От Равногор до Фотиново го дават малко над 20 км, но се пътува час и 7 минути... Всъщност съм задала от Бекови скали до водопада, но и да се зададе от Равногор до Фотиново излиза 19.6 км. и се пътува час.
Скрит текст: 
- Публикувана: 9 юни 2020, 20:24 ч.
- Последно мнение: 24 май 2021, 09:52 ч.
Екопътеки и всякакви приятни разходки- тема 2
Няма път там, дори не се опитвайте. За фотинските водопади трябва да минете през Пещера, в посока Батак има отклонение за Фотиново.
Здравейте, аз съм Равногорска снаха 
и по-назад съм писала в темата, но накратко. Няма път директно от яз.Въча към селото-имало е някога пътека, около 15 км, с голяма денивелация, но сега е обрасла и се е загубила. Пътят от село до Фотиново също не се подържа, минава се с джип или с колело...така че до Фотинските водопади, както са ти написали през Пещера-Батак. Ние също се гласим да посетим Чилингира и екопътеката, не съм ходила , но от снимките, мисля че гледките от Бекови скали и Червената скала си заслужават.
Що се отнася до съчетанието с яз. Въча, проучването ми доведе до Асеневия надпис над Кричим, манастир пак там, село Жребчево или екопътека до Устина с водопад и Перущица. Това като за по едни ден!
и по-назад съм писала в темата, но накратко. Няма път директно от яз.Въча към селото-имало е някога пътека, около 15 км, с голяма денивелация, но сега е обрасла и се е загубила. Пътят от село до Фотиново също не се подържа, минава се с джип или с колело...така че до Фотинските водопади, както са ти написали през Пещера-Батак. Ние също се гласим да посетим Чилингира и екопътеката, не съм ходила , но от снимките, мисля че гледките от Бекови скали и Червената скала си заслужават. Що се отнася до съчетанието с яз. Въча, проучването ми доведе до Асеневия надпис над Кричим, манастир пак там, село Жребчево или екопътека до Устина с водопад и Перущица. Това като за по едни ден!
viara_iv, май имаш предвид село Жребичко, а не Жребчево (Жребчево се намира в друга посока).
Прочетох, че Устинският водопад е маловоден, а преди малко попаднах на коментар от преди месец, че нямало вода, че вода има единствено през пролетта, но въпреки това мястото било красиво.
Аз ходих през август и имаше вода. Е,не беше Ниагара,но имаше.
Е, той никога не е особено пълноводен, но пък по това време на годината може съвсем да е пресъхнал. За пръв път ходихме края на октомври и водопад нямаше, но пък стотици диви циклами нацъфтели. Следващия път ходихме пролетта и водопад течеше, но пък газихме на места до коленете в кал. Пълно щастие няма.
Здравейте, бихте ли споделили дали сега е подходящо времето за Вазовата пътека и някакви препоръки? А местенца за хапване наоколо 🤗?
Но въпреки това със сигурност си заслужава!
На 24 октвомри си направихме много приятна разходка по екопътека Чилингира. Времето беше страхотно.
Около 10:30 тръгнахме по екопътеката и около 12:30 бяхме долу на паркинга. Табела има само в началото на екопътеката, а по самата пътека няма табелки с гледките (тъй като екопътеката е разделена на гледки). Навръщане се разминахме с доста хора, все едно бяха ги стоварили с автобуси.
След екопътеката отидохме до Кричим, където хапнахме, и след това отидохме в Перущица. Там обиколихме четирите музейни обекта - Историческия музей, храмът "Св. Архангел и Михаил", Дановото училище (намират се на метри един от друг) и Червената църква (намира се извън града). Препоръчвам да се посетят и четирите обекта, комплексният билет е 7 лева, а само за Червената църква е 4 лева (не можах да разбера за другите три обекта една ли е цената 4лв.).
След това отидохме до Паметника на трите поколения. Бяхме прочели, че до паметника се стига по стълби, започващи от Дановото училище, които символизирали историческото възвисяване на Перущица. Представях си изцяло по стълби да се стига до горе, но стълби има само в началото до училището, после се върви по пътя, по който минават и автомобилите. Паметникът е интересен, но много занемарен. Открива се хубава гледка към града.
Бях набелязала и крепостта и Асеневия надпис до Кричим, но преценихме, че няма да ходим, тъй като има голяма вероятност да се лутаме много поради липсата на табели и можеше да не ни остане време за другите неща, които искахме да посетим. Също и решихме, че през пролетта евентуално ще отидем до водопада край Устина, тъй като по това време водата липсва, питахме и човека от музея, той потвърди.
Около 10:30 тръгнахме по екопътеката и около 12:30 бяхме долу на паркинга. Табела има само в началото на екопътеката, а по самата пътека няма табелки с гледките (тъй като екопътеката е разделена на гледки). Навръщане се разминахме с доста хора, все едно бяха ги стоварили с автобуси.
След екопътеката отидохме до Кричим, където хапнахме, и след това отидохме в Перущица. Там обиколихме четирите музейни обекта - Историческия музей, храмът "Св. Архангел и Михаил", Дановото училище (намират се на метри един от друг) и Червената църква (намира се извън града). Препоръчвам да се посетят и четирите обекта, комплексният билет е 7 лева, а само за Червената църква е 4 лева (не можах да разбера за другите три обекта една ли е цената 4лв.).
След това отидохме до Паметника на трите поколения. Бяхме прочели, че до паметника се стига по стълби, започващи от Дановото училище, които символизирали историческото възвисяване на Перущица. Представях си изцяло по стълби да се стига до горе, но стълби има само в началото до училището, после се върви по пътя, по който минават и автомобилите. Паметникът е интересен, но много занемарен. Открива се хубава гледка към града.
Бях набелязала и крепостта и Асеневия надпис до Кричим, но преценихме, че няма да ходим, тъй като има голяма вероятност да се лутаме много поради липсата на табели и можеше да не ни остане време за другите неща, които искахме да посетим. Също и решихме, че през пролетта евентуално ще отидем до водопада край Устина, тъй като по това време водата липсва, питахме и човека от музея, той потвърди.
Началото на екопътека Чилингира започва точно срещу комплекс Чилингира, който се вижда малко от първата снимка от горния ми пост. Има табела за пътеката и стълби нагоре. Наречена е екопътека, но си е просто пътека, тъй като, както писах по-горе, няма табели, няма нищо изградено по дължината ѝ.
Вчера (08.11.2020) ходихме до Мъглижкия манастир , на около 27 км от Стара Загора. Там оставихме колата и се качихме до Винишки макък, една скала над манастира. Има две пътеки - едната стръмна, другата по-полегата. Качихме се по първата за около 50 мин, а слезнахме по по-леката пак за около 50 мин. На камъка отдъхнахме малко, някоя снимка и общо всичко ни отне 2 часа. Препоръчвам!