) ми направи много лошо впечатление за отношението (може да е много добър лекар, не знам). Жената до мен си беше сложила маската на шкафчето, обаче не я достигаше и трябва да стане, за да я вземе, а след секцио не можеш на секундата. Извини му се, че не може да я стигне и онзи й каза " Като не носиш маска - в изолатора".Друго кофти при мен имаше в реанимация. Поискахме да отворят прозореца за малко, да подишаме чист въздух. Отвориха го отидоха да си се забавляват. Някои от персонала имаше рожден ден. Забравиха ни!!! Мацката, дето ще я пращаха в изолатора звъня по телефона (който намери в интернет). Сестрата като се върна беше ядосана, че сме я "злепостави". Ние реално бяхме 40! минути на отворен прозорец октомври месец, току що оперирани. Оставени без наблюдение! Аз вдигнах кръвно, слава богу не много, но се наложи да ми го свалят. Ами, ако беше по-високо?!?!
Вярвам, че е рядкост моето преживяване. Хем е страшно, хем смешно. Създадох приятелства в реанимация, смяхме се, болеше ни много като се смеем 😁. Незабравимо е всичко!