С какво отблъскваме мъжете в началото и как да поддържаме траен интерес?

Просто си се лутала и самозаблуждавала какъв мъж и живот с него си искала, подтиквана от наглед важните за теб неща, според които си подбирала мъжете си в онези времена. Много хора са така в младите си години, макар и не всички. Някои още от ученическите си години са наясно какви хора обезателно биха желали да избягват.
 Добави към това и често срещаното женско "Абе, чепат е, ама аз ще го превъзпитам едно хубаво!". И това превъзпитание в 120% от случаите не се случва...

Всичко е чудесно, ама аз обичам да чувам съвети от хора, които са щастливи поне от пет години заедно (ай да не бъдем максималисти и да искаме цели десет).
Иначе първите месеци заедно е ясно, че е кеф на макс. А ако нямате и врещящи бебета около вас, съвсем сте дзен.

Аз съм с щастлив брак 15+, обаче ни съм богиня, ни съвет мога да дам. Всеки си е башка луд.

Не че нещо лично, ама аз не знам, как човек без брак и деца, ще направи грешка. Той е чист като сълза и няма нито една грешна стъпка.
Много ясно, че тия с н на брой разводи зад гърба си, са направили грешка.

Някои от неправене на мащабни грешки тъй и си умират чистички, като неотворено порно-списание все още в оригиналната си целофанена опаковка.

Живее се, взимат се решения според моментната ситуация, акъл, опит и информация, правят се грешки и се продължава към нови грешки. По-добре, отколкото да си като бебе, което за пръв път се е окаляло и сочи обидено с пръст към петното, мучейки "ъъ-ъъ". Вече одъртях и за себе си съм твърдо против пасивността и невротичното пазене от грешки. Че то утре можем да пукнем, много ще ни грее безгрешието.

Ако не правиш грешки, няма да се научиш. По темата - аз едно време бях много обсебваща и досадна. Яко звънене по телефона, навлизане рязко в личния живот и т.н.

Я, ми дайте акъл и на мен, моля!
Значи да си кажа първо. Аз в други теми бях споменала, че съм се регистрирала на един сайт за запознанства.
И днес един направо си ми заяви, че няма 6-5 трябва да се видим, защото много ме харесал.
Между другото той не е единственият, но този беше откровено агресивен и в края на краищата си спечели обаждане от моя страна.
Сега и проблемът ми. Много по-млад от мен е. 10 години ни е разликата. (това не е лошо, защото аз обичам такива, а и той ми заяви, че няма проблеми с възрастта ми)
Обаче в Монреал, където живея в момента е обявена червена зона заради Ковида, т.е. не съм сигурна дали можем да се срещнем на неутрален терен - някое кафене или ресторант. В къщи не мога да го поканя, защото моят екс не се е все още изнесъл. Не мога да го гоня, защото правим приятелски развод и той ми оставя голяма част от общото ни имущество.
Аз между другото бях честна и без увъртане обясних на новия си ухажор ситуацията.
И той веднага реши, че срещата ще бъде на негов терен. Обаче ме притеснява, че е много директен и агресивен.
Не знам да кажат мъжете съфорумници дали е нормално? Обаче той днес направо почна да си ми избира бельо и намекна, че имал хубава вана с масаж и животът бил кратък и трябвало да се живее.
Е, хубаво, де! И аз така смятам, ама ако е някой психопат? Никога не съм го виждала на живо. Всичко на всичко съм виждала 1 снимка, на която изглежда прилично. Твърди, че е от полски произход. Говори идеално и двата официални езика за Канада: английски и френски. И по телефона звучи приятно. Та моята дилема е, че се раздвоявам между любопитството да го видя що за птица е и страха да не попадна лошо. Какво ще ме посъветвате: Да отивам ли? Или да се правя на ощипана мома, видяла в гората мечка?
Или трети вариант като онази сцена от "Кръстникът" : Ходим на социална дистанция от 2 метра с маски и след нас процесия на бабите от селото?
Ужас! Все ще сътворя някоя каша! Май съм вече стара за свалки и то по време на холера.

Всички психопати звучат приятно...
Аз не бих се набутала в дома на човек, който не познавам. Нито бих го поканила вкъщи.
Ясно е, че натиска за секс, но ако се окаже, че не го харесаш или има някакви странни предпочитания е възможно да не ти даде възможност да откажеш.

Те хората от letgo, поне жените, не ходят да купуват някоя елементарна стока директно от дома на собственика, а искат среща примерно на някоя плаза, какво остава за посещение при непознат и натопорчен кандидат любовник, който вече си има и сториборд къде и по какво бельо ще му гастролираш.
Не се отказвай разбира се, най-вероятно ще си изкарате добре, просто първо излезте някъде да се разходите примерно. Даже и това ще е великодушно спрямо него. Вложи най-вече здрав разум (и (optional) го превърни в танцуваща кобра в кош).
Сериозно, мама нали те е учила да внимаваш с непознати жребчета?

21-ви век сме - лесно е да проведете поне един видео разговор по Skype, Messenger или каквото още се сетиш. Приложения има много. Как ще разчиташ само на една снимка!? Хем си жена.
 На говора само по телефона не разчитай! Нали знаеш по филмите жените със съблазняващи и казващи каквото очаква да чуе мъжът отсреща гласове как все се оказват някакви баби или дебели лели? И в истинския живот често е така.
 А това за бельото вече...

Равена, и мен би ме било страх  да не е психопат и да ме нареже с бензинова резачка и да ме натъпче в някой куфар. Аз също смятам, че живота е кратък, няма за кога да живее, обаче моите деца са малки, ако някой ме убие, кой ще ги гледа. Мен само това би ме спряло, ако съм в твоята ситуация. Стискам ти палци, много искрено ти се радвам.[/i]

Равена, твърдо не ми е този на мен. При такъв натиск и дай, дай, дай, даже бих го разкарала. Припряност, вземане на нещата в "негови ръце", уа кой какво да прави, облича, вече всичко е наредил. Не бих се набила никога у тях за първа среща. Звучи ми и се държи като някакъв похотлив чичак.

Ооо, много странна ситуация. Няма ли начин да се видите на улицата, в парка, нещо такова?

Жребчо е прав, защо първо онлайн не се срещнете?

Не, не бих отишла на “сляпо” и на такова натискане.
А не е да не съм правила кекс на първа среща.

Хубавото на интернет общуването е, че можеш да направиш селекция преди срещите. Стига реално да можеш
Ми, освен да се мъчиш между много искам, но не ми стиска от страх.
Акъл няма да давам, но защо изобщо трябва терен с ограничена площ, разходките забранени ли са?