В момента чета ... 65

[
"Започнала съм "Майсторът и Маргарита", нещо хич не върви....."

Косите на Вероника  - за мен "Майсторът и Маргарита"  е една от любимите ми книги. Изключително рядко и може би на пръсти се броят книгите, които съм препрочитала отново и точно тя е една от тях. Всеки път откривам нещо ново или осмислям  по различен начин. За мен е прекрасна и Блугаков е истински приказен разказвач на човешки истроии за самите нас.
Да, малко странна и доста различна към сюжет и повествование, с тези паралелно преплетени истории за минало и настояще, но във фокуса на всичко е човека , с неговите желания, терзания, чувства, емоции и т.н. човешкото в човека, най-общо, но и не само това.

Прочетох "Пролетен сняг" на Сара Джио. Хареса ми, обичам, когато се развиват успоредни истории, които се преплитат някъде в настоящето. Едната история ми беше малко преекспонирана, както и едната героиня, но книгата ми остави хубаво чувство.

"А планините ехтяха" на Халед Хосейни започнах. Дано да е хубава. Слънца- та направо ме разби.

И аз така. Сега съм на Планините. За малко я стопирах. В началото е много тежка, после не толкова, да видим накрая.
И четирите му книги са бестселъри. На Слънцата ревах най-много в края, на Планините - в началото.

Благодаря, NumLock!

По темата: чета "Демон плюс" - третата част от цикъла за "Калашникв и Малинин" на Zотов. При повечето автори, създаващи поредици, по-късните произведения са значително по-слаби. Като Тери Гудкайнд, Алексей Пехов, Рик Риърдън... Малко са истинските гении, при които всички романи от даден цикъл са еднакво добри. Сещам се само за Тери Пратчет, Дъглас Адамс и Сергей Лукяненко. Но Zотов е уникален - при нето всяка следваща книга е по-добра от предните! Цял ден чета и се хиля на глас! Ако искате да научите кои са другите двама, разпънати на кръстове заедно с Исус Христос и как са се оказали там, как точно са протекли преговорите с нечистата сила, на която доктор Фауст и Джон Ленън са продали душите си, както и мобилният номер на Смъртта - това е книгата!

За съжаление до момента не е преведена на български. Дори на руски не е много лесна за намиране - във Флибуста и RuLit има само откъси. А пълният текст е получен чрез сканиране и OCR, а не в електронен вид от издателството. И обработката му е пълна скръб - има десетки места, където липсва тире за пряка реч, срещат се разкъсани от тире за пренос думи и параграфи, както и неправилно разпознати букви, които не са коригирани... За липсващите и излишните интервали преди и след тирета да не говорим. Само предварителната обработка ми отне около 8 часа. Дори корицата е сканирана с ниска резолюция и някои от надписите по нея са нечетливи, така че се наложи да я възстановявам във Photoshop. Сега, докато чета, маркирам оставащите грешки и след като ги коригирам, ако има желаещи, мога да я кача на руски.

"Библиотеката" е най-уникалната и изтрещяла книга, която съм чела през последните години.
Не може да се сравни с нищо друго!
Тази книга, и "Стръв" на Сомоса оглавяват личната ми класация за топ книжни приключения,  които не те оставят да спиш нощем, да поглъщаш страница след страница, да разбереш всъщност какво се случва и след които те е яд, че никога няма отново да ги прочетеш за първи път.

"Хиляда сияйни слънца" ми е във вечния топ 100.
От книгите на Хосейни тя ми е на 1-во място, след това Хвърчилата.
Планините му е най-слаба според мен. Личи си изчерпването, което е жалко, защото настъпи след само три книги все пак...

Прочетох анотацията на ''Библиотеката на въглен връх''. Определено звучи интригуващо. Но след като видях кой е преводача - отказах се да я чета на български. Иде реч за онова алкохолизирано недоразумение Светлана Комогорова - Комата, която осра (без извинение) с малоумните си опити са оригиналничене прекрасните сборници на Тери Пратчет "Примигване на екрана" и "Фалшивата брада на Дядо Коледа".

Edit: Слава богу, открих я на руски при братушките

Приключих " Тяло под роклята" в Сторител и съм в шок. Подобна книга не бях чела досега. Толкова личности със сбъркана психика на едно място не съм срещала. Не знам как да я оценя. Беше ми интересно през цялото време, но някак ми остана усещането, че в опита си да бъде оригинален и неповторим,  авторът е "пресолил манджата".
Иначе съм и към края на "Парижката квартира" на Мюсо. Интересна е, но първите му романи ми харесваха доста повече и направо ме хипнотизираха. Очаквам изненадваща развръзка все още, но ще видим.
Аз също проучвам доста детайлно книгите и в крайна сметка точно така пестя време, тъй като сравнително  рядко попадам на книга, която после да зарежа.  Та проучването си е един вид инвестиция на време.

А планините ехтяха наистина бележи спад в способностите на автора. Някак към средата книгата угасва.

Дано да се завърне с нещо извинително.

А коя е четвъртата книга на Хосейни? Или аз не съм разбрала. Защото знам само тези три негови, които споменавате и да, "Планините..." е най не толкова разтърсваща да кажа , в сравнение с първите две. Но на "Ловецът на хвърчила" и "Хиляда сияйни слънца" съм плакала. Много. И като си представя, че това се случва и в днешно време, ми става още по-тъжно...

"Молитва към морето".

Обожавам книгите на Хосейни. "Хиляда сияйни слънца" ми е в графа "разтърсващи от пръв прочит", в която малко произведения успяват да влязат.

Благодаря, Reddish Brown! 🌹

"Молитва към морето" ще я потърся за прочит. Дано ми хареса. 🤗

Аз съм чел само Слънцата и Хвърчилата. Присъединявам се към общото мнение до тук. ''Хиляди сияйни слънца'' е по-силната от двете.

И според мен най- силна му е Слънцата, след това Хвърчилата. Планините не ми хареса, даже бях разочарована, защото очаквах много повече.
За "Тяло под роклята" мога да кажа, че и аз бях в шок. Особено краят.

Благодарение на Лу (естествено):
Трите тела на Лиу Цъсин.

Лу, благодаря ти. Както винаги знаеш какво да препоръчваш.