Публикувана: 12 май 2020, 09:40 ч.
Последно мнение: 17 юли 2020, 09:15 ч.

В момента чета ... 65

44 025
745
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са впечатленията ви от книгата „Демиан“ на Хесе?
Какви са впечатленията от книгата „Кари Морган“?
Какви са впечатленията от книгата „Самотна пеперуда“ на Габриел Вестин?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са впечатленията ви от книгата „Демиан“ на Хесе?
  
  Участникът, който прочете „Демиан“ на Хесе, изрази интерес към книгата, описвайки я като философски роман с религиозни препратки и нотка психология. Той смята, че е интригуващо и вярва, че всеки може да намери частица от себе си в нея.
- Какви са впечатленията от книгата „Кари Морган“?
  
  Участникът, който чете „Кари Морган“, изразява разочарование от книгата, описвайки я като слабо започната и като нещо, което не успява да го убеди да продължи.
- Какви са впечатленията от книгата „Самотна пеперуда“ на Габриел Вестин?
  
  Участникът, който чете „Самотна пеперуда“, изразява разочарование от книгата, описвайки я като много слаба и дори безумна, със слаб стил и лошо редактиране.
- Как да вмъкна изображение в мнение?
- Какво мислите за книгата "Кестенвият човек"?

# 705 14 юли 2020, 11:04 ч.

София
Мнения: 7 500

Като казахте Джонатан Баркър, една мила съфорумка ми прати линк за сваляне на "И петата трябва да умре" и "Шестото покварено дете" обаче съм си изтрила съобщението. Може, ли ако чете, да ми ги прати пак. Извинявам се за ужасния спам.
Не започнах "Богът на дребните неща", защото реших, че ще ми е тежка за почивката. Започнах "Divorcing Jack" на Colin Bateman.

# 706 14 юли 2020, 11:38 ч.

Мнения: 12 291

Точно това имам предвид - като литературна стойност е страхотна книгата, но така и не можах да разбера, какво, аджеба "иска да каже авторът" Grinning

Какво беше посланието му, защо изобщо беше избрал този жанр, за да го изкаже - уж антиутопия, а всъщност нищо такова. През цялото време чета и чакам нещо да се случи, нещо да изригне.... Просто много "безцелна" ми се стори цялата история.

# 707 14 юли 2020, 12:31 ч.

Мнения: 16 130

Не съм писала от много време
1 . Междувременно прочетох доста книги за Холокоста, като което не намерих на български прочетох на руски. За съжаление обаче две от книгите ( Последна спирка Аушвиц и Приспивна песен от Аушвиц) не намерих и не съм чела. "Готвачката на Химлер " и "Нацистът и фризьорът " оставям без коментар, само си загубих времето. Книгата на Хедър Морис "Пътят на Силка" ( на руски я четох) пък въобще се оказа по-скоро за Гулаг. Няма да изреждам имената на прочетеното. Завърших с Момчето с раираната пижама, после я дадох на сина ми (13 и половина ) да я прочете. За мен това беше най- изчистената и същевременно въздействаща книга.
2. От там минах през " Рядък модел " Том Ханкс - не в моята книга не съм впечатлена, нито езикът, нито внушенията, много американизми в речта.
3. " Отива една жена при лекаря " ( на руски "Пока мьi рядом") тежка книга, много тежка, цинична дори. Не знам кой би я написал, а дори написана кой би я прочел. Разни такива като мен които се заблуждават, че могат да четат подобни неща без да им се отрази...
4. Най- накрая след толкова време отлагане прехвалената " Там, където пеят раците" . Ужас, загубих си времето с нея.
П.С.Предварително се извинявам ако имената на книгите са неточни и няма автори. Много съм зле с запаметяването на такива неща.

# 708 14 юли 2020, 12:52 ч.

Мнения: 6 661

С тия Раци и аз няма да се разбера. Ще я оставям настрана, много ми е скучна и облъскваща. След всички хвалебствия мисля да скокна на този Баркър, имам нужда от екшън след приспивната.

# 709 14 юли 2020, 14:23 ч.

Мнения: 12 291

Цитат на: Дидка-бандитка в вт, 14 юли 2020, 11:04

Извинявайте за още по-ужасния спам, но бихте ли споделили въпросния линк и с мен Simple Smile

За Раците - с 2 ръце съм за отрицателните отзиви.

# 710 14 юли 2020, 15:01 ч.

Мнения: 6 206

Въпросните Раци дори и нямам намерение да ги чета.
На мен ми останаха 150 страници от "Момчето, което чуваше всичко" на Робърт Маккамън. Шрифтът е безумно едър, направо ще ми избоде очите.

# 711 14 юли 2020, 15:53 ч.

София
Мнения: 1 498

Цитат на: lili_78 в вт, 14 юли 2020, 10:07

И аз преди няколко месеца се опитах да прочета "Никога не ме оставяй", но не ми допадна и я оставих наполовината. Не е моят автор.

Значи... книгата е с такова заглавие, а тук чета, че масово я оставяте Smile

# 712 14 юли 2020, 18:05 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Цитат на: ston в вт, 14 юли 2020, 10:51

Стилът на Ишигуро е много "мой" като похват на писане - разхвърляно, ретроспекция напред-назад във времето, отделно богатият език. Обаче как не даде малко живец на тези свои герои, да му се не види. Всъщност явно това му е била и целта, да покаже не точно примирение, а по-скоро някакво овчедушие. Ако наистина това е целял, е успял. Успях да ги намразя тези герои.
Ако са успели да предизвикат съчувствие в някого, да си каже.

Ето, казвам си

Ишигуро ми е любимец, чела съм всичко негово без "Неутешимите", но и на нея ще ѝ дойде реда. Това, което е достойно за адмирации при него, освен стила, е че във всяка своя книга е различен, тематиката - също. За мен лично, това е едно от отличителните качества на истински талантливите автори. Не ми хареса единствено "Погребаният великан", но тя е много специфична притчово-аморфна творба.
За тези, които харесват Изтока и неговата история, бих препоръчала "Художник на променливия свят". Ще научат много интересни неща за японската народопсихология и специфичните проблеми, най-вече на психологическо ниво, се които е бори тази нация след войната.

# 713 14 юли 2020, 19:03 ч.

София
Мнения: 6 210

Аз преди време бях споделила, че трилогията на Баркър е готина, ще се хареса на любителите на кървави трилъри. Обаче по едно време се уморих от обратите. Обрат след обрат, напрежение, голям зор Smile

.
Понеже чета трилъри, от Панаира си взех "Как говорят мъртвите" на Вал Макдърмит. Оказа се, че това е книга № 11 от поредицата за Карол Джордан и Тони Хил (детектив и профайлър). Хареса ми и реших да прочета и първия роман от серията - "Преследвачът". Изпъстрена беше с брутално насилие и гадости (като в романите и на Баркър, и на Крис Картър), обаче нещо не ми допадна. Като някакво кофти копие на "Мълчанието на агнетата" се е получило.
Изобщо подобен род книги и автори за мен са като джънк фууд, като пържени картофки; харесвам ги и ги чета, но са си пълнеж и развлечение. Докато Ишигуро е гурме Simple Smile

Аз също много го харесвам. Чела съм всичко с изключение на "Погребаният великан". Лу, в "Неутешимите" отново ще го откриеш различен и ми е любопитно дали ще го харесаш.

Последна редакция: вт, 14 юли 2020, 21:14 от Вени***

# 714 14 юли 2020, 22:11 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

О, Венка, ти си чела "Неутешимите", пропуснала съм. Какво ти е мнението за нея?

Аз я имам на английски език, още преди да излезе на български, подарък ми е от скъп приятел. Обаче все не ми идва муза за нея. А е обемна и искам да ми хареса Simple Smile

# 715 14 юли 2020, 22:26 ч.

София
Мнения: 6 210

Лу, супер абсурдна, странна на моменти, абстрактна, иронична, саркастична и в същото време отнесена към ежедневни теми, дори към темата за изкуството ако щеш Simple Smile

Може би наистина човек трябва да е в настроение за този роман. Когато се усетиш, че ти се чете нещо нестандартно - тогава я подхващай, но я прочети!
Аз си я взех скоро след като Лабиринт я пуснаха у нас и докато четях, бях убедена, че е трудно четиво. Но затваряйки последната страница си дадох сметка за таланта и качествата на този творец.

# 716 15 юли 2020, 00:02 ч.

Мнения: 3 195

На "Вечерята" на Кох съм, увлекателен стил, да видим.

# 717 15 юли 2020, 12:28 ч.

Мнения: 6 661

Сложих хикса на Раците и започнах Без изход на Тейлър Адамс, ама защо не казахте, че е тийнейджърска? Той и автора като го гледам е в първа младост. Ще си я дочета тази, но ... слабичка е ми се струва.

# 718 15 юли 2020, 13:47 ч.

Мнения: 5 495

И аз започнах Където пеят раците, защото не можах да измисля какво да чета Simple Smile

Нямам мнение засега. Не знам каква е историята, това реални събития ли са? Странно започва, не знам...

# 719 15 юли 2020, 14:36 ч.

Мнения: X

Не са реални събития. Книгата за мен е симпатична, ако я приемем за тийнейджърска, а не като сериозна литература. Най-завладяващо ми беше началото . После стана наивно- страшно- романтична , с възвишен край. Четивна е , въпреки предвидимия , на места скучен сюжет. Действието се развива край тресавище и има хубави описания на непозната за мен природа.

Препоръчани теми

Бъди съсед герой – предложи помощ на нуждаещите се около теб

Онлайн супермаркети

39
На пазар

👨‍🍳 Hell’s Kitchen 👨‍🍳 България "Емоции под налягане" - сезон 3, тема 2

Стилът ни според възрастта - лайфстайл тема за пораснали момичета, 40+ Април 2021 (Тема 9)

1 551
Козметика и мода

Причина:

Причина: