Екопътеки и всякакви приятни разходки- тема 2

Да се запиша в темата със Сувчарското пръскало - приятна, лека разходка /по асфалтов път/. Има си и сянка, и хубави гледки. Последните 200-300м. е горска пътека. Предния ден беше валяло и се хлъзгаше МНОГО. Водопада е красив и си заслужава.


Аневското кале - кратка, но изморителна разходка. Крепостта се вижда и си казваш "Ооо, ето я крепостта...15-20 минути", да, ама не...тя верно се вижда, но за да я достигнеш, се катериш по стръмна и хлъзгава пътека. На връщане някои ги боляха коленете. Гледката, обаче е жестока. За да се качите на самата крепост горе, се минава по стръмна метална стълба, стабилна е, но много духаше. Набрахме си и балканска чубрица - страшно ароматна!

От години ходя на Тетевенския водопад,но преди две седмици за първи път видях и двата водопада.Много лек и приятен преход.
D_e_s_i_t_o,обезопасено ли е на Сувчарското пръскало? Преди няколко години ходих,и пълзяхме към водопада 😀

Не, не е обезопасено - стръмно и хлъзгаво е.

Здравейте,
Екопътеката Искър-Панега поносима ли е за малки деца?

В началото при паркинга има един участък с една скала, или някакви големи камъни, след като се премине е изцяло равно. Както е казано по-горе- само за мостчетата може да се наложи помощ. Когато ходихме моите бяха 4-5 годишни и нямаше проблем да го преминат каменистото сами.
За еднодневно ходене идеално се комбинира с пещерата Проходна.

Здравейте Споделям и аз впечатления от последните места, където ходих. Държа да отбележа, че сме тотални аматьори в ходенето по пътеки, водопади и т.н. Тези разходки са ни едва втори или трети, тъй че ни прощавам грешките
Еко пътека Бяла река - в крайна сметка до нея само стигнахме, а не успяхме да я обиколим. Бяхме доста хора и тръгнахме с две коли. Отбихме се към местност Паниците, както беше описано.Прочетох, че се кара по черен път, който е труден, а може и пеш. Карахме малко по един черен и доста тегав път, видяхме място, където бяха паркирали много коли и решихме, че и ние ще спрем там и ще вървим пеша до Мъжкия манастир. Вървяхме почти два часа нагоре до него. По пътя минават коли, но нашите са много ниски и нямаше как да минем с тях. Вдига се страшно много прах и е доста ужасно да се ходи пеш. В допълнение - бяхме с възрастни хора /на 60-70г, които са доста активни по принцип и са обикаляли повече от нас /. В крайна сметка с много смях от глупавата ни грешка и не добра информираност стигнахме до манастира. Разгледахме го, седнахме да хапнем. След това едната част от групата тръгнаха обратно към колата,а другите решихме поне да влезем в началото към смата пътека "Бяла река", за да видим за какво става въпрос. Приказно е! Имаше много хора - всички весели и усмихнати. Не се качихме нагоре по самата пътека от страх, че другите ще ни чакат много време в колите, а и имахме целия този път, за да стигнем самите ние до тях /към 6-7 км беше пътят до мястото, където бяхме оставили колите/. Имахме късмет обаче и се върнахме на авто-стоп После разгледахме Калофер и се прибрахме.
В крайна сметка много ни хареса През цялото време се шегувахме на неопитността си. Със сигурност ще се върнем пак там, за да минем пътеката, само че този път с подходящи автомобили
Сливодолското падало - намира се след Бачково по пътя за Смолян. На третия тунел има рибарник, най-добре е да се спре някъде там, защото иначе няма къде. Пътеката започва точно срещу рибарника. Отново бяхме с възрастен човек /жена на 64г със здав дух/. Около два часа и половина се качвахме до горе, като трябва да се има предвид сме почивали много често и се движихме бавничко. Много красива природа! Минахме през няколко дървени мостчета, покрай малки водопадчета и вирчета. Видяхме много красиви скали и растения. Чудно беше!
Като начинаещ бих определила пътеката за не особено лесна - имаше доста изкачване, но хубавото е, че след почти всяко изкачване имаше и равничко. Пътеката е ясно обозначена, няма как да се загубиш. Според мен минус е, че е доста тясна и че няма много подходящи места за почивка, имайки предвид посещаемостта й. Спреш ли да си поемеш въздух, пречиш на другите, които минават.Имаше само едно място с маса и пейки, но пейките бяха само две. На същото място имаше и тоалетна.
След тези два похода много се запалихме и сега сме в търсене на следваща дестинация

Ако искате да избегнете първоначално стръмния път-зад паркинга има широк черен път. Като минете по него, с пускате едно малко баирче и излизате на първата беседка, точно след стръмния участък. Ако сте с малки деца това е по-добрия път

Пак съм аз 😛
Знам, че не е по темата, но може ли да препоръчате прилични бунгала, или къщи за гости някъде из планините /без Родопите и Странджа/. Благодаря предварително!

и аз се интересувам

В тези дъждовни дни подходящо ли е да се посети Хотнишкия водопад? Конкретно за уикенда се интересувам.

За уикенда прогнозата е за хубаво време.

Много хубава тема, записвам се със снимки от уикенда - Пертич кале - с. Разделна, обл. Варна.
Бяхме 4 семейства с деца, най-малкото от които, почти на 5г. Лек преход, маркирана пътека. Места за хапване няма в близост, нито в селото, но си носехме сандвичи, купихме неща от селския магазин и се отправихме към чешмата в началото на селото, където има беседка, под която се скрихме от дъжда и похапнахме доволно. https://drumivdumi.com/%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%8 … 0%B0%D0%BB%D0%B5/





 


   
Това е следващата набелязана дестинация за разходка около Варна: https://opoznai.bg/view/skalen-manastir-monasite-kisheshlika-avren

Тази неделя /14.06./ разходка до най-дългия въжен мост в България при село Лисиците край Кърджали, крепост Моняк и скален комплекс "Чит кая". Красиви, спиращи дъха гледки от горе на язовир Студен кладенец. Оставя се колата при село Широка поляна и през борова горичка се върви. Няма места за хапване, носете си храна. Вода има само на една чешма в село Лисиците /15-20 човека/ население. До него се стига единствено по въжения мост /261 метра/. Пътеката до крепостта Моняк е широка, черен път с не много голям наклон. Подходящо е и за деца и кучета.

В последните уикенди бяхме за през деня на две много симпатични места: Карстовия извор на Златна Панега с пътека до манастира Света Марина (за един ден), минава се и през пещера Проходна, но беше пълно с хора през уикенда; екопътека "под Камико" над Бов - нямаше толкова народ, има гледки, водапд и поляни с мащерка.

Два пъти ходим на Проходна и търсим Света Марина и не можем го открием. От къде точно тръгва пътеката,защото обикалях треволяка, но не я открих? И колко точно е опасна, за да знам кой мога да взема с мен!