Какво знаят чужденците за България? (тема за смях и сълзи)

Аз в ръцете се загледах, много сложно ми се струва да се танцува така Иначе весела снимка, "Да живее международното положение!"

В Норвегия България е позната най-вече като туристическа дестинация и горе-долу повечето от хората, с които съм общувала там, са били поне веднъж в България или имат близък роднина/приятел, който е бил, та имат впечатления от първа и втора ръка.

Като отидох там преди много години още нямаше толкова българи в страната и на някои им се стори много интересно що за народ сме, не бяха ходили много на почивка по Черноморието и имаха ограничени познания. През годините съм разказвала за българското кисело мляко, розовото масло, ''Излел е Дельо хайдутин'' в Космоса, гимнастичките ни. Разпитвали са ме къде от любопитство, къде от благоприличие. То си личи кой се интересува и кой пита от добро възпитание. Но много футболни фенове бяха чули за България покрай световното в САЩ '94-та.
Жените са ме питали за кухнята и храните, мъжете за известни спортисти - всеки според интересите си.

Не съм попадала на хора, които да питат дали имаме асансьори, ток и течаща вода, но съм получавала въпроси от политическо-исторически характер от по-възрастни хора. Помня един конкретен таксиметров шофьор преди няколко години, който като разбра, че съм от България, веднага започна да изрежда български градове и села, каза няколко български фрази и възторжено сподели, че от както се помни ходи с жена му на почивка в България и обикалят страната. У тях е пълно със сувенири, които са купували през годините, имат много приятели там и с удоволствие се връщат всяка година.

Обаче едно нещо не може да разбере вече толкова години, а именно:
Защо българските петли са толкова грешно ''настроени'' и кукуригат в 2-3 през нощта?

Жестока тема, много се смях, тук-таме и умилих.

Работя в сферата на изкуствата и там няма такива неща, т.е. хората (поне тези от Европа, други рядко срещам) са информирани или най-малкото знаят как да се държат на публично място.
Но често посрещаме бизнеспартньори на мъжа ми - най-често от Германия и САЩ, тук-таме британци, индийци (в IT бранша са много, предимно заселили се и работещи по западните държави), финландци, дори един от Пуерто Рико. В началото са леко резервирани и невежи, но след това... малко е да се каже, че са очаровани от храната, заведенията и отношението на хората. После само си търсят поводи да идват пак, чак досадно става. Абсолютно всички - без индийците - пият като смокове и лесно се напиват, независимо от високото си социално положение . Някои остават и да живеят...

Иначе участвам в една англоезична фб група за пътувания в Гърция, предимно с американци (около 30 000 членове), там какви глупости към чувала... ум да ти зайде

Когато аз пътувам, съм срещала тук-таме по някой странен въпрос, но нищо драматично. Пак казвам  - по-интересното е извън Европа, тук си се знаем.

На един служебен излет в един обикновен зимен ден шефката ми ми вика: "Ей това се казва зима, не като вашите в България." Като родена в североизточна България се смях искрено.
 Турците, живеещи в Германия, като разберат, че съм българка, се чудят как така не знам турски.
Като се записвахме в общината служителката беше много изненадана, че аз, мъжът ми и дъщерята имаме различни фамилни имена, пита така ли е в България, пък то е сложно за обяснение.

Да, и на мен ми се е случвало в Норвегия. Имат го за даденост едва ли не. Сега се сетих и за една норвежка, която ме попита дали разбирам румънски и гръцки, защото сме съседни държави. Казах й, че не е като със скандинавските езици и я попитах тя разбира ли финландски и руски като граничат с Финландия и Русия на север

точно, в Австрия и Германия, като разберяха че съм от България и първо ме питаха дали знам турски, и дори да е минимално, биха ме взели веднага на работа с този език

Сетих се и за още една случка, която моя приятелка ми сподели. Поканени бяха с няйния мъж на сватба в Загреб. Разказа ми, че бащата на булката (Хърватин) бил копие на Милко Калайджиев. Едно към едно с мустака.

 Вече като се изпращали, той подарил едно шише ракия и казал: "Да пратите много поздрави на Милко (Калайджиев) и да му дадете ракията!"

Човека е идвал в България и харесва нашата култура. Останал с впечатление, че се познаваме всички.

Приятелката ми се засмяла и с радост приела подаръка.

Много забавна тема.

Аз имам един спомен от студентските си години- мой състудент някъде месец след началото на учебната година беше спрян от друг,тъмнокож студент от държава с топъл климат със следния въпрос/Тъмнокожите студенти бяха много по това време и винаги се държаха изключително учтиво/ :

-Извинете,кога ще има сняг?
Моят колега отговорил,че не знае и няма определен момент.
Другият настоял да знае датата и моят състудент отговорил
-Може и утре.
Тогава тъмнокожият почнал да скача от радост "Може утре,искам  още утре"

То не е много смешно де, в последните безснежни зими и аз така бих се радвала на снега.Чуждестранният студент бил с впечатление,че снегът идва на точно определена дата и тъй като никога не виждал,гледал да не го изпусне,в общи линии така се е движел  разговорът.

В Канада  жена от шотландски произход, но родена тук, ме попита дали браковете у нас се уреждали от родителите. Отговорих и, че и баба ми се е омъжила по любов. Същата беше женена известно време за франкофон и имаше с тире фамилия Dumas. Не беше и чувала за двамата писатели. Научих се с годините да приемам леко тези неща.

Това последното за снега ми напомни една случка, която ми е преразказана от норвежка учителка в курсове по норвежки за чужденци. Няма връзка с България, де.

В групата имало чужденец от Африка. Чужденецът никога не бил виждал сняг наживо и с нетърпение чакал да завали. За негов късмет се случила снеговита зима с обилни снеговалежи и той цяла зима изкарал навън в снега, даже се научил да кара ски и често отивал на ски излети в планината с другите от курса. В края на курса трябвало всички да напишат есе за това, което ги впечатлило най-много в Норвегия по време на курса, и той написал 20 страници есе за снега в Норвегия и как всяка държава трябва да има сняг

https://huelorenzostan.wordpress.com/2014/10/05/surviving-na-gosti/ това е едно много забавно описание на вечеря на чужденци с българските им съседи, 'да оцелееш на гости', на повечето чужденци в началото им е странно нашето 'бавно ядене', сервираните количества храна и напитки също, но всъщност им харесва. Преразказвах го на немец с жена българка, има едно място, в което вечерята е описана като битка между гост и домакин, кой ще надделее- сипващият постоянно храна или хранещият се, и немецът каза, че точно така се чувствал на първата вечеря с нейните родители. А тя каза, че нея я уморили от глад на първата вечеря, две картофчета и малко парче месо  
 Странно е за доста балканският начин на споделяне на храната, в смисъл многото мезета, от които всички си взимат, както е и в Турция, Гърция, Сърбия.

Много добре го каза - пият като смокове и лесно се напиват. Аз съм второ поколение къмпингар, израснала съм по къмпингите на нашето черноморие. Едно лято родителите ми се запознаха с три германски семейства - това някъде... 84-85-та.  Бяха от Потсдам. Изключително мили хора, доста по-възрастни от моите родители. С годините приятелството им се задълбочи, ходехме всяко лято заедно на море, те идваха у нас, правехме им трипове из България - Пампорово, Рилски манастир, обикаляхме цялата страна за да им показваме забележителности. От онези години помня колко много пиеха и как лесно се напиваха. Повръщаха без грам притеснение, сякаш това е в реда на  нещата. Така са го усещали хората.  Майка ми заради тях се записа на курс по немски, така комуникацията беше  значително подобрена. След 1989 тези хора, бидейки от бивша социалистическа Германия, започнаха да ни пращат ежемесечно колети с хранителни продукти. Редуваха се трите семейства, и въпреки уверенията на майка ми, че ние не гладуваме, те ни обясняваха, и дори ни бяха изпратили изрезка от вестник, в която  се описваше тежкото положение на народа на България, и се призоваваха всички които имат там приятели и роднини да ги покрепят с продукти.  От някъде... 90-та, докато се роди първия ми син - 99-та ние получавахме колети. Признавам си, от време на време вътре във фолио, удобно увити и пъхнати в някаква кутия  се получавали и марки. Но колко храна.... нямам думи просто да опиша какви чудеса излизаха от техните пратки . Ние сме хора със село, никога не сме гладували, но лакомствата които намирахме в колетите за нас децата бяха голяма атракция. Последния колет беше с бебешки дрехи за първият ми син... Истината е, че след промените те повече не летуваха в България. Казваха, че имат възможност за нови дестинации.  Та.. толкова за студените германци...аз пазя едни от най-хубавите си детски спомени с тези хора.

Това ме подсети, че майка ми като администратор в хотел с първи език френски, години наред контактуваше с туристи от Франция и Белгия. Тя като дребна жена с крак номер 35 пазаруваше от Детмага, но обувки не си намираше. Та летяха към братска Белгия и Франция колети с грънци, гювечета, розово масло, а пристигаха такива с прекрасни дамски обувки, с пришити дантелени и цветя, бельо на Триумф и уникални сапуни, които майка ми държеше при бельото. Последното колетче пристигна точно по Виденовата зима, пълно с тоблетони, бонбони Мерси и долари. С тези долари, майка ми ми плати абитуриентска няколко години по късно.

Много интересна тема. Не съм прочела все още всички коментари, но ще ги прочета.

    Преди години имах един приятел германец. Запознахме се в социален сайт за запознанства. И той дойде в България за първи път. Когато ме видя, се изненада, че бях бяла, макар че бях му изпратила снимка, а той си мислеше, че снимката беше фалшива. Следващият въпрос, който ми зададе, беше дали не бях циганка. Обиди ме с този въпрос. Извод: хората от Евро държавите, смятат, че българите сме цигани!  Много жалко, че гражданите от Европейския Съюз не знаят какви хора живеят във всички държави членки на ЕС.

С ръка на сърцето трябва да признаем,че и ние българите имаме големи заблуди относно съседите си,(гърци,сърби,румънци...). Дължи се на факта,че бяхме 45 години "под ключ". За сиртакито на гърците говорим с леко пренебрежение,но те имат и прекрасна поп и рок музика. Вангелис,например. Веднъж пътувах два часа с междуселски автобус в Северна Гърция. Шофьорът (българин!) пусна гръцко радио с гръцка рок музика. Смаях се - стилът на песните по нищо не се различаваше от английските или американските,освен че е пееха на гръцки. И т.н.