не е редно изобщо да се разискват такива въпроси от личен характер.
- Публикувана: 5 юни 2020, 09:47 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2021, 13:52 ч.
Въпроси на интервю за работа
не е редно изобщо да се разискват такива въпроси от личен характер.
не е редно изобщо да се разискват такива въпроси от личен характер.
Съгласна съм с вас, да се пита "имаш ли дете/смяташ ли да имаш дете" не е ок. Но като човек, който води интервюта във фирма, която понякога изисква по-дълго работно време винаги питаме дали това е проблем. Да, реално не питаме за личния живот, но двете са свързани и предпочитам и двете страни да са наясно какво може да се очаква и какво не.
Мисля, че са малко фирмите, ако има изобщо такива, които се занимават с нещо сериозно и не правят оценка колко време ще се задържи кандидатът във фирмата. Ако обучението е продължително и сложно никой няма да се съгласи да наеме някой, който ще напусне след 2 години, независимо мъж ли е или жена и каква е причината.
Разбирам недоволството на много хора и пак казвам, че съм напълно съгласна, че е неприемливо и непрофесионално да се задават въпроси за личния живот, но това е двупосочен процес. Отивате на интервю и се оценявате един друг. Те трябва да разберат нещата, които имат връзка с работата и вие трябва да разберете всичко, което ви интересува. На когото не му изнася, просто продължава към следващата фирма/кандидат.
Да мен даже ми поиска медицинска бележка, че не съм бременна. Звучи ужасно, но се оказа, че са длъжни да знаят, ако съм бременна за да му осигурят нужните условия. Е... Сигурно нямаше да ме вземат, ако бях бременна.
Мисля, че са малко фирмите, ако има изобщо такива, които се занимават с нещо сериозно и не правят оценка колко време ще се задържи кандидатът във фирмата. Ако обучението е продължително и сложно никой няма да се съгласи да наеме някой, който ще напусне след 2 години, независимо мъж ли е или жена и каква е причината.
Разбирам недоволството на много хора и пак казвам, че съм напълно съгласна, че е неприемливо и непрофесионално да се задават въпроси за личния живот, но това е двупосочен процес. Отивате на интервю и се оценявате един друг. Те трябва да разберат нещата, които имат връзка с работата и вие трябва да разберете всичко, което ви интересува. На когото не му изнася, просто продължава към следващата фирма/кандидат.
Да мен даже ми поиска медицинска бележка, че не съм бременна. Звучи ужасно, но се оказа, че са длъжни да знаят, ако съм бременна за да му осигурят нужните условия. Е... Сигурно нямаше да ме вземат, ако бях бременна.
Ако питат за деца, защото работното време е кофти и нестандартно, съм ок горе долу. Но то реално като ти кажат работното време, ти си преценяваш устройва ли те, независимо какви са причините. Сега, ако някой каже, че е ок да бачка до 20 часа, с надеждата да си тръгва в 17:30, за да вземе детето от градина... това е тъпо...
А за бележката дали съм бременна... ако някой ми иска такова нещо, ставам и заминавам, ако ще заплата да е 1 милион, що за глупост
А за бележката дали съм бременна... ако някой ми иска такова нещо, ставам и заминавам, ако ще заплата да е 1 милион, що за глупост
Значи, едно нещо е да ме питат устройва ли ме работното време или нещо друго около работата. Там просто уточняваме това. Ако ме устройва, си стисваме ръцете при липса на други пречки и си е мой проблем как точно става така че ме устройва до по-късно или каквото е. То и без деца може да не ме устройва в колко се приключва работата, причини много.
Съвсем различно е да ми задават лични въпроси дали имам деца, съпруг, кой какво върши и не върши евентуално с децата и всякакви такива неща. Или въпроси за здравословното ми състояние, които нямат отношение към работата по никакъв начин. Или питане дали живея в собствено жилище (не, не предлагаха те да ми осигурят че затова да питат), дали имам кредити и вече не помня останалите дивотии, много бяха и всичкото това в едно интервю. А аз дори нямам деца, представям си ако бях казала че имам още колко неща щяха да ми чуят ушите...
И това беше човек от HR отдела им който се предполага че му е работата да знае как се провежда интервю. Не да са хванали някой който не е длъжен да знае и там импровизира колкото да не мълчи, че и такива съм срещала.
Съвсем различно е да ми задават лични въпроси дали имам деца, съпруг, кой какво върши и не върши евентуално с децата и всякакви такива неща. Или въпроси за здравословното ми състояние, които нямат отношение към работата по никакъв начин. Или питане дали живея в собствено жилище (не, не предлагаха те да ми осигурят че затова да питат), дали имам кредити и вече не помня останалите дивотии, много бяха и всичкото това в едно интервю. А аз дори нямам деца, представям си ако бях казала че имам още колко неща щяха да ми чуят ушите...
И това беше човек от HR отдела им който се предполага че му е работата да знае как се провежда интервю. Не да са хванали някой който не е длъжен да знае и там импровизира колкото да не мълчи, че и такива съм срещала.
Както казах - съгласна съм с вас, не е нужно да скачате. Просто казвам как изглежда от другата страна и какви може да са причините. И да, нетактично е, но явно това могат. Още по-лесно ще вземете решение.
Ели, знам, че има милиони причини човек да не иска да седи до късно. Затова питаме дали има такава причина, а не се опитваме да налучкваме.
От това, което съм видяла досега не е имало претенция, която кандидат е имал, свързана с дете, която не може да се реши и никога наличие на дете не е била причина да не наемем някого.
Пропуснах да кажа, че не съм ХР, просто не съм толкова ограничена, че да питам кой кога смята да прави секс без презерватив.
Ели, знам, че има милиони причини човек да не иска да седи до късно. Затова питаме дали има такава причина, а не се опитваме да налучкваме.
От това, което съм видяла досега не е имало претенция, която кандидат е имал, свързана с дете, която не може да се реши и никога наличие на дете не е била причина да не наемем някого.
Пропуснах да кажа, че не съм ХР, просто не съм толкова ограничена, че да питам кой кога смята да прави секс без презерватив.
просто не съм толкова ограничена, че да питам кой кога смята да прави секс без презерватив.
Като се замисли човек, точно това питат
Разбирам недоволството на много хора и пак казвам, че съм напълно съгласна, че е неприемливо и непрофесионално да се задават въпроси за личния живот, но това е двупосочен процес. Отивате на интервю и се оценявате един друг.
Така е. Дълбоко съчувствам на всички работодатели, които са назначили жена, имала наглостта да забременее в следващите 1-2-3 години.
Аз обаче съм била принуждавана да работя от 8 сутринта до 22 – 23 часа вечерта (вече бях семейна, с малко дете), за да служа за параван на пряката ми шефка, която вечер се срещаше с любовника си. Иначе бях назначена на 8-часов работен ден и съответно толкова ми и плащаха. (Няма да уточнявам колко време трая това.)
Следва ли от това да питам на интервю дали преките ми шефове имат любовници и кога се срещат с тях? И как точно да попитам – направо или завоалирано?
Как Сийка, изобщо не съм казала, че работя във фирма, която пита за бременност и това има значение. Аз работя там от не много време, на интервюто казах, че ми предстои инвитро, сега съм бременна, в болничен, но работата ми е сигурна и си ме чака. Така че определено нямам предвид това, което си разбрала.
Когато работодател пита дали можеш да останеш до късно следва да питаш всичко, което те интересува. В повечето случаи "колко често", "до колко късно", "как се заплаща".
Нали знаете, че аз не съм тук да защитавам всеки смотан шеф в България. Аз, ако трябва да съм честна, съм се отказала от тях и не се занимавам с любовници, деца, тъпи претенции и безкрайни часове работа, без това да се оцени.
Както казах, интервюто е и за двете страни. Ако те не са доволни от вас след като започнете, значи не са приценили добре и ви уволняват. Ако вие не сте доволни, значи вие не сте преценили добре и напускате.
Да, на интервюто трябва да питате за всичко, което ви засяга. Първо, че после не сте изненадани, второ, че прави добро впечатление. И не, както не е ок да ви питат за деца, така не е ок и вие да питате за любовници
Когато работодател пита дали можеш да останеш до късно следва да питаш всичко, което те интересува. В повечето случаи "колко често", "до колко късно", "как се заплаща".
Нали знаете, че аз не съм тук да защитавам всеки смотан шеф в България. Аз, ако трябва да съм честна, съм се отказала от тях и не се занимавам с любовници, деца, тъпи претенции и безкрайни часове работа, без това да се оцени.
Както казах, интервюто е и за двете страни. Ако те не са доволни от вас след като започнете, значи не са приценили добре и ви уволняват. Ако вие не сте доволни, значи вие не сте преценили добре и напускате.
Да, на интервюто трябва да питате за всичко, което ви засяга. Първо, че после не сте изненадани, второ, че прави добро впечатление. И не, както не е ок да ви питат за деца, така не е ок и вие да питате за любовници
Ако на интервюто се каже, че работното време е от 14 до 22 ч. например, нямам против да се изисква спазването му. Обаче при обявено 8-17 ч., да се очаква едва ли не всяка вечер да се остава до 20-21 ч., ми не ми е ок, независимо с дете или не.
Едно е да се остане извънредно за приключване на задача или някакъв срок, съвсем друго е да ти се вменява, че, ако не оставаш след работа всеки ден, едва ли не не работиш нищо... (както беше в бившата ми работа, което по подразбиране не се заплащаше като извънреден труд). Така се показвало колко много мислим за фирмата. Когато аз заявих, че няма да оставам след работа, шефката ми ме привика и започна да ми крещи, че така при тях не се работело, че трябвало да мисля за фирмата като за моя... При което ѝ отвърнах, че фирмата не е моя и не ми плащат достатъчно, за да мисля за нея като за такава.
Разбира се, още тогава започнах да си търся друга работа.
Едно е да се остане извънредно за приключване на задача или някакъв срок, съвсем друго е да ти се вменява, че, ако не оставаш след работа всеки ден, едва ли не не работиш нищо... (както беше в бившата ми работа, което по подразбиране не се заплащаше като извънреден труд). Така се показвало колко много мислим за фирмата. Когато аз заявих, че няма да оставам след работа, шефката ми ме привика и започна да ми крещи, че така при тях не се работело, че трябвало да мисля за фирмата като за моя... При което ѝ отвърнах, че фирмата не е моя и не ми плащат достатъчно, за да мисля за нея като за такава.
Разбира се, още тогава започнах да си търся друга работа.
Един приятел нае циганче за барман и 33% спад на месечния оборот , и така 3 месеца. Личните въпроси са важни да разбера какъв човек е срещу мен и не съм против, и мен да ме питат такива . Сигурно ако момичето дето го питах - Така ли се обличаш по принцип? Щеше да постне коментар за тъп въпрос .
Питах я защото дойде с пола дето и се виждаха гащите . Да очаквам ,че за една работа ще си смени гардероба и стила ли ? Срамни въпроси няма .
Питах я защото дойде с пола дето и се виждаха гащите . Да очаквам ,че за една работа ще си смени гардероба и стила ли ? Срамни въпроси няма .
Ако на интервюто се каже, че работното време е от 14 до 22 ч. например, нямам против да се изисква спазването му. Обаче при обявено 8-17 ч., да се очаква едва ли не всяка вечер да се остава до 20-21 ч., ми не ми е ок, независимо с дете или не.
Едно е да се остане извънредно за приключване на задача или някакъв срок, съвсем друго е да ти се вменява, че, ако не оставаш след работа всеки ден, едва ли не не работиш нищо... (както беше в бившата ми работа, което по подразбиране не се заплащаше като извънреден труд). Така се показвало колко много мислим за фирмата. Когато аз заявих, че няма да оставам след работа, шефката ми ме привика и започна да ми крещи, че така при тях не се работело, че трябвало да мисля за фирмата като за моя... При което ѝ отвърнах, че фирмата не е моя и не ми плащат достатъчно, за да мисля за нея като за такава.
Разбира се, още тогава започнах да си търся друга работа.
Едно е да се остане извънредно за приключване на задача или някакъв срок, съвсем друго е да ти се вменява, че, ако не оставаш след работа всеки ден, едва ли не не работиш нищо... (както беше в бившата ми работа, което по подразбиране не се заплащаше като извънреден труд). Така се показвало колко много мислим за фирмата. Когато аз заявих, че няма да оставам след работа, шефката ми ме привика и започна да ми крещи, че така при тях не се работело, че трябвало да мисля за фирмата като за моя... При което ѝ отвърнах, че фирмата не е моя и не ми плащат достатъчно, за да мисля за нея като за такава.
Разбира се, още тогава започнах да си търся друга работа.
П. С. Изобщо не говоря за такова оставане до късно.