За водата съм съгласна с Po3u. Макар че ми е първа бременност, участвах активно в отглеждането на 2 племенички и сестра ми също не даваше вода до към 10тия месец.
Малко сменям темата.
Напоследък ме тормози един въпрос и той е за отглеждането и възпитанието на детето. Вече знаем, че още от бебета, мъниците разбират и научават неща и най-важното нещо в отглеждането е личния пример.
Вие мислили ли сте по този въпрос? Обсъждали ли сте тези неща с бащата?
Аз мисля скоро да говорим и да започнем да работим над някой неща, като например: през деня ММ доста често се дразни за дреболии (оставена обелка от банан в кухнята, крушката свети в коридора и разни такива). Обикновено ме скастря, хвърля ми отровни погледи и се сърди. Аз вече съм си свикнала и не му обръщам внимание, оправям си "бъркотията" и толкова. Продължаваме си деня весели. Предпочитам така, вместо да се дърлим по няколко пъти на ден. Пък и той има супер много други положителни качества и затова съм решила да не правя проблеми относно това му държание.
Да, обаче, сега си мисля, че не искам детето от малко да израства с мисъла, че може да се сопва така като шефче на жените и да очаква те да "слушат" винаги.
Понеже очакваме момче, мисля, че баща му ще е основен модел за подръжание. 
По принцип за всякакви въпроси и решения винаги обсъждаме заедно нещата, моето мнение е важно и никога не съм на заден план, равноправно си делим задълженията и т.н., но конкретно за дреболиите съм се примирила, че е такъв - дразнят го и иска да си каже.
Не знам дали е рано за тази тема, но си мисля, че навиците и без това се променят трудно и трябва да се започне отсега...
Малко сменям темата.
Напоследък ме тормози един въпрос и той е за отглеждането и възпитанието на детето. Вече знаем, че още от бебета, мъниците разбират и научават неща и най-важното нещо в отглеждането е личния пример.
Вие мислили ли сте по този въпрос? Обсъждали ли сте тези неща с бащата?
Аз мисля скоро да говорим и да започнем да работим над някой неща, като например: през деня ММ доста често се дразни за дреболии (оставена обелка от банан в кухнята, крушката свети в коридора и разни такива). Обикновено ме скастря, хвърля ми отровни погледи и се сърди. Аз вече съм си свикнала и не му обръщам внимание, оправям си "бъркотията" и толкова. Продължаваме си деня весели. Предпочитам така, вместо да се дърлим по няколко пъти на ден. Пък и той има супер много други положителни качества и затова съм решила да не правя проблеми относно това му държание.
Да, обаче, сега си мисля, че не искам детето от малко да израства с мисъла, че може да се сопва така като шефче на жените и да очаква те да "слушат" винаги.
Понеже очакваме момче, мисля, че баща му ще е основен модел за подръжание. По принцип за всякакви въпроси и решения винаги обсъждаме заедно нещата, моето мнение е важно и никога не съм на заден план, равноправно си делим задълженията и т.н., но конкретно за дреболиите съм се примирила, че е такъв - дразнят го и иска да си каже. Не знам дали е рано за тази тема, но си мисля, че навиците и без това се променят трудно и трябва да се започне отсега...
Сигурно и при нас ще има такива реакции... 
