Как живеете с минимална заплата?

Не в София съм, просто съм абанирана в jobs  за нови оферти. Защо този интерес? Просто дадох пример за ниското заплащане на колегите.

Не, просто ми стана интересно какви са свободните места и отворих за Сливен и там имаше само една обява и беше точно такава, за юрисконсулт в НОИ.

Въпросните допълнителни левчета се получават само, ако научната степен е свързана с изпълняваната от служителя работа.
Няма гарантирани допълнителни пари просто за наличието на образователна или научна степен.

Галинор, малко офтопик за косата. Аз като бивша фризьорка мога да ти препоръчам, ако миеш косата всеки ден, да е с ph-неутрален шампоан, т.е. ph 5.5. Такива са обикновено бебешките шампоани. Ако ти е мазна, мий я с хладка вода (горещата стимулира мастните жлези) и не слагай балсам на скалпа. Той е само за дължините.

Иначе, аз съм имала моменти с много малко пари. Пестих от козметика, карта за транспорт, кафета навън и за съжаление от храна. Не можех да си позволя нищо и купувах много спагети и хляб. Месото за мен беше оксиморон. От това качих много килограми. Смиятах всяка стотинка в магазина, не беше приятно.

Понеже гледам, че в темата има доста снобски изказвания, се сещам за норвежците, пък и като цяло скандинавците колко скромно живеят, въпреки възможностите много над минималните заплати.
Норвежците като най-богатата нация спят на отворен прозорец зимата, бебетата си оставят в количките пред кафенетата зимно време, носят си храна и дори кафе от къщи. Вода никога не се купува, носи се в шишенце. Едно, че е с добри качества питейната, второ, че не виждат никакъв смисъл да купуват вода. Навсякъде, дори и в заведенията, можеш да си поискаш чаша чешмяна вода и никой няма да те гледа особено. Въобще повечето неща, които се определят тука като голяма драма, че ги няма, хората в една такава страна намират за напълно излишни, въпреки че могат да си ги позволят. Да не говорим, че ходят на зъболекар в Тайланд, защото в Норвегия им е скъпо (при положение, че никак не са чак невъзможни цени), но предпочитат да комбинират почивка със зъболекар, за да им излиза по-евтино. Ходят да пазаруват алкохол в Русия, тютюн в Швеция и какво ли още не. Чаша вино на заведение е голяма работа. А бутилка се поръчва само по специален повод. И още куп неща, които за българинът са от първостепенна важност и липсата им го кара да се чувства мизерен
Преди години имах приятелка, която живееше с двама пенсионера у дома и брат инвалид. Не знам колко ѝ беше тоталът на месец, но тя успяваше да спестява при все, че бяха 4 души у дома.
От нея знам, че всяка седмица тя прави разчет на менюто по дни за седмица напред - в кой ден месо, в кой ден без месо (бяха религиозни и спазваха постни дни през седмицата) и пазарува много внимателно.
Правеше лятото основни зимнини, за които купуваше зеленчуците и плодовете. В един момент обаче спря, защото изчисли, че може да излезе по-евтино като ги купува на дадени промоции.
Следеше си състава на нещата и купуваше сравнително чисти продукти и стоки.
Дрехи си купуваха рядко, майка ѝ шиеше по нещо, но нямаха изоблие от дрехи. Въпреки това всички бяха винаги чисти, изгладени и миришеха приятно.
Специално в България стандартът е такъв, че човек може да намери и добри стоки - плод и зеленчук на прилични цени, особено сезонно и да се справя финансово. Да не говорим пък ако е в малък град и има възможност за двор и собствена градина. Лошото е, че се гледа телефончето, обувчиците и марките и това е основен критерий за място в обществото.

О, ти го изкарва приказка. Алкохолът в Швеция е мега скъп. Може и най-скъпия в Европа да е.

Аз не съм казала, че е евтин в Швеция. А в Русия.
Иначе в Норвегия е по-скъп, ако трябва да се сравняват цените.
Останалото са приоритети.
Или това, че няма да пиеш кафенце от бутката или от гъзарското кафене, хората не им пречи да се усещат пълноценни, въпреки че в техния случай могат да си го позволят. Но не го правят.
И така с много още неща, които за сънародника като чета са от първостепенна важност и се чувстват мизерни, ако им липсват.

Както искаме, така ще се чувстваме. Народопсихология. Не можем да сме шведи.
Колко е МРЗ в Швеция?

Аз бих се чувствала много зле с минималната работна заплата, защото няма да има за хотели и пътувания, както и за кръчми. Това ми е от първостепенно значение, много мразя да си стоя вкъщи, но пък не се чувствам мизерно да си нося храна от вкъщи на работата, да си купувам дрехи втора употреба или да взимам дрехи за децатата от приятелки, както и да пия кафе вкъщи.

Не е само въпросът колко е МРЗ в Швеция, а каква е покупателната ти способност с нея.

Иначе Гугъл твърди, че Швеция няма такова нещо като МРЗ, по друг начин е регулирано.
Най-нископлатените 10% от обществото имат средна заплата 2123€, по данни които чета от 2018г. Но пак казвам, това е ирелевантно. Защото не можеш да приравниш тези пари на Бг цените.

Аз пък много се радвам, че мога да си позволя зъболекар незабавно и наблизо, без да се налага да пътувам до Третия свят.
Приоритети.
Иначе си представям как биха реагирали хората на МРЗ в България, за които е темата, на идеята да излязат извън страната за зъболекар...

О да и аз съм супер щастлива, че мога да си позволя зъболекари и частни болници и доктори. Да не се налага де, но това определено ме радва. Радвам се мога да си позволя курсове за децата, въобще парите мен ме правят много щастлива.

Емма, като каза за пътуване за зъболекар, хората от Югозападна България ходят за по-сериозни стоматологични интервенции в Македония. Имам предвид мостове, импланти, не пломби и подобни дреболии. Твърдят, че било 2-3 пъти по-евтино от тук.

Иначе, и аз се радвам, че не ми се налага да си правя пломбите в Джибути, за разлика от средностатистическия норвежец. И също така се радвам, че за разлика от средностатистическия норвежец, мога да си преведа и отлично да разбера хубавия френски израз "Joie de vivre". Нещо повече, за разлика от средностатистичския норвежец, мога да си позволя да го практикувам активно.

Поне за лекарства има хора, които ходят. И такива, които събират поръчки и купуват "на едро", предполагам с някаква печалба. Това в близките до Сърбия райони, известни като най-бедната част на България.
Ние по друга причина пътуваме за лекарство, но последния път дядо ми ме изненада с поръчка, нещо от сорта на Волтарен и подобни беше, без рецепта. Научили са се, не от хубаво за съжаление.

На тях Македония им е като в съседния град, но на мен не ми е. А това ми е едно от най-важните неща - бърз достъп до лекар и зъболекар. Ако ще трябва да ходя за зъб в Тайланд или за бира в Русия... мерси, моят живот вече ми се струва още по-чудесен .

пс - купуването на прах за пране от Турция и на зехтин от Гърция го броя към атракциите, не към оцеляването с МРЗ.