
Незнам от къде да запо4на,незнам какво ще стане
Вие бяхте тези,които миналата година ми дадохте поне малко кураж,вие бяхте тези на които си излях душата и тревогите когато бяхме в болницата
Защо е толкова скапан,гаден и отвратителен този живот?Моми4ета на малкия пак му се поду онова 4удо
Сега го 4акам да се събуди,вероятно пак ще минен на антибиотик,но се моля да не ни оставят в болницата
Няма да позволя да си правят експерименти с детето ми,както цялото отделение се изреди на него миналата година и ми заявяваха в о4ите,4е незнаят от какво го лекуват и 4е вероятно било най-лошото.Е поне съм благодарна на лекарите в София,4е поне ни дадоха адекватна диагноза.поне знам какъв антибиотик му изсписаха-след като казаха,4е не еимало нужда да му го бия под формата на инжекции,защото тук ми надуп4иха детето за 5 дни с 20 и няколко инжекции-няма да го позволя да се повтори.Снощи като забелязах,4е пак му се е подулу така се разплаках,4е след като се прибрахме от кръстниците едвам се наревах,а той милия,като ме видя какрева и ме со4и и вика мамо-мамо.
Много съжалвям за вас! Ти обаче недей да падаш духом, нали знаеш, че с децата си имаме особена връзка - давай му кураж и сила и прави проблемите да изглеждат малки и незначителни в неговите малки детски очички! Ако започнеш да плачеш, това го разстройва много повече, отколкото някаква болест, която то и без това не разбира. Но разбира, че мама е тъжна! Вдигай главата и се дръж като майка!
Само пред нас ти позволяваме да бъдеш слаба, а и да си поплачеш! Прегръщам те силно!
Аз изкарах такова нещо през октомври - казаха ми да ям лимони и да си правя компрес с яйце. Яйцето се сварява, разрязва на две, жълтъкът се маха и средата се пълни със сол или захар (по-добре сол, че захарта лепне).
а и ми е мъчно, защото Савко едва последния ден сякаш започна да се заиграва и с пясъка на брега, като само отскача до водата, без обаче постоянно да иска да е изцяло потопен, а ако не е, да пищи, т.е. тъкмо започна по-пълноценно да оценява морето и ние си тръгнахме... а беше въпрос на организация главно да постоим по-дълго, жалко. Сега като го питам 'какво е морето', той казва 'доа' (вода), патък (пясък) и прави едни жестове с ръка, все едно очертава хоризонта (вероятно така посочва колко много вода и пясък има) и малко примлясква замечтано и притваря очички, все едно говори за нещо много вкусно... дано не го забрави скоро.
Милото как ли го боли 