Дъщеря ми не иска да учи, как да постъпя?

Соул Фрее, дъщеря ми не е кьорава, глуха, сляпа и тъпа. Щом учителите всеки час дуднат как ще пишат двойки за без домашно и не го правят, какво трябва да се запита. Съвсем логично е да пита защо, след като са го казали, не го правят. Ако нямаш намерение да правиш нещо, не го казвай. Само губиш уважение, че не си държиш на думата. Домашните - каква им е целта? Според мен да се упражнят и затвърдят взетите знания. За да стане това, учителят трябва да провери как работи детето. То как да знае, като му е за първи път. Чрез проверката се вижда какво е научило детето, къде да наблегне. Ти залудо ли работиш? Би ли била щастлива да ти възложат проект, да хвърлиш знания, умения, старание, време и никой да не ти го потърси? Не е ли целта на работата да се оцени и по този начин да печелиш дивиденти - издигане, повишение на заплата, признание... Същото е и с домашните, проектите в училище.

Кой точно върти тази мантра, защото не съм аз. Ако обичаш цитирай, че ми писна да четете като дявол евангелието. Майката може да смята много работи, но каква е реалността трябва да разбере. Защото, за разлика от математиката, където 1+1 винаги е 2, тук има поне 4 възможности, които вече съм писала:
 1. Детето е травмирано
 2. Има пропуски
 3. Демотивирано е
 4. Толкова си може
  Като се разбере кое от тези е, ще се реши и проблемът. Защо ви е невъзможно да допуснете, че може да не е от мързел?

  Зената, едно от изискванията на МОН по ФВС е за отличен да скочиш от място 210см. Ако не можеш, какво, ще се самоубиеш ли? Или ще скачаш до евентуалното постигане на резултата?  Изискванията на МОН са в диапазон 2-6, всеки в диапазона 3-6  ги покрива. Не покрива изискванията на МОН само този, който по всичко има 2. Щом детето е преминало от 4ти в 5ти клас, значи е покрило изискванията. Какви са знанията и цифровите изражения, вече е друг въпрос. Изискването на МОН е реално изпълнено. Все пак хората са по-ерудирани от нас и са преценили, че децата не са с еднакви възможности, затова са дали този диапазон.

Добре, убеди ме....детето на авторката е


Съгласих се. Няма нужда от мерки. То просто е едно от горепосочените....

ПС: Само за протокола:



Приключвам с въпроса.

Авторката, дерзай нататък....!

Соул Фрее, като копна причините, случайно да не получи заслепение или зашеметяване? С прескачане ли четеш, трудно схващаш ли, какво? Етого целия цитат, специално виж болднатото. Ако можеш да мислиш, ще го схванеш.
-  След като не те интересува причината за проблема, как го отстраняваш?


- от тук как точно ти стана ясно, че ще се разбива крехката детска душа? Целта на наказанията, за да подействат, е да се лиши наказваният от нещо ценно за него. Иначе няма смисъл. За детето това е телефонът.  Тук пак ще ти го почерня, че не четеш внимателно: С наказания родителите вече са опитали и ефект няма, споделила е майката. Майката, не аз.
Виж колко съм кратка, дано го разбереш сега.

Тея, какво е твоето послание към твоето дете по отношение на ученето, училищните постижения, способностите, професията, бъдещето? Какво най-често му казваш, когато става въпрос за нещата, свързани с училището? А какво, когато обсъждате бъдещето му?

Аз мисля че нещата са по сложни (и по-глобални ), тука стана едно хвърляне на отделни факти в/у опонентите и някакви догматични, наизустени правила, което като цяло изобщо не е конструктивно.
Също така говорим за различни системи ( на преподаване, на учене, изобщо всичко ). Няма уеднаквени и общовалидни за целия свят и неподлежащи на промяна образователни политики, педагогически похвати и въобще отношение към децата.
Разбирам че всеки от пишещите в тази тема се опитва да предложи това, което според него е най-добро, но едва ли прилагането на аритметичния сбор от всичките съвети тук, ще се отрази някак чудодейно на това дете и всичко изведнъж ще стане суперско и безпроблемно ...
Най-важното според мен е да има близост и доверие м/у майката и дъщерята, тогава веднага ще се откриват наболелите проблеми ( и училищни вкл. ) и ще може да се реагира своевременно. Защото в един момент ще има едни лъжи и прикриване на действителността и дори оценките да се подобрят, реално родителите няма да са наясно със ситуацията...такива примери има хиляди, това е ежедневие

От всичи неща, които са описани, почти напълно изключвам обучителните проблеми. Щом до четвърти клас всичко с ученето е било добре, значи не е обучително нарушение. Тези нарушения се проявяват още преди постъпването на училище, най-късно се виждат в първи клас. Затова остават другите потенциални варианти предвид оскъдната информация, но със сигурност каквито и да са причините, изоставането с материала е сериозен проблем. Дори да се започне основно по наваксване на материала, ако трябва още от четвърти клас, това ще даде на детето увереност стъпка по стъпка, че знае. Нататък ще дойде и самочувствието и дори до голяма степен ще е способно да игнорира неприятните учители и дори напук да си учи както трябва. Уверена съм, опитът го показва, че дори концепцията "няма учителката или другите деца да ми провалят успеха", върши работа. Много често човек трябва да направи неща дори напук, за да не позволи на други да го провалят.

    Казвам ѝ да си намери пътя. Че не е важно на кое място си, а че си се класирал. Че оценките не отразяват знанията (защото много ученици и студенти завършват с преписване, почти масово вече - Боже опази от такива специалисти). Че не е важно да запомниш всичко, а да знаеш къде да го потърси като ти потрябва и по-важното как да го използваш. На 14 години тя си знае силните и слабите страни, знае ги от много по-рано. В някои предмети не е нужен максимум. В други, които ще ѝ помогнат за бъдещата професия, винаги трябва и повече от това в училище. Казвам и, че винаги трябва да търси и анализира причините за проблема, защото ако не ги открие, проблемът ще си остане и хронифицира, ако маха само последиците от него. Да дава максимума от себе си, но не според нечии очаквания, а според своите си възможности. Няма нужда да задоволява чужди капризи и очаквания, не е подлога, а личност. Аз в мечтите си може да я виждам лекар (примерно), тя да се вижда селкостопански работник (примерно). Ако това я радва, задоволява и отговаря на потребностите ѝ, ОК. Аз съм я родила, но животът е неин. Пътят и не е нужно да отговаря на моите изисквания и очаквания.
   Ако тръгне по пътя на пристрастяващи вещества, проституция, убийства, тогава има друг подход
   Смятам, че съм се справила. Имам дъщеря, която още от първи клас учи сама, без подканяне, без напомняне, без пропуски на домашни (нищо, че пита що ги пише, като не ги проверяват). За тези 8 години никога не е забравила да си приготви раницата сама, да пропусне учебник, помагало. Помага у дома, спазва си часът за прибиране, винаги знам къде е и не я държа изкъсо. Занимава се с фотография, печелила е и конкурси, последният беше преди две седмици. Когато има нужда, знае, че винаги, безпрекословно може да разчита на мен. И колкото и да е сгафила, няма да се карам, наказвам и упреквам. Аз говоря и я карам да мисли и разсъждава.  Не се карам, не шамаря, не наказвам. Няма нужда. Думите са достатъчно силно оръжие.

Винаги са ми били странни изказвания от типа "Оценките не мерят знания." А какво мерят тогава, ако не знания?
Всеки човек от малък знае, че колкото повече учи, толкова повече знае и толкова по-висока оценка ще получи.

   Смяташ ли, че човек който е преписал и изкарал отличен, знае повече от този, който със собствени знания е изкарал 4?

Не, не смятам. Аз говоря за оценки, които човек сам си е изкарал. Колкото е учил - толкова знае и такава оценка ще получи.
Това с преписването изобщо не бих го коментирала.

Може и да не го коментираш, но точно описва, че оценката не винаги отразява знанията. Защото оценка винаги се пише, не само на тези, които не преписват. Когато е със собствени знания, да отразява. Затова в израза има НЕ ВИНАГИ.

поел е риска - преписал е - не са го хванали - изкарал по-висока оценка. Училището не е само учене на учене, а е учене и на стратегии за справяне.  Който както намери, така си изкарва оценките. Не харесвам преписването, не съм преписвала, казала съм и на моите навремето да не преписват. Обаче това не отменя преписването като стратегия, макар и много рискована.

Защо е това постоянно гледане в канчето на другите?

Пък някой си бил преписал, имал шестица.... Нали твоето си е изкарало шестица със знания. Какво те бърка чуждата оценка?
Както и преди за домашните... Защо не е написана двойка на детето без домашно...?!? Ама, какво те интересува чуждото домашно и оценка. Гледай си себе си.
И да, има деца, които преписват и...? Нима в живота не е така - има хора, които мамят, скатават се....на всички ли ще им търсиш сметка защо и как?!?

Типично по български - не е важно аз дали имам шестица, а това, че Х няма двойка, че е без домашно....

Въпросът с двойките и преписването е организационен и контролен. Ако учителят си пита ушите и не санкционира липсата на домашно, то защо изобщо дава домашно като и да си написал, и да не си написал е все тая? Все едно постоянно да имаш колеги, които закъсняват за работа с един-два часа и нищо да не им се случва, а ако ти повдигнеш въпроса да е гледане в чуждото канче. Ако ще има правила, то да са за всички и да се контролира, иначе защо са?

Ако работата на колегите не ме касае, т.е. не е пряко свързана с моята, тогава не ме интересува дали закъсняват.
Ако моето дете си напише домашното, това си е за него. Дали друго дете е написало или не, това не го касае. Всеки отговаря за своето домашно и уроци.
Ако имат поставена групова задача и другите не си спазват своите задължения, разбирам моето дете да се вълнува и сърди, че нещо не е направено.
Иначе какво значение за моето дете има дали Гошко дали си е написал домашното и дали има двойка или не?