Нека да отглеждаме здрави деца, защото те са нашето бъдеще

Нещо не намирам смисъл в тази тема.Взехме да приказваме за дефекти сега и дали децата са различни.Никъде в заглавието на темата не е казано за деца с увреждания.Казах че децата стават 'специални" след като им се случи нещо (ужилване , ухапване).То ще почне да се плаши от всяка муха , комар или паяк, отделно ще се наплаши и от лекарите които са го боднали с "голямата" игла.  Това е сериозен удар по психиката на малчуганите. Трябва да се научите децата си да се пазят сами ,а не да експерементирате върху тях дали ще им се случи нещо.

Аз мисля че смисъла е много дълбок ,даже смятам че с петте си изречения авторката всъщност казва много неща и могат да се извлекат много изводи.
Валенце ,примера ти за осите е добър и си права, че така детето само ще се пази ,но при мен например нещата стоят по друг начин ,тя не може сама да се пази ,нито пък аз да я опазя от нещо което е вродено, аз немога да кажа на детето си -Ами ти си сляпа ,различна и никога няма да те приемат като нормален човек.С какво и помагам ,дали не и вредя всъщност ,или е по добре да и кажа -Да ти не виждаш ,но пък си здрава точно като другите, всеки си има по нещо  ,някой не виждат, други не чуват ,трети не ходят .Мисля че така ще и помогна тя да възприеме себе си нормално ,като същевременно аз не я лъжа но и помагам да понесе по леко ударът от околните докато не се промени изцяло мисленето на хората т.е. децата ни са здрави и еднакви, но едни се разболяват от едно, други от друго, а и ние като родители не бива да се плашим и вторачваме защото така плашим и тях.Разбира се ще ги пазим и лекуваме адекватно ,но и ще вярваме че децата ни са здрави 

Тая тема нещо не мога да я схвана! Естествено,че ще си пазя децата,когато преценя че е опасно.Ако не е нещо толкова опасно,мога да го оставя да "пострада" ,за  да си вземе поука.

И не е необходимо. Явно не съм се изразила достатъчно ясно. Просто исках да кажа, че нашите деца са еднакви, независимо от проблемите им и ние не трябва да се вторачваме в тях и да ги преценяваме като по-различни и със нужда от специални грижи. Всяко дете е специално и уникално, но то е личност. А никой не говори за личност с увреждане. Не трябва да делим децата си на здрави и увредени и да правим разлика в потребностите им. Нито да се опитваме да ги предпазваме от всичко, просто защото като пораснат, ние няма да сме там. Те ще са сами и ще трябва да работят и живеят в общество, което ако е такова, каквото е сега, няма да ги приема като нормални. Ще ги игнорира, ще ги отхвърля. Не очаквам да бъда разбрана. Съжелявам че пуснах тази тема тук. Може би не и беше мястото в този форум. Но все пак децата с увреждания са именно деца със здравословни проблеми, а здравите деца, когато боледуват, стават деца с увреждане- повече или по-малко.

Според мен всяко дете е уникално и различно от другите деца. И ако мога да ще го предпазя, и ще продължавам да се притеснявам не мога да спра, и ще ми е мъчно когато падне и се удари. ТОВА Е ПРОФЕСИЯ МАЙКА, КОЯТО ОСТАВА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ!!!

Да,но те все пак трябва да станат един ден самостоятелни. Моята например колкото и да я плашех,когато доближава нещо горещо,все към него отиваше.Докато един ден  не се опари на фурната.Докато я дръпна и вече се беше хванала за фурната.Тя всъщност не пареше толкова и голяма беля не стана. Но от този ден нататък  ,кажех ли и "къх",бягаше като от дявола.И чак тогава разбра смисъла на тази дума.
Смисъла на думата "боцка" също го схвана ,като я оставих да пипне един кактус.

Предполагам, че и аз знам какво е да си майка. Притеснявала съм се и продължавам да се притеснявам за децата си и не казвам, че това е погрешно. Всъщност темата изобщо не засяга този въпрос в този смисъл, в който го разбрахте. Децата са уникални и различни, но те са личности и имат право на еднакъв старт в живота. Ние не отглеждаме цветя в саксий, за да преценяваме: това се хвана добре, а от това читаво няма да излезе.
Но явно тук никой, освен как беше да видя...Вики и мама, не ме разбра правилно. Така че, беше ми приятно да си поспориме, макар и говорейки на различни езици.

Така е, един ден трябва да бъдат самостоятелни. Ама как ми се иска да го предпазя от всичко, ако мога....ама не мога. Предполагам с всички е така. Аз съзнавам, че на моменти прекалявам с притесненията си към него и това хич не е добре .... ех какво да се прави ще свикна.   
Знам, че знаеш какво е да си майка, невъзможно е да си родител без да се притесняваш.
Може би наистина не съм те разбрала. Както и да е... целта на постинга ми беше да изкажа лично мнение (не да хапя).
 

desina....., много ти е дълъг ника , може би темата е за другия форум -деца с увреждания, там съм сигурна че щяха да те разберат, просто защото освен професия майка се опитват да бъдат и много други професии ,една от които и психолог,който се опитва да възпита детето си като нормален човек въпреки заболяването.Там майките се опитват да се справят и със проблема интеграция,което май е едно от нещата които искаш да кажеш.Дано се включат и те ,защото койтои не се е сблъскал отблизо със този проблем няма да те разбере така както очакваш.Ако всички в тази държава мислеха като теб ,може би никой нямаше да се обръща след нас когато излизаме на разходка .Аз лично те поздравявам

Аз май вече разбрах какво искаш да кажеш!Но отначало наистина не схванах,защото темата ти не е във форума за деца с увреждания и се подведох. На нас не ни личи,защото сме с лека диагноза,ако може така да се нарече. Проблемите ни са по-скоро с училището,главно с математиката.Но когато беше по-малка,често ме питаха защо не може да  говори добре ,защо не стои на едно място?И като почнех да обяснявам,че работим за говора,ходим на логопед,особено бабите на село възкликваха:
-Какъв е тоз доктор-логопед?
И аз пак обяснявам,а те:
-Нашите деца,като нямаше едно време логопед,как се научиха да говорят!Я стига си го мъчила детето!
И аз го мъчих няколко години,къде на държавен,къде на частен логопед и сега си берем плодовете на нашия труд. Така и не се научих на времето да не обръщам внимание на хората,вместо да се ядосвам. Но сега няма какво да ме питат.

Уважавам тези, които се борят с живота, милата ни държава и простите хора, които се обръщат след вас по улицата не си мисли обратното. Нито казвам, че е лесно. Усеща се агресия в твоя постинг!!!

Исках да говорим за проблема: интеграция на децата с увреждания. Пуснах темата тук, и по този начин, защото исках да оприлича, да свържа децата с увреждания със здравите деца, исках по някакъв начин да покажа че те не са по различни, че са същите деца. Може би се изразих прекалено неправилно, търсейки връзката.
Аз съм един от малкото родители, които могат да кажат, че са били така да се каже от двете страни на бариерата. Едното ми дете беше с увреден слух, другото с тежки алергии. Това с алергиите дори изкара салмонелоза и беше диспансеризирана към инфекциозна болница една година. Като говоря в минало време, това не означава, че са оздравяли напълно. Продължават да си имат техни си проблеми, и да живеят с тях. Едната може да се каже че има лека форма на аутизъм, но надали ще си направя труда да я водя на лекар, освен ако нещата не се усложнят. Те ходят на училище, играят с другите деца, ядат с тях, дори ходят на занималня. Забравили са проблемите, когато са били малки. Тония дори не знае, че на близо 3 годишна възраст учителките в яслата притеснено ме питаха"ама това дете говори ли изобщо" и то след като шест месеца е посещавала същата ясла. Сега е друго. Донякъде израснаха проблемите си. Сега са част от това общество и аз не се страхувам за бъдещето им. Исках да кажа, че децата с увреждания трябва да се приемат като част от това общество, като част от този форум, защото техните проблеми са просто здравословни. Искам да кажа, че ние трябва да участваме в техния форум, защото има какво да научим от тях и ще спечелим много от опита им. Искам да говорим за интеграцията на хората с увреждания, защото само когато хората започнат да я разбират правилно, тя може да стане реална.

Каква агресия ,къде я видя ,аз бих казала по скоро болка , като имах предвид хората които се обръщат след нас със думите - Виж ,виж ,на това нещо му има.Видяхте ли ние просто не говорим на един език

Това звучи наистина тъжно. А на тия дето се обръщат след вас и казват "на това нещо му има", мога да им кажа, че са прости, необразовани и нямат грам съчувствие у тях, което ги прави бедни духом.
Много съжалявам, че не те разбрах   

Да, сега те разбрах ама май късно  . Според мен темата е важна и трябва да се закове.