Преживяно ІІ част

Деметра, мила, много е истинско това, което си описала. Аз същото това положение го видях с о4ите си . Бях изумена, не можех да повярвам колко "гадна" е таз "смотана" България. То не беше сълзи от болка, от обида, от скандали със съседи, с хазяи, с приятели, с магазинерки, със служителки. Като ни женеха в София просто имах 4увството, 4е ще удуша кокошките в Гражданското... Такава злоба и душевна мръсотия не съм и предполагала, 4е съществува. Просто нямаше ден, в който да не си помисля, 4е България загива, 4е простотията е поразила вси4ко ве4е и пове4е няма на къде. Ме4таех за деня, в който ще заминем.Е, заминахме... В първите 1-2 месеца си бях твърдо на позицията: много ми е добре извън България, лЮбимият ми мъж е до мен, "спасена съм"... Изкарах половин година, поразколебана, но все още убедена, 4е навън е по-добре. Оба4е ве4е по това време бях нервирана от 4увството, 4е съм 4ужденка в един друг огромен, гаден, мръсен град.  Пак скандали, пак сплетни с комшиите, пак нагли продава4ки, пак мръсни души, пак ти пробутват развалена стока, пак гледат да те метнат в цената, оба4е тоз път даже и по-лошо: аз съм 4ужденка, т.е. - от рали4ен лагер... Бре.... В 4удо се бях видяла... И то4но тогава, месец май, си отидох в България за 2 седмици... Плакала съм в автобуса от летището до моето град4е от умиление. ТАЗИ същата гадна и мръсна България ми се видя толкова красива, зелена, буйна, топла, слън4ева, златна, усмихната, кротка, унесена в следобедна дрямка...Ремонтите по пътя не забелязвах, хората в автобуса едни такива спокойни, кротки, всеки си гледа него си, автобусът се носи плавно по България и аз гледам ли, гледам по пустите полета... Нищо не  е посято по тях, тревясало, ама огряно от нашенско слънце и мое си, българско. В град4ето ми вси4ко мило, напомнящо, наивно, ме4тателно... Където да отидех по работа, вси4ко ставаше без проблеми, жени4ките зад гишетата обясняват с един толкова сладък акцент, който преди ме дразнеше ужасно...По магазините едни смотани турски стоки, и едни деца на по 18-19 години турени там за продава4ки, ама усмихнати и мили, не знаят как да ми продадат нещо, но отговарят на български...По главната улица всеки излязъл да гледа абитуриенстките балове... Мъжете с лилавите костЮми, дето бяха наводнили България преди десетина години, овехтели, смъртоносно демоде, ама 4исти4ки, прибрани4ки, пъ4ат шкембета и в емоционален изблик, 4е изпращат абитуриентка, бършат припотени 4ела с грамадни ностни кърпи... Лелките, закръглени, но задължително с при4еска, стискат по една евтина дамска 4анта за 5 лева от битака, ама усмихнати, защото е "купена за бала на сина"...И едни кестени нацъфтели, и едни готини програми по бТВ, и хората наки4ели едни знамена по фасадите, и съседите едни дружелЮбни... Ехх...Викам си: " А бе как ми се е виждало вси4ко толкова смотано, пък сега ще си умра от кеф тук..." Имах 4увството, 4е сензорите ми си правят някаква неуместна шега с мен-как беше възможно да видя една и съща страна съвсем по разли4ен на4ин в рамките на 7-8 месеца...Е, видях я... От тогава знам, 4е България е бленувана... Там вси4ко е по-хубаво, вси4ко е по-вкусно, вси4ко е по-емоционално...Вси4ко е някак си прости4ко, мръсни4ко, но мое...Семпло, селско, но мое... Простотийките взеха д ами се струват смешно безобидни, никой не можеше да ме нарани, вси4ко ми доставяше удоволствие. И град4ето едно такова малко, за 2 4аса го обикалям цялото пеша, и аз като една Царица приета навсякъде...Българските мъже едни такива готини, усмихнати, дебелушковци, ама с 4ар!Вси4ко могат да правят и от вси4ко разбират! Българските жени скопосни, гостоприемни, истински майки...Приятелка им бъди, враг-не посмявай!Ходя си сравнително 4есто, всеки път си купувам народна музика, като 4уя гайда и ми излизат криле, купувам си прости шоколадови бонбони "Пълдин", 4е от едно време ги оби4ам много и карам мама да ми прави салата с маруля, лук и оцет и много кебап4ета...Това, ако ми беше казал някой преди 3 години, 4е ще го правя, щях да споря до небето и да съм много обидена...Ама пусто като и аз съм родена българка...

И забравих да добавя: България е единственото място, където мога да си позволя и аз да давам акъл, да цъкам с език в знак на несъгласие, да критикувам, да съветвам, да съм на всяка манджа мерудия... защото е МОЯ и имам това право. В другите държави мъл4а. Като не го е строил баща ми и дядо ми, като не го е произвела баба ми, като не го е лекувала майка ми, какво мога аз да кажа...Нищо. Мъл4а си и толкоз...
Но и друго е вярно, ако не бях излязла щеше ли да оценя таз България? Щеше, ама друг път... Само с мърморенето щях да си остана... Пък я ме вижте сега колко широко съм скроена...
 А бе, аз в4ера писах: всеки ме4тае за това, което няма.
Мари -mas:

Ми ей на! По4вам да ставам известна...То като не ме слуша друг, поне вие! И като не мога да по4на работа, ве4е ще се замисля за книга! Ще е посветена на клубовете...
Поздрави на вси4ки, сила и вяра!
Мари

Не знам в кой град живее госпожата (пък и ако някъде е споменала Загреб, то такъв град има и в Русия), а и не ме интересува, но не се е преместила в провинция на Франция нали? А в комшииска ни страна с манталитет не по-различен от нашият. очаквам следващ постинг възхваляващ Ромъния.
Ма такива сме си ние, нашето все да плюваме!

Не разбирам защо след като така силно наблягаш на това лично пространство, не зачиташ правото на другите на него?
Или ти можеш, но те не могат!
А пък очакването всички да са запознати в кой град живееш сега ...

Сигурлна съм, че същата песен ще запееш като се върнеш обратно в Бг, но с обратен знак!
Със здраве!

Mari, и аз те разпознах...
 Ама много си добра наистина!!!
 Пак се разплаках... Това е и моята България!!!