Аз завърших и "Прокоба" на К. Лекберг и с риск да стана досадна ще кажа ,че отново ми хареса . Може би единствено финалът беше някак набързо скалъпен и поне за мен остави доста въпроси. И , за да не си разваля вкуса от историите на авторката реших да разнообразя с някой лек любовен роман. Започнах "Уравнението на любовта " - ами нещо не ме грабва. Още от началото се започва с едни уроци по докосване , по целуване , едни трепети .... Дано да стане по - добре нататък.
- Публикувана: 12 май 2020, 09:40 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2020, 09:15 ч.
В момента чета ... 65
"Свобода" на Франзен е велика, за разлика от "Американа" на Адичи, която някой по-назад определи със същия термин 
. "Поправките" е малко по-слаба, но "Чистота" e почти толкова хубава, колкото "Свобода".
"Американа" - скучна и клиширана. Не знам защо е толкова харесвана, но защо пък и да не е, важното е да има разнообразие.
Чета "Крехко равновесие", в началото съм, май ми харесва.
. "Поправките" е малко по-слаба, но "Чистота" e почти толкова хубава, колкото "Свобода"."Американа" - скучна и клиширана. Не знам защо е толкова харесвана, но защо пък и да не е, важното е да има разнообразие.
Чета "Крехко равновесие", в началото съм, май ми харесва.
Аз чета Гордост и предразсъдъци.. Знам, че е класика, ама на мен хич не ме грабва! От две седмици съм почнала и съм до няма и 50-та страница. 😐 Много ми е объркана, нищо интересно не виждам вътре...
Аз в момента чета разказите на Йовков. Познавах го предимно от матуритетните разкази и реших да се запозная по детайлно с него. Романът му "Чифликът край граница" ми хареса и сега е ред на разказите му.След това хващам Константин Константинов.
Със сигурност предпочитам да чета "Световна класика". Новите книги изобщо не ме грабват.
"Свобода" на Франзен е велика, за разлика от "Американа" на Адичи, която някой по-назад определи със същия термин . "Поправките" е малко по-слаба, но "Чистота" e почти толкова хубава, колкото "Свобода".
"Американа" - скучна и клиширана. Не знам защо е толкова харесвана, но защо пък и да не е, важното е да има разнообразие.
. "Поправките" е малко по-слаба, но "Чистота" e почти толкова хубава, колкото "Свобода"."Американа" - скучна и клиширана. Не знам защо е толкова харесвана, но защо пък и да не е, важното е да има разнообразие.
Вейда, кажи няколко думи за "Американа"
Така, като чета, с теб сме на едно мнение за Франзен, велик е определено.Приключих "Времеубежище" на Георги Господинов. Не знам от колко време насам не ми се е случвало да не мога да реша допада ли ми една книга или не. Ако обичате писането му и темите му, ще получите още от същото. Ако ви е писнало обаче от близкото минало, комунистите, мутрите и жестоката меланхолия, можете да я подминете с чиста съвест.
Сега за разведряване почвам една тийн книжка, която ми се търкаля на четеца от сума ти време - "Огледалце, огледалце" на небезизвестната Кара Делевин. Доста е малоумничка към момента, но исторята ме държи, а и точно от това имах нужда след депресията на "Времеубежище"
Аз започвам "Балада за пойни птици и змии", предистория на "Игрите на глада". Съвсем в началото съм, под стотина страници съм прочела, но не започва зле. Когато разбрах, че ще има подобен роман, бях леко скептична. Помислих си, че авторката може би се опитва да се върне на гребена на вълната, а и си представих Star Wars с всичките му преди и след епизоди 
, но пък "Игрите" ми харесаха и давам шанс на историята.
, но пък "Игрите" ми харесаха и давам шанс на историята.
Вени, пиши отново като я прочетеш. Аз доста я заглеждах преди няколко дни и в крайна сметка не си я поръчах. "Игрите на глада" ми харесаха страшно много и се притеснявам да посегна към предисторията.
След като четенето на "Вълците" нещо не ми вървеше, започнах "Стръв" на Сомоса. Правилно предполагах, че този роман може да ме извади от летаргията. За съжаление е книга, която трябва да се чете ударно, а ми липсва време за това.
След като четенето на "Вълците" нещо не ми вървеше, започнах "Стръв" на Сомоса. Правилно предполагах, че този роман може да ме извади от летаргията. За съжаление е книга, която трябва да се чете ударно, а ми липсва време за това.
Здравейте, не съм писала скоро. Да кажа за "Все още аз". За пръв път ми се случва, прочитайки анотацията да си създам едни представи какво ще се случи, а то да не се окаже съвсем така.
Ще и дам 3/5. По-добре е от " Аз след теб", но отново не може да се мери с " Аз преди теб". Имам вкъщи и "Повелителката на конете" от същата авторка, ако не бъркам заглавието. Ще и дам последно шанс с тази книга. Преди доста я харесвах, но последното, което четох от нея изобщо не ми допадна.
Започнах " Бавачката на ангели" на Камила Лекберг. Чета поредицата подред, но си давам почивка между книгите. Като цяло ми допадат, да видим тази как ще е.
Скрит текст:
Очаквах, че Джош ще прилича на Уил главно като характер, а не като визия, че ще пътуват, ще правят нови различни неща заедно, но не се оказа така за мое съжаление. Мисля, че ако бяха заедно с Уил, ако се беше оправил и т.н животът и изобщо нямаше да е такъв, какъвго беше с Джош.
Ще и дам 3/5. По-добре е от " Аз след теб", но отново не може да се мери с " Аз преди теб". Имам вкъщи и "Повелителката на конете" от същата авторка, ако не бъркам заглавието. Ще и дам последно шанс с тази книга. Преди доста я харесвах, но последното, което четох от нея изобщо не ми допадна.
Започнах " Бавачката на ангели" на Камила Лекберг. Чета поредицата подред, но си давам почивка между книгите. Като цяло ми допадат, да видим тази как ще е.
Вейда, кажи няколко думи за "Американа" Така, като чета, с теб сме на едно мнение за Франзен, велик е определено.
Така, като чета, с теб сме на едно мнение за Франзен, велик е определено.Скрит текст:
Стереотип, клише, мрън, стереотип, клише, в Нигерия е по-хубво, мрън. Преувеличавам, разбира се 
. Е, имаше хубави и по-задълбочени разсъждения по темата между баналностите. Цялата история обаче е някакси повърхностна, вкл персонажите - не ме разчувства, не ме провокира, дори не разбрах коя е водещата линия, може би любовната история? Главната героиня - антипатична, вечно недоволна. От онези хора, които осъждат поведение, което те самите имат. Авторката в едно интервю казва, че това е забавна книга. Аз не се усмихнах нито веднъж, докато я четях. Възможно е въобще да не съм разбрала "какво иска да каже авторът".
. Е, имаше хубави и по-задълбочени разсъждения по темата между баналностите. Цялата история обаче е някакси повърхностна, вкл персонажите - не ме разчувства, не ме провокира, дори не разбрах коя е водещата линия, може би любовната история? Главната героиня - антипатична, вечно недоволна. От онези хора, които осъждат поведение, което те самите имат. Авторката в едно интервю казва, че това е забавна книга. Аз не се усмихнах нито веднъж, докато я четях. Възможно е въобще да не съм разбрала "какво иска да каже авторът".
И аз не харесах и не довърших Гордост и предразсъдъци, на мен малко ми биеше на това което днес определяме като чиклит, а аз не чета нищо от жанра или много рядко, така че не успях да оценят достойнствата на книгата, ако има такива.
Но понякога така се случва, да не ни харесват много харесвани книги. Другото ми огромно разочарование беше Зорбас на Казандзакис. Препоръчана от приятели, с много положителни отзиви...Дочетох я на инат и се чудих една и съща книга ли сме чели с всички тези, които са възхитени от книгата. Навярно за времето си философията за живота на Зорбас е била актуална, аз лично откривам обаче доста противеещи ми неща е нея. На няколко пъти бях на границата да я метна отнякъде, но я дочетох. От невярване колко е зле обаче дори после се върнах да видя да не са ми се привидяли многото положителни отзиви, ами не, там са си
По темата продължавам с Командора, приятна е, повече ми допада от Хрониката, но има твърде много прилики. След Командора ще го оставя Мураками настрана за по-дълго време и ще мисля към какво да се насоча.
Но понякога така се случва, да не ни харесват много харесвани книги. Другото ми огромно разочарование беше Зорбас на Казандзакис. Препоръчана от приятели, с много положителни отзиви...Дочетох я на инат и се чудих една и съща книга ли сме чели с всички тези, които са възхитени от книгата. Навярно за времето си философията за живота на Зорбас е била актуална, аз лично откривам обаче доста противеещи ми неща е нея. На няколко пъти бях на границата да я метна отнякъде, но я дочетох. От невярване колко е зле обаче дори после се върнах да видя да не са ми се привидяли многото положителни отзиви, ами не, там са си
По темата продължавам с Командора, приятна е, повече ми допада от Хрониката, но има твърде много прилики. След Командора ще го оставя Мураками настрана за по-дълго време и ще мисля към какво да се насоча.
Прочетох "Чучулигата" на Решат Нури. Увлекателно написана, лесно се чете, но
Паралелно се разтоварвам с "Нещата, които синът ми трябва да знае за света" на Бакман.
Скрит текст:
Сега започнах "Тайните бегачи на Ню Йорк" на Матю Райли. Още съм в началото, но никак не ми прилича на останалите му книги. Ще видим дали това по-скоро ми харесва или обратното.не съм очарована от характера и изпълненията на главната героиня. За пореден път ме изумяват нравите и разбиранията на хората от Анадола, а най-много ме отвращава неискреността, лицемерието и двуличието в общуването им
Паралелно се разтоварвам с "Нещата, които синът ми трябва да знае за света" на Бакман.