Какво се случва, дайте мнение моля.

Ммм не, просто не. Иван може да е нещо, а може и нищо да не е. Но ако в реала говориш така както тук, ако това, което представяш тук е наистина, може много скоро да има нещо. Дали с Иван или с друг, тази жена има нужда от разбиране и обич. А ти не изглежда да я разбираш. Имам чувството, че и не я обичаш. Обичаш себе си и понеже се виждал отразен в нея, обичал и нея. Нищичко не казваш за нея, нито в първия пост, нито сега. Говориш изцяло за себе си, за това какъв си, какво си направил, всичко. Но за нея нищо не се разбира, освен че е започнала работа наскоро и си чул откъслечен разговор, който може да значи всичко.
Напред ти зададоха няколко ключови въпроса. Не отговори за тях, а се впусна в обяснения за нищожността на човешкия живот. Честно, не 15 години, 15 часа не биха те изтърпяли доста хора, ако и на живо си такъв.
Прочети отново темата, обмисли какво ти казват страничните наблюдатели. Говорят повече за теб, защото и ти говориш изключително за себе си. Помисли дали не са прави. И говори с жена си открито, без скрити обвинения, без натякване какво си направил за нея, без обяснения колко я обичаш. Просто един откровен разговор, какво ѝ липсва, щастлива ли е, какво я напряга.
И разбери едно нещо - немската педантичност може да я прилагаш единствено към самия себе си и своите действия.
Не може да си "мързелив и небрежен" по твоите собствени думи, а да очакваш, че нещата ще са перфектни щом ги прави някой друг. Или ти ги правиш с перфектност и педантичност, или си благодарен, че са свършени от друг. Без мрънкане защо не са каквито ги искаш.
Защото голяма част от жените ще те погнат със тигана, ако са изчистили, сготвили и ти се изс***ш на направеното със забележчици.

---

Тази жена 15 години си е била вкъщи, което няма как да не се отрази на психиката и опита. Казвам го във връзка с писаното, че тя няма да се издаде толкова лесно, ако има забежка. Опитът не се измерва толкова в години, колкото в преживявания. За колегата Иван не мога да се изкажа категорично, но по-скоро да.
Аз съм на принципа, че всеки ти ходи по главата докъдето му разрешиш. Един оправен и решителен човек може да прояви склонност да командори, но от теб зависи докъде ще му позволиш.
Макар че описанието малко ми издиша - в един момент се определя като разсеян, в следващия - с немска точност

На мен авторът ми звучи като......доста самотен човек.
Допаднаха ми някои от критиките към него, но пък във втория си пост той се защити доста убедително според мен.
Авторе, не можеш да попречиш на някого да спре да те обича. Или всичко това е криза от дългото стоене вкъщи и опит за адаптация, или просто си ѝ станал безинтересен.
Може и да се е появило изкушение, може пък ''Иван'' да е нещо съвсем безобидно.
Нямаш много полезни ходове, освен да еволюираш съобразно новия живот на съпругата си - т.е. да проявяваш интерес към работа, колеги, нейното отношение към разширения свят, който вече я заобикаля......и леко да разгадаеш мистерията ''Иван''.
Е, може и да пипнеш нещо вкъщи - разпределение на задълженията е едно добро начало.

Благодаря на всички за коментарите, както и за градивната критика. Не съм описвал жена ми, защото не мисля, че е редно, да описваш един човек без неговото съгласие и знание, това е мие виждане. Описах няколко неща, които съм забелязал в отношенията ни, както и конкретният разговор. Може би очаквах по магически начин жените да ми кажат категорично да/не. Явно няма категоричен и сигурен сто процентов точен отговор, което е и логично, но все пак, както знаем надеждата умира последна.

Говорих с нея, обясних и как се чувствам, какво забелязвам, какво ми се върти в главата и отговора беше категоричен, че съм луд, че мен и само мен обича, че такова нещо никога не и е минавало през главата, че дори не си е помислила подобни работи. Всичко било от умора и нерви.

Аз на два пъти през годините съм я ревнувал, но сега сякаш дори не е точно ревност, даже бих преглътнал секса (ако е имало такъв), не бих могъл да преглътна лъжата, не бих могъл да преглътна и ако има чувства само дори.

Това обаче, което съм усетил и почувствал ми горчи, надявам се да не се повтори, и с времето да отмине лошият привкус, и спомена за това.

Явно няма универсален начин или метод да се познае на сто процента, а колкото повече хора наблюдават нещо толкова повече мнения ще има, защото всеки вижда нещата пречупени през призмата на собственото си аз.

Имаше един експеримент на времето, дават на 20 човека лош аудио запис, на който почти не се чува и разбира нищо, само откъслечни звуци. Всеки каза, че чува различни неща, обикновено свързани по някакъв начин с него, учениците казваха, че чуват за тетрадки и за писане, други чуваха нецензорни квалификации и обиди, образовани лекари, учени чуваха неща свързани с тяхното поприще и т.н., мисълта ми е, че когато нещо не е ясно и конкретно няма как да се каже на сто процента, а от сто мнения все ще има някой близо до истината, така, чисто статистически.

Аз честно казано може би се филмирах повече, защото на скоро на мой приятел жена му хей така от нищото си тръгна, а той е най-спокойният и хрисим, разбран, послушен съпруг, търпелив, неконфликтен и добър човек, който познавам. Не говори, не споделя, нищо не казва, приема спокойно нещата, а аз вря и кипя, но нищо не мога да му кажа, все пак не искам да се чувства зле, и да го връщам към това. Но ме боли за него, и след всички тези неща започнах да си представям неща с презумпцията ако на мен ми се случи нещо в такъв аспект, от което съответно започнах да се вкарвам в сценария още по-сериозно. Мисля да спра за момента и да оставя живота да си върви, ще сменя колара,  телефона, нещо да се абстрахирам от нещата и да не мисля по темата, защото вече усетих, че поглеждайки нагоре виждам дъното, прекалено много се бях забил в тази история, стигнах до там да пиша в женски форум и да пиша надълго и на широко неща, които са ми заседнали като буца в гърлото, и сякаш ме задушаваха. Може би в последно време просто много ни се насъбра, на всички.

Истината е, че мъжете няма с кой да говорят и да споделят такива неща, да получат съвет, както вие мили дами, завиждам на много качества у жените, с които ние не разполагаме, търпение, дългосрочно планиране и самоконтрол в определени ситуации, като за оскар, както го умеят само дамите, страхотни сте. Жените по женски с приятелки съм забелязал, че си споделят такива неща, каквито аз и никой мъж не би посмял да каже дори пред най-близките си приятели, това е всеизвестно табу и кауза пердута за нас.

Както и да е, голямо благодаря отново на всички, особенно тези, които ми помогнаха със съвет, с лично съобщение дори, както и на всички писали в темата, и на тези, които изявиха мнение и човешки откликнаха.

В голяма грешка си. Мъжкото приятелство съществува.

Виж, това "Какво прави ТВОЯТ ИВАН" може да значи някакъв колега, който е създавал проблеми, знаеш - има дрязги, понякога, подливане на вода. Може това да има предвид.
Защо не говори И за това с жена ти?

Много мразя този сексизъм, дори в приятелските взаимоотношения между хората. Мъжете си споделят точно толкова, колкото и жените с близките си, защото е човешка природа да търсиш близост и помощ, не женска или мъжка. Нямаш с кой да говориш, защото не умееш да създаваш приятелства, не защото си мъж.
Както и жена ти забелязва разни Ивановци, защото ти не умееш да й задържиш вниманието, не защото много ти се е насъбрало.

На мен ми е интересно каква е жената.
Но за нея нищо не четем. Четем само за автора и неговите достатъци и недостатъци.
Четем само за това какво го обижда него, какво го наранява него, какво той бил дал, какво той бил осигурил.  
Но не и каква е тя. Какво обича, какво я вълнува, дали е доволна от работата си, дали ѝ е трудно и прочие.
Това говори, че авторът май въобще не познава жена си, а и май и не го влече особено да я познава. Ама познава себе си и много си се кефи сам. Спрял сексът и светът се сринал. Отново за него. Щото очевидно за жена му не.
Успех с разбирането на жените.

П.П. Пък това, че мъжете нямали с кого да споделят е такава глупост, че е просто смешно. Мъжът споделя с жена си. Който не го прави, да си търси вината у себе си. И следващия път, когато реши, че е много печен, високообразован и интелигентен, да си помисли, че интелектът включва и умението да общуваме, дори и с близките си хора.

Според мен "егото" на автора е само привидно,повече ми изглежда като ниска самооценка и неувереност,скрити зад свръхкомпенсация.Тази взискателност и перфекционизъм са част от една тревожност всичко да е под контрол,иначе ще изпусне нишката.Затова търси и отговора всячески-защото тук контрола му се е изплъзнал и не е толкова дали тя го лъже или изневерява,а това,че такива хора когато не им е начертано и предвидено нещо и попаднах в ситуация на несигурност,буквално психясват.Тая словесна салата,която е изредил-все едно написана на един дъх,изречения,които нямат край,влизат едно в друго,си е чиста загуба на контрол пред неизвестното и така стеклите се обстоятелства,както и признак на тревожност.Тревожността от незнанието,от загубата на контрол над нещата,от изоставянето от някой,за който той е "дал всичко",само за да го контролира.Тази привидна помощ-домакинска,университетска и пр е само манипулативна с цел да я контролира и да е под негова опека,да се чувства безсилна без него.Такива идеалисти и перфекционисти са толкова сухи,категорични и ригидни хора,че наистина се иска мазохизъм,за да живееш около тях.В никой случай не искам да обиждам автора,напротив.Хора всякакви,не е виновен,че  етакъв.Аз дори бих го насърчила от личен опит,че когато аз и моя приятелка си кажем "Твоя еди кой си",обикновено говорим за някой,на който се подиграваме,с някой,с който сме имали комична или ужасна ситуация или някой,който ни е направил лошо впечатление. И с "твоят" се иронизираме и майтапим.Разбира се няма как да знаем какъв реално е случая,след като не знаем нищо за жената и чуваме само субективната оценка на едната страна,включително за самия него.Виждам също така,че се интересува от психология.Аз също чета,но до това желание ме докараха дългогодишни проблеми.А според мен той се интересува отново за да има контрол и да успява да манипулира,за да го получи.Анализира,защото за него е ужас да пропусне дейтайл.Мнителен,защото самия той не се смята за "чист" и защото смята,че е вложил прекалено много в тази "стока", за да я опусне.Аз много бих искала да попитам автора какво би направил,ако излезе,че жена му му изневерява или се окаже,че един ден му съобщи,че е обикнала друг и иска да се разделят.

Не можеш да държиш всичко под контрол! Особено пък мислите на жена си! 😜🤪