Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 61

Бих коментирала инсулина- висок е като стойност на гладно. Трябва да е едноцифрено число, най-добре около 5-6. За ЩЗ да се изкажат другите, но май и Т3 може да е по-добре...

Инсулина е висок има ИР, ще трябва най-малко диета, може да се наложи и лекарства според преценка на лекар, кр.захар е добре.
Относно щитовидните, пиеш ли хормон? Изследванията са добри, Т3 може да се желае да е още малко по-висок, но като цяло са добре нещата според мен.
За ТАТ търси причината.

Кръвната захар остава нормална доста време след като се е повишил инсулинът и има ИР- добре е, че поне КЗ на гладно  все още не е започнала да се повишава повече от това. При мен и КЗ беше към горните референтни когато разбрах за ИР.

Интересно, при дъщерята кръвната захар беше 4, това усъмни ендокринолога, та пусна и инсулин, който се оказа 16 на гладно. Как така се получава висока кръвна захар и висок инсулин

От високия инсулин се правят хипогликемии . Аз също знам, че много ниска примерно под 4,5 не е хубаво да е захарта.
А високи и двете, чела съм точно как беше механизма че се случва, но е нормално щом след като не лекуваш ИР стигаш най-често до диабет, т.е. това е посоката на развитие

Не, не пия никакви лекарства.

Ами супер тогава, трябва да оправиш инсулина, потърси причината за ТАТ, защото с времето антителата ще се увеличат и рано или късно ще нарушат функцията на жлезата.

Леми, заради резистентността на клетките към инсулина е. Тъй като клетките стават резистентни и "не слушат" командите на инсулина (не са толкова чувствителни към инсулин колкото преди), високият инсулин вече не може да свали така добре захарта на гладно и тя постепенно с времето се повишава...Това е като някой постоянно да ти крещи- след известно време просто свикваш, "ставаш глух за виковете" и спираш да му обръщаш внимание... Клетките от един момент нататък са толкова пълни с глюкоза, че не могат да поемат повече, въпреки че инсулинът се опитва да набута в тях излишната циркулираща глюкоза. И тази излишна глюкоза или се отлага като мазнини  (понеже само определено количество глюкоза може да циркулира в тялото, иначе става токсична за него), или трябва да бъде поета от клетките по-късно/да бъде изхвърлена от тялото...а междувременно си  циркулира. А е ясно, че моментът да се обработи тази излишна глюкоза при редовно хранене през 2-3 часа и с повечко вгх така и не идва- понеже  с всяко хранене постъпва нова глюкоза за обработване...Клетките са "уморени" от цялата тази глюкоза, на нас ни става уморено и сънливо след хранене...и има защо. Съжалявам, че стана дълго, но дано да съм се изразила достатъчно ясно Когато има по-ниска КЗ има хипогликемии- тялото е произвело повечко инсулин, но и клетките са все още достатъчно чувствителни спрямо това количество инсулин. Проблемът е когато хипогликемията идва след наистина огромно количество инсулин. Т.е. пак е в пряка зависимост със степента на ИР. Рано или късно идва момент когато клетките "стават глухи" (по-малко чувствителни) спрямо инсулина. И ако не се вземат мерки се стига до преддиабет и после и до диабет...Самото отслабване също подобрява ИР и инсулиновата чувствителност- само че при ИР отслабването е по-трудно. Но примерно хората които имат кг за сваляне+ по-тежка ИР  са в по-добра позиция спрямо тези с тежка ИР които имат идеално тегло.

dolce miele мерси за обяснението като за прост човек , както казах чела съм го но не помня да го разкажа. Но сега като ми обясняваше така хубаво, се сетих и че съм  гледала...
Ако не сте гледали Барбара О`Нийл изгледайте поне една нейна лекция, тя е автор, натуропат и диетолог. Има преведени няколко нейни лекции на различна тематика ето тук са събрани https://ltv.bg/barbara-oneil/ иначе ги има и в ютюб... така достъпно обяснява и рисува по една дъска, много ме кефи
Диабетът - болест на стила на живот

А моят инсулин се качва много бавно, почва около 120 минута и продължава след това. Което също не е нормално. Казват първо, че е лаб. грешка, а после, че е предИР.

Това е "лоша" крива на инсулина. Обичайно пиковите стойности са на 60 минута и към 120 минута вече би трябвало да спада. По-бавен е отговорът към инсулина което също не е ок. А КЗ как се движи на 60 и 120 минута?
Мибобо, усетих аз, че така го обяснявам

Имам и по-стари, все така
На пръв поглед в норма и чудесни

Да, кривата е странна...Според мен, това означава, че не реагираш добре на въглехидратите (то и обичайно не гълташ 75 гр глюкоза де ). Имаш ли оплаквания?

Стреса е много правдоподобно обяснение, използвано често от лекарите, само че това не обяснява защо тогава нашите баби, дядовци, прабаби, прадядовци, са били по-здрави от нас въпреки, че са преживели световни войни (защото едва ли съществува по-голям стрес за всяко човешко същество от войната). Ако тялото не можеше да се справя със стрес, то буквално при раждане всеки щеше да умира, защото тогава, бебето се сблъсква със заобикалящата го среда, която е много по-различна и враждебна от утробата на майката, когато човек се храни неправилно това също е стрес за организма и за известно време той успява да компенсира, проблема идва, когато вече не може да го прави и стреса се превръща във дистрес и оттам започват вече и видимите проявления.
При ир клетките не са пълни с глюкоза, а напротив точно обратното те гладуват тъй като са затлачени с отпадъчни вещества и  заради това инсулина се вдига за да може да ги отключи и да вкара в тях глюкозата, само че когато това се повтаря непрекъснато, все повече и повече се натоварва панкреаса, който накрая не може да смогва и глюкозата в кръвта се вдига , буквално клетките гладуват плувайки в глюкоза, до която обаче нямат достъп (в общи линии добра аналогия, е човек на сал в морето заобиколен от морска вода и в същото време умиращ от жажда).

https://www.dietdoctor.com/a-new-paradigm-of-insulin-resistance
Всеки човек може да се справя с определено количество стрес. Проблемът е (според мен), че в наше време върху психиката и физиката на хората въздействат доста дразнители-дори и виртуални, недействителни, отделно замърсената околна среда, храната която не е като от едно време и др. Може би сме станали по-изнежени и неустойчиви  в сравнение  с предците си, отдалечили сме се и от някои от навиците им. Постоянно има поток от информация и дезинформация, голяма част от стреса и проблемите може би сами си го създаваме...Неусетно дори. Нищо не може да се сравни с войната. Но сме започнали да преживяваме някои виртуални неща, хипотези дори, като реални и да ги изживяваме съвсем истински и съответно- да имаме и реални последици на физическо ниво.