Родих 23.03. моето първо момиченце.
Тя беше само 750 грама но за мен беше най-прекрасното дете на света.
Няма да влизам в подробности за лекарите които казваха че не ми е нужна,не прилича на нищо и че има няма ще живее 1 2 дена.
След това малкото ми момиче спадна още стигна 540грама.. тогава си помислих че няма да се справи но успя започна да наддава бавно но за мен всяко нейно грамче беше успех.
Беше много жилава.Интубирана около 32дена след това назална канюла и обогатен въздух в ковьоза.Дойде деня в който ми позволиха да я докосна най-хубавият ден след раждането и.
Проблемите не спряха тя стана 1200 но разви бронхопумална дисплазия за щастие и е направен трансфунтанелна ехография (мисля че така се казваше )за сега мозъчето е добре.
Трябваше да се транспортира до София беше много рисковано но трябваше да се направи лазер на едното оченце тя отново се справи като герой с пътя .Всичко беше наред но след 2 дена отново я интубирали и върнали на апаратна вентилация прави апнеи и паузи при дишането:( вече сме 1530 но още на кислород ако на друга майчица и се е случвало нещо подобно да върнат детето и на апаратна вентилация или е имало апнеи моля да ми пише много ме е страх да нея загубя много чакано бебче е.
Днес е 67ден на моето слънчице но са притеснени за състоянието и.
Благодаря предварително