Като че ли съм по-добре, но не съвсем. За 1 месец два пъти влизам в бърза помощ и ми правят вливки. Чувствам се много тъпо, че това се случва на мен. Искам да съм отново във форма.
- Публикувана: 1 юни 2020, 04:30 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2020, 03:50 ч.
Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа... през юни
няма за какво да ти е тъпо. Дръж фронта! 
Говорих с БНД, най- верояно този месец ще пътувам. Не мога да повярвам направо, ако наистина се случи. От вълнение ли, хормоните ли са ми се разбъркали, че съм толкова чувствителна сега, направо се разплаках. Естествено махнах камерата, за да не ме види така. Това бяха сълзи от радост. Много дълъг ми се стори този период.
Моята щерка ( 6-годишна) като чу за сняг се зарадва много рязко. Само секунди преди прогнозата спорихме по въпроса, че в студено време не може да носи къси ръкави и крачоли и мрънкотеше, че иска слънце. Вече се обърках - сняг ли иска, или слънце. Провеси нос като я светнах, че по планините ще има сняг, не при нас. Май в момента ме мрази. 
