- Публикувана: 22 авг. 2006, 14:56 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2006, 21:09 ч.
Родословно дърво
Имам по бащина линия. Даже преди години си правехме родови срещи. Така открих, че мой съученик ми е бил трети братовчед! 
И че едно читалище е кръстено на брата на прабаба ми... Както и че прадядо ми е бил активист в партията на Стамболов...
Много интересни неща изникват покрай родословните дървета. Но най-интересните са устно творчество, което, за съжаление, отмира с времето...
И че едно читалище е кръстено на брата на прабаба ми... Както и че прадядо ми е бил активист в партията на Стамболов... Много интересни неща изникват покрай родословните дървета. Но най-интересните са устно творчество, което, за съжаление, отмира с времето...
Нямаме, само хвърчащи листове от тетрадка, с петна от антибиотици и крем. Явно като се разболея имам повече време. Знам много истории и може би сега е момента да ги запиша, предците ми са били големи откачалки, не знам на кого съм се метнала такава нормална 
На мъжът ми пък все са едни прилежни...Ще е много полезно за малката да се почувства част от тази пъстра верига и да намери себе си там. Готина тема 
На мъжът ми пък все са едни прилежни...Ще е много полезно за малката да се почувства част от тази пъстра верига и да намери себе си там. Готина тема 
Имаме родословно дърво на рода на свекървата. Разбираемо е защо аз не се интересувам особено от него 
Обаче го пазя за децата - за тях ще е важно и, надявам се, интересно 
Много съжалявам, че нямам родословно дърво на моя род... Обаче като зная какъв огромен род сме и колко труд, средства и време трябва да вложи човек в създаването му (бях свидетелка на създаването на родословното дърво на свекървата) и ми минава желанието да се занимавам с подобно нещо 
Ценно е да си знаеш корените, но не ми е по силите да ги издиря
Обаче го пазя за децата - за тях ще е важно и, надявам се, интересно Много съжалявам, че нямам родословно дърво на моя род... Обаче като зная какъв огромен род сме и колко труд, средства и време трябва да вложи човек в създаването му (бях свидетелка на създаването на родословното дърво на свекървата) и ми минава желанието да се занимавам с подобно нещо Ценно е да си знаеш корените, но не ми е по силите да ги издиря
Имам и от срана на майка ми и от страна на баща ми и въпреки всичките им "подвизи" не мисля че е задължително синовете ми да го знаят. Ако искат винаги могат да научат майка им от какъв род произлиза(за съжаление на беще им родата е толкова голяма че не можеш да им хванеш дирите и да искаш) ако ли пък не здраве да е! 
Това е въпрос с препратка към корените ни.
Мислите ли, че е важно децата ни да познават предците си? За да се гордеят с тях или пък, за да не ги повтарят...
Ние имаме такова, на свитъци хартия, а отскоро и в електронен вариант.
А вие?
Мислите ли, че е важно децата ни да познават предците си? За да се гордеят с тях или пък, за да не ги повтарят...
Ние имаме такова, на свитъци хартия, а отскоро и в електронен вариант.
А вие?
от мъжа ли от родата имаме родословно дърво
Заинтересува ме електронния вариант
програмите фри ли са
Когато бях малка, имахме задача в училище да си направим родословно дърво. Седнахме всички вкъщи и го направихме.Сега не знам къде е. Наистина е хубава идея, обаче аз като дете, а и сега, като по-голяма 
, нямам отношение към хората, които не познавам. За мен това са просто някакви имена, които нищо не ми говорят. Ако има такова нещо, то трябва да е придружено наистина със снимков материал и информация. Лично аз съм решила въпроса по по-различен начин. Реших да напиша на дъщеря ми книга, в която говоря и за нейните предци, с уговорката, че това е моята гледна точка. Самата книжка има по-скоро опознателен характер. Започнах да я пиша в момент, когато не се чувствах добре и си мислех за най-лошото. Искам, каквото и да се случи с мен, дъщеря ми да познава майка си и в някаква физическа форма аз да съм винаги до нея и да й помагам. 
В книгата под подходяща увлекателна форма разказвам за живота й, вплитайки моите мисли и съвети към нея в определени житейски ситуации.
, нямам отношение към хората, които не познавам. За мен това са просто някакви имена, които нищо не ми говорят. Ако има такова нещо, то трябва да е придружено наистина със снимков материал и информация. Лично аз съм решила въпроса по по-различен начин. Реших да напиша на дъщеря ми книга, в която говоря и за нейните предци, с уговорката, че това е моята гледна точка. Самата книжка има по-скоро опознателен характер. Започнах да я пиша в момент, когато не се чувствах добре и си мислех за най-лошото. Искам, каквото и да се случи с мен, дъщеря ми да познава майка си и в някаква физическа форма аз да съм винаги до нея и да й помагам. В книгата под подходяща увлекателна форма разказвам за живота й, вплитайки моите мисли и съвети към нея в определени житейски ситуации.