Ако не искат сами да изчезнат - ги прогонвам 
, ако не стане - ами свиквам да живея с тях 
, ако не стане - ами свиквам да живея с тях - Публикувана: 24 авг. 2006, 19:46 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2006, 14:03 ч.
Как се справяте с чувствата и мислите?
Аз си имам едно правило "Много е важно с какво си пълниш главата"...
Имала съм такива тръпки но са били изкоренявани в зародиш, защото лично аз бих се отказала от всичко което обичам ако зная, че с моите действия ще нараня някого, твоят съпруг заслужава ли го. Мисля, че бива да си дадеш сметка кои са наистина ценните неща в живота.
А когато ми се случи нещо подобно започвам да си мисля, за всички предимства на съпруга ми, за всичко което е направил за мен и децата, за грижите му и след това не ми се иска нищо друго освен да го видя възможно най-скоро и да му се метна на врата и да благодаря на Бога, че имам имено него!
Та за това е важно с какво си пълниш главата.
Много ми хареса какво каза една мама във форума "Не си мисли, то и на другия му миришат чорапите и си ги хвърля под леглото...."
Всичко най-най!!
Имала съм такива тръпки но са били изкоренявани в зародиш, защото лично аз бих се отказала от всичко което обичам ако зная, че с моите действия ще нараня някого, твоят съпруг заслужава ли го. Мисля, че бива да си дадеш сметка кои са наистина ценните неща в живота.
А когато ми се случи нещо подобно започвам да си мисля, за всички предимства на съпруга ми, за всичко което е направил за мен и децата, за грижите му и след това не ми се иска нищо друго освен да го видя възможно най-скоро и да му се метна на врата и да благодаря на Бога, че имам имено него!
Та за това е важно с какво си пълниш главата.
Много ми хареса какво каза една мама във форума "Не си мисли, то и на другия му миришат чорапите и си ги хвърля под леглото...."
Всичко най-най!!
Как се справяте с тези натрапчиви мисли, които изяждат и не те оставят на мира? Мога ли само със самовнушение да си наложа граници, които толкова искам да премина?
На втория въпрос - не знам дали можеш да си наложиш граници, не те познавам, вероятно можеш, но щом пък толкова искаш да ги преминеш... знам ли ...
Не спирам да мисля за друг
Аз си мисля 4е онова което ти изглежда розово може да не е чак толкова розово. Имам в вредвид 4е ти може да си представяш връзка с обекта на мечтите си само в хубави тонове, но като се включи и тои нещата със сигурност няма да са идеални. Просто защото идеален вариант не съществува. Та според мен трябва да видиш какво мисли отсрещната страна и има вариант да останеш разочарована.... Не си разваляи семейството принцовете са само в приказките...
Мнооого си го закъсала Гостенке.Тоя номер със стомаха на топка ми е страшно познат.Сигурно не се и радваш на неща които са ти били приятни преди,а мислиш ли си какво би било ако си с него сега- позната история.И от тия мисли спасение няма.Влюбена си нали.Не го мисли много,а ако обекта на желанията ти има същите симптоми...ми просто се обичайте,пък каквото има да става - да става.Тоя живот не се живее по 2 пъти та да си оставяме нещо за втория дубъл. 
На същото мнение съм.
Стига с тези мисли и размисли.
Ако нещо трябва да се случи, то ще се случи, независимо дали го мислим или не.
По-добрият вариант все пак е,тръпката ти да е споделена
Варианта: щастливо семейство, но влюбена в друг, го няма. Или щастието е фарс или не си толкова влюбена. В такива моменти преценям кое е истинско и слушам сърцето си.
Или просто дефиницията за щастие е различна при различните хора
Споделено е до колкото може да се нарече такова. Всъщност той направи първата крачка преди няколко седмици, а аз го спрях първо защото не очаквах и второ защото прекалено много предразсъдъци забушуваха в мен. Разбрахме се всичко да си остане, както е било до сега и ако положението стане нетърпимо.......Първите няколко дни след това, дори ми беше смешно. Постепенно обаче започнах да гледам с други очи, за чието съществуване бях забравила. И сега съм в едно положение в което знам, че съм направила правилният избор, но не ми дава мира мисълта, че съм пропуснала да изживея няколко незабравими моменти. Което е по-лошо - се засилва с всеки изминат ден...
Няма рецепта. Едни успяват с цената на много усилия и подтискане на собственото аз, а съмнението им винаги остава. Други се поддават и понякога печелят, друг път губят. Как може да сме сигурни, че точно това което сме направили е най-правилното? Може би просто за да се стигне до там нещо друго е провокирало, кой знае? 
Страхотен отговор! Особено последното изречение. Аз вярвам, че не може да се стигне дотам, ако човекът до теб ти дава всичко...
Стой настрани от този човек възможно най-много...
Не е лесно, но пък помага ... !
Ако си щастлива с човека с когото си, не се лъжи да гониш дивото, като може така да изпуснеш и питомното...
Постави се в ситуацията на всички засегнати ако в бъдеще се изкушиш... и най-вече на човека до теб... мисля че това би те отрезвило донякъде.
Не е лесно, но пък помага ... !
Ако си щастлива с човека с когото си, не се лъжи да гониш дивото, като може така да изпуснеш и питомното...
Постави се в ситуацията на всички засегнати ако в бъдеще се изкушиш... и най-вече на човека до теб... мисля че това би те отрезвило донякъде.
Споделено е до колкото може да се нарече такова. Всъщност той направи първата крачка преди няколко седмици, а аз го спрях първо защото не очаквах и второ защото прекалено много предразсъдъци забушуваха в мен. Разбрахме се всичко да си остане, както е било до сега и ако положението стане нетърпимо.......Първите няколко дни след това, дори ми беше смешно. Постепенно обаче започнах да гледам с други очи, за чието съществуване бях забравила. И сега съм в едно положение в което знам, че съм направила правилният избор, но не ми дава мира мисълта, че съм пропуснала да изживея няколко незабравими моменти. Което е по-лошо - се засилва с всеки изминат ден...
Първо си помисли, дали не си харесала чувството, че си харесвана. Казваш, че той е започнал, ти не си очаквала. После си започнала да мислиш за него. Ние жените сме си кокетки, обичаме да сме харесвани. В дългите връзки това обикновено се поизгубва - мъжете ни си мислят, че просто си го знаем.
Аз обикновено започвам да човъркам в себе си - какви точно са ми мислите, чувствата. Какво харесвам - очите ли съм забелязала, как ме кара да се чувствам ли, какво точно става с мен. Обикновено така всичко си отминава много бързо. И особено като го сравня с моя мъж, който, миличкия, е много недосетлив за романтика, мили жестове и всякакви такива работи, за които просто не се сеща, но знам, че много ме обича, истински. Не се чувствай виновна. Това се случва с всяка от нас. Въпроса е наистина да си наясно със себе си.
Аз обикновено започвам да човъркам в себе си - какви точно са ми мислите, чувствата. Какво харесвам - очите ли съм забелязала, как ме кара да се чувствам ли, какво точно става с мен. Обикновено така всичко си отминава много бързо. И особено като го сравня с моя мъж, който, миличкия, е много недосетлив за романтика, мили жестове и всякакви такива работи, за които просто не се сеща, но знам, че много ме обича, истински. Не се чувствай виновна. Това се случва с всяка от нас. Въпроса е наистина да си наясно със себе си.