Какво знаят чужденците за България? (тема за смях и сълзи)

И аз имам много тегаво впечатление от швейцарците. Веднага давам един от няколкото примери за снобизъм от тяхна страна, с които съм се сблъсквала, а ми се е налагало доста да контактувамс швейцарци. На някакъв уъркшоп от фирмата имахме две швейцарки, едната от които беше дори от индийски произход, т.е. толкова и швейцарка нали...та те като разбраха, че съм българка, направиха коментар дали българските мъже били с такова чувство за собственост и толкова ревниви като югославяните ?!?! И аз ги попитах за какви югославяни става дума, защото такава държава не съществува от има-няма двайсетина години. Започнаха да ми обясняват как в Швейцария имало страшно много имигранти от бивша Югославия, които били заселили цели квартали и на тях не се гледало с добро око. Мъжете били супер конфликтни и ревниви. Аз много добре знам за какво ми говорят, ние за това си имаме термин, нарича се "тъмен балкански субект", но не всички балкански мъже са такива. Честно казано, въобще не им влезнах в обяснителен режим, защото такива "широко скроени" личности са си чиста загуба на време. Само се изсмях и им казах, че мъжът ми не ми разрешава да говоря с други мъже и бие наред всеки, с когото се заговоря. Останалите, които ме познаваха в стаята запопнаха да хихикат и на двечките им стана много тъпо. Сигурно има и готини швейцарци, не искам да се превръщам и аз в човек с предрасъдъци, много зависи какъв човрк имаш насреща, обаче повечето, с които съм общувала са... абе язък им за стандарта.

Швейцарците според мен страдат от синдрома на високопланинския народ - кофти терен, снегове, малки, труднодостъпни селца, изолирани от света поради географските дадености, и съответно - крайно консервативни хора, скептични към всичко чуждо, дори и към съседното село, където евентуално се говори малко по-различен диалект. Какво остава пък за някакви съвсем чужди за тях култури.
Липсва им космополитността на големите европейски нации и затова колкото и пари да имат, повечето си остават с този високопланински (да не кажа селски) манталитет. Подозрителни и мнителни са към чужденците, в същото време те самите се сдухват, като говорят с германци например, понеже имат комплекс, че говорят лош немски. Което в много случаи си е вярно .
(не генерализирам, просто ми правят впечатление тези особености)

Как консервирана скара?Каква от характерните храни изпращате?От 1.02 т.г.куриерите преглеждат пратките.Трябва да има етикет на производител и срок на годност.Питам,защото и аз искам да изпращам.Може би с частните бусчета е по-лесно,но трябва човек да се съобразява с дати те им на пътуване.Точно днес ми казаха,какво е споделил куриер в Нидерландия:От Б-я винаги пращат храна.Кашоните им са тежки,задължително поне 20кг.Умрях от смях.Да видят те какво е да си имаш работа с бг мама!Всичко може,истински факир.
Даже и тоалетни имаме и ги ползваме спокойно и след 22ч. за разлика от тях.

А може това отношение да не е безпочвено. Ако са си патили от балканци, много ясно, че ще гледат скептично и ще си имат едно наум. За тях и румънци и българи и сърби са едно и също - югоизточна Европа. Да не говорим, че малко знаят, че сме в ЕС.
Никой не е длъжен да ни приема с отворени обятия. И както се писа досега, няма много положителни качества, с които ни знаят. Може и това да не е случайно.

Е, може и така да е....След многото примери тук , смятам да бъда тесногръда и да си имам специално / разбирай отрицателно/отношение и аз към тях....швейцарците😁
 Иначе, по темата: посрещнахме на разменни начала френски юноша преди няколко години. Ни шопска, ни мусака, ни баница го шашнаха. Изяде си ги детето, но толкова. Обаче се влюби в две неща: лозови сърми/ постни и с кайма/ и .... печени чушки с оцет , чесън и магданоз 🤪Напълних две кутии с чушки и с лозови сърми и пратих в Запафна Франция😁
Там пък , посрещнали моя син със заек и фондю. Какво било учудването, като разбрали че знае какво е фондю и даже си правим вкъщи,  но никога не беше опитвал заек/ не обичаме/😀

Оххх, Швейцария... Работила съм известно време там и не искам и на хартия да я видя . Личното ми мнение че че кореняците швейцарци в болшинството си са тесногръди, елементарни и зле образовани лицемери. Във френската част е почти невъзможно да намериш човек който да говори поне някакво подобие на немски или италиански, освен ако няма роднини някакви в немската или италианска част, но и те не се справят особено добре. Повечето не са и стъпвали в тези части на страната, понеже не говорят езика
      В немската част са по интелигентни, и по чисти, в сравнение с първите. Не съм срещала хора миришещи на обор по улиците. Има и по голяма вероятност да намериш човек, говорещ английски.
       В италианската са готини, ама пък лъжат на килограм.
       На жепе- гарата във Берн просещите и надрусани да припадък деца са стандартна гледка. Обясниха ми че някой от тях дори проституират. Ставаше въпрос точно за деца, а не младежи. Във влака често се е случвало младежи на по 14-16 да пушат трева.
Странно е че педантично са успели да наложат една камара закони относно чистотата, движение по пътищата и какво ли още не, а не могат да се справят с наркотиците сред подрастващите.
Относно парите им.... Повечето поддържат някакъв среден стандарт и ме бих ги нарекла хора с пари.
Една шепа са на практика швейцарците, които излизат от тези стереотипи, добре са образовани и общуването с тях е удоволствие.
    Постът ми стана на тема - какво мислят българите за чужденците, ама имах нужда да си кажа

Да добавя нещо което си спомних от по отдавнашно пътуване - в Словения ни се повреди колата и се наложи да ходим по сервизи, упорито всички ни говореха на немски, дори когато разбраха откъде сме

Сигурно не са знаели толкова добре английски и затова.
На нас пък си ни говореха на словенски и се шегувахме колко общи думи имаме. Веднъж искахме да си купим сладолед и аз казах нещо от сорта на - Оо, има с круша, колко интересно! Продавачът каза, круша, ябълка, добро е!

В замъка Целие пък има едно място където може да си отпечаташ името на пресата на Гутенберг и човекът който се занимава с това каза че не е виждал българи от 80 и някоя година, но пък има хубави впечатления от нас.

Тези двама швейцарци, с които се случи да общуваме ние, само да отбележа, бяха от немската част. Иначе се сетих за нещо друго покрай споменаването на югославските мъже, не е точно по темата. През 1999-2000 г., след като завърших право, карах т.нар. стаж в съда, прокуратурата и следствието (седиш и гледаш какво правят там, общо взето). Бяха ми дали да прочета един протокол за разпит по делегация на косовски албанец - двуженец. Той живеел в Швейцария и имал там жена косовска албанка, но у нас се оженил за българка, по някакъв начин е останало скрито, че има вече един брак, сключен в бивша Югославия. И у нас беше образувано наказателно производство за това двуженство. Протоколът беше на немски, косовската му жена, която също беше разпитана, обаче не го знаела, та с преводач - друг албанец. И пишеше, че преводът е от "Jugoslawisch" (югославски). Ни най-малко не се шегувам.

    Защо постоянно ми "слагат думи в устата", които не съм казала? Никъде не съм написала, че всички германци са тъпи. Има доста ясни примери колко умни германци има. Във всяка държава има умни хора.

    Не нападайте и останалите хора, които са изградили мнение за някаква нация. Такъв ни е опитът. Такива хора сме срещнали и такъв извод сме направили.

То ако направим тема за въпросите, които ние сме задавали или нашите предразсъдъци спрямо определени нации ще надмине тази тема.

Често хора които съм срещала знаят за нашата народна музика, много мило ми става.

Повечето музикални професионалисти по света я знаят - не просто я знаят, а направо мед им капе. Много е приятно, няма спор. А като им кажеш, че си се занимавал с хорово пеене, те гледат като извънземно - за тях особено фолклорното хорово пеене като "Мистерията на българските гласове", е някакво чудо невиждано.

През всички години, които съм прекарала „навън“ - а те са много - никога не са ми задавали странни, за да не кажа нещо друго, въпроси.
Вярно, в началото малко хора бяха посещавали България и се затрудняваха да я поставят на правилната ѝ географска локация, но пък знаеха Черно море. Колко от нас могат да изброят моретата, ограждащи Европа?

Онези, които тогава бяха пътували до България, ме питаха защо българите са тъжни.

И да, повече от веднъж са оприличавали езика ни на португалски.

Една камерунка, следваща в Германия, но израснала в Камерун и ходила на училище там, знаеше, че България е била съюзник на Германия през Втората Световна война и знаеше за нашия цар Борис. Разби ме. Учили са го в училище в часовете по история.
Между другото беше образовано момиче с чудесен френски, английски, немски.