








(още не мога да сваля другите снимки)































Настрана от датите и честванията, всеки човек в сърцето си знае, изстрадал е и се е чувствал благословен от силата на приятелството. Усещал е това влюбване между души, което надживява влюбването между телата. Приятелите са огледало на нас самите, фазите, през които преминаваме, събитията, които ни бележат.
Разнообразието сред тях - приятелите от детинство, които никога няма да срещнем така отново, както във вълшебното детство; приятелите, с които сме преживяли най-трудните си моменти и с които да ни делят години, но видим ли се - ами същото е; приятелите, с които споделяме ежедневието, опознаваме покрай децата си.
Старите приятели, новите приятели. Приятелите са по кафе набързо и тези, с които можем да надзъртаме в тъмните кътчета. Приятели за подкрепа, приятели за безгрижен смях. Приятелите с общото минало и тези, с които чертаем бъдещето си.
Цялото това разнообразие от лица е отражение на едно-единствено - на нашата душа. Разпиляна в няколко човека, но никога цяла. Искрена с всеки от тях, за да бъде искрена със себе си.









*Легенда за приятелството разказва за двама приятели, които вървели през пустинята

"Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка,








Опитваме се да пишем рими.


Феми* усеща се морското ти настроение,утре и аз ще пътувам към морето,







Препоръчани теми