Точно като копията на Кейлъб. Същите движения и тикове ми се видяха.
Прекалено много Уайът има в Шалорес копието. А яростта от изгубеното семейство я прави още по-жестока и лоша отколкото би трябвало.
Забележете основните герои са водят от любовта: Кейлъб и Мейв към дъщеричките си (Мейв и към Хектор) ; Долорес към Теди ; Бернард към Чарли. Докато Шарлот Хейл не остана кого да обича... Отмъщението е силен двигател, но до един момент. Когато си отмъстиш какво следва? Покой никога няма да намериш...
Още два епизода останаха, дано вдигнат отново нивото.
7.5
...
С този епизод дадоха леко на задна. След страхотните епизоди 4 и особено 5, този малко ме разочарова.
Хем го очаквах, хем се разочаровах, че Джей е ''предателя''. Толкова предвидимо. И че Мейв ще е зад него и ще го убие. Хех. И че Кейлъб се ''измъкна'' след постановка предизвикана от Шалорес. Може доста зрители да се хващат на тези туистове, но аз не се хванах нито веднъж. Предвидимо и скучно.
...
Пак жените са силни и пак мъжете са изберете си: слаби, предатели или последователи - следващи жените лидерки.
Харесаха ми следните неща:
Момента в който Бернард каза на Франки, че никога не е могъл да я разчете и не знае какво ще предприеме. По същия начин Рехобоам беше безпомощен да разчете 'отклонението' Кейлъб. Класически пример за предаване на гените от баща на дъщеря.
И че използваха перлата на Хектор, за да върнат оригиналните спомени на Мейв.
Препратката към миналото, когато Бернард спомена за еволюцията в копирането. От сканирането на гостите и тяхното поведение в парка Западен свят чрез шапките до сканирането с огледалата, а знаем огледалата обикновено са портали към други светове или измерения.
Целия този тест за прецизност и вярност си е директна препратка към сезон 2 и опитите на Уилям с Джеймс Делос. И как после изгориха телата след провала.
Да живее Кейлъб 279! Новата дрога за Шалорес, без която тя явно не може (буквално се тресеше като в абстиненция). Арън Пол игра много силно в този епизод между другото. А, дали тази 279-та версия ще се окаже коректната, вярната? Чакаме и теста с Уилям от пост-кредит сцената на сезон 2. Това е много ключов момент, надявам се да не го осерат.
С това чесане и тиковете на Шалорес, сякаш ни насочват към нейния личен 'когнитивен разпад' Точно като копията на Кейлъб. Същите движения и тикове ми се видяха.
Прекалено много Уайът има в Шалорес копието. А яростта от изгубеното семейство я прави още по-жестока и лоша отколкото би трябвало.
Забележете основните герои са водят от любовта: Кейлъб и Мейв към дъщеричките си (Мейв и към Хектор) ; Долорес към Теди ; Бернард към Чарли. Докато Шарлот Хейл не остана кого да обича... Отмъщението е силен двигател, но до един момент. Когато си отмъстиш какво следва? Покой никога няма да намериш...
С този епизод дадоха леко на задна. След страхотните епизоди 4 и особено 5, този малко ме разочарова.
Хем го очаквах, хем се разочаровах, че Джей е ''предателя''. Толкова предвидимо. И че Мейв ще е зад него и ще го убие. Хех. И че Кейлъб се ''измъкна'' след постановка предизвикана от Шалорес. Може доста зрители да се хващат на тези туистове, но аз не се хванах нито веднъж. Предвидимо и скучно.
...
Пак жените са силни и пак мъжете са изберете си: слаби, предатели или последователи - следващи жените лидерки.
Харесаха ми следните неща:
Момента в който Бернард каза на Франки, че никога не е могъл да я разчете и не знае какво ще предприеме. По същия начин Рехобоам беше безпомощен да разчете 'отклонението' Кейлъб. Класически пример за предаване на гените от баща на дъщеря.
И че използваха перлата на Хектор, за да върнат оригиналните спомени на Мейв.
Препратката към миналото, когато Бернард спомена за еволюцията в копирането. От сканирането на гостите и тяхното поведение в парка Западен свят чрез шапките до сканирането с огледалата, а знаем огледалата обикновено са портали към други светове или измерения.
Целия този тест за прецизност и вярност си е директна препратка към сезон 2 и опитите на Уилям с Джеймс Делос. И как после изгориха телата след провала.
Да живее Кейлъб 279! Новата дрога за Шалорес, без която тя явно не може (буквално се тресеше като в абстиненция). Арън Пол игра много силно в този епизод между другото. А, дали тази 279-та версия ще се окаже коректната, вярната? Чакаме и теста с Уилям от пост-кредит сцената на сезон 2. Това е много ключов момент, надявам се да не го осерат.
С това чесане и тиковете на Шалорес, сякаш ни насочват към нейния личен 'когнитивен разпад' Точно като копията на Кейлъб. Същите движения и тикове ми се видяха.
Прекалено много Уайът има в Шалорес копието. А яростта от изгубеното семейство я прави още по-жестока и лоша отколкото би трябвало.
Забележете основните герои са водят от любовта: Кейлъб и Мейв към дъщеричките си (Мейв и към Хектор) ; Долорес към Теди ; Бернард към Чарли. Докато Шарлот Хейл не остана кого да обича... Отмъщението е силен двигател, но до един момент. Когато си отмъстиш какво следва? Покой никога няма да намериш...
Да, аман от феминизъм. И не само. Ама ...
Бърнард - виждали сме го, че може да действа и със сила. Но тук не цели да ги изтребе. А и той си е търпелив. И на мен някак не ми допада това негово подчинение и търпение, ама пък въпросът е да си постига целите. Той е видял толкова комбинации, че е нормално да е толкова спокоен, така да се каже.
Не съм разбрала, че взеха перлата на Хектор. А, и 1 въпрос: Си /дъщерята на Кейлъб/ вече беше сложила перлата на Мейв, когато дойде копието на Джей /т.е. хоста/?
Не мисля, че някоя от версиите на Кейлъб ще е коректна. Не им се получава това - и на хората, и на хостовете.
Шалорес - вярно, с това чесане - определено нещо не й е в ред. Иначе - тя обича всички хостове, уж. Голяма й е мъка, че някои се самоубиват /заради отклоненията според нея/. Но и тя страда, защото това не е светът, който е очаквала да бъде. Wrong world. Лошото е, че тя го създаде.
Новият епизод ни доближава до финала. Въпреки, че някои неща се случват не точно както ги очаквах, но съм доволна. Бавно и славно се връщаме към първоизточникът на Майкъл Крайтън.
Понеже го гледах в 4 сутринта, някои неща са ми мъгляви, на второ гледане може да ми се изяснят
Спойлер!!! Който не е гледал да не чете.
Понеже го гледах в 4 сутринта, някои неща са ми мъгляви, на второ гледане може да ми се изяснят
Спойлер!!! Който не е гледал да не чете.
Скрит текст:
Долорес се пробуди, малко тъпо се случи, но Кристина вече осъзна коя е и че тя е причината за това, което се случва. Простихме се с Мейв, Бърнард и ... Шалорес и истинският Уилям. Срещата на Кейлъб 279 и Франки беше не особено вълнуваща, поне за мен. Предполагам в седващия епизод ще разберем защо Бърнард отвори портал и каква е ролята на Кристина и Теди. Разбра се, че те не са от този "свят"