- Публикувана: 25 авг. 2006, 17:11 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2006, 10:07 ч.
Кога направихте бебето си?
Гласувах с "когато бях достатъчно зряла...", "когато поисках/ме" и "друго".
Имахме още по една година да завършим, когато забременях - напълно обмислено решение и от двама ни, започнахме бебеправенето веднага след сватбата (отне ни 4 месеца). Издържахме се сами - с работата на мъжа ми и майчинството. Помощта от родителите се изразяваше в буркани
Нямахме, все още нямаме и скоро няма изгледи да имаме собствено жилище. Това не ни е идея-фикс - цял свят живее под наем. Дипломирах се само с едно отлагане на дипломна защита. Намерих си работа. После записах докторантура, решихме че сме готови за второ дете. Сега, живот и здраве, на есен продължавам доктората, а децата - на ясла и градина.
Имахме още по една година да завършим, когато забременях - напълно обмислено решение и от двама ни, започнахме бебеправенето веднага след сватбата (отне ни 4 месеца). Издържахме се сами - с работата на мъжа ми и майчинството. Помощта от родителите се изразяваше в буркани
Нямахме, все още нямаме и скоро няма изгледи да имаме собствено жилище. Това не ни е идея-фикс - цял свят живее под наем. Дипломирах се само с едно отлагане на дипломна защита. Намерих си работа. После записах докторантура, решихме че сме готови за второ дете. Сега, живот и здраве, на есен продължавам доктората, а децата - на ясла и градина. 
Когато се научих да си изкарвам парите и да поддържам домакинство заедно с мъжа ми.Комлексни са нещата.Тъй като ние не сме имали кой да ни издържа даже докато учим-немислимо беше-едвам плащахме наема си тогава.Понеже следя терзанията ти от другата тема-да-важно е дали родителите са отворени да ви подкрепят и помагат-къде финансово, къде морално-тогава с чиста съвест мога да ти кажа-когато поискате-тогава.Нашето първо дете беше планувано тогава, когато освен, че бяхме си стъпили на краката, бяхме и преминали през доста бури и неволи и имахме вяра в собствените си възможности.С втората ми бременност е пак така-не е случайна и е премислена и като време, през което аз ще направя нещо друго за себе си.Това не променя чувствата ми към децата.Успех в решението ти!
Когато почувствах, че съм достатъчно зряла, за да мога да понеса отговорността.
Правихме бебето 4 години обаче. Все не ставаше и накрая ни изненада, вече когато не го чакахме.
Бях завършила, но нямахме собствено жилище /сега търсим варианти вече за такова и ми е най-голямата мечта/, нямах стабилна работа, защото знаех, че ще ме изритат от работа, като разберат, че съм бременна /работех в частна фирма/ и хоризонта не беше безоблачен. Но ето че 2 години и половина, се справяме и нито сме умрели от глад и жажда, нито сме побелели. Ако не боледуваше толкова и яслата й понасяше, нямаше да я спра от нея и щях да изкарвам и аз една доста тлъста заплата, та съвсем да сме наред... Ама малкото е кекаво и рохко яйце и не става за ясла.
Радвам се, че Гери се роди, че е точно тя и точно тогава съм забременяла, а не преди 4 години или след 4. А и да кажа под секрет, тя е най-малкия разход в нашето семейство. Аз гълтам повече пари, отколкото горкото, невинно създание
. Ако трябва да се прави икономия, трябва първо да изхвърлят мен и тогава ще се видят с пари вече.
Правихме бебето 4 години обаче. Все не ставаше и накрая ни изненада
, вече когато не го чакахме.Бях завършила, но нямахме собствено жилище /сега търсим варианти вече за такова и ми е най-голямата мечта/, нямах стабилна работа, защото знаех, че ще ме изритат от работа, като разберат, че съм бременна /работех в частна фирма/ и хоризонта не беше безоблачен. Но ето че 2 години и половина, се справяме и нито сме умрели от глад и жажда, нито сме побелели. Ако не боледуваше толкова и яслата й понасяше, нямаше да я спра от нея и щях да изкарвам и аз една доста тлъста заплата, та съвсем да сме наред... Ама малкото е кекаво и рохко яйце и не става за ясла.
Радвам се, че Гери се роди, че е точно тя и точно тогава съм забременяла, а не преди 4 години или след 4. А и да кажа под секрет, тя е най-малкия разход в нашето семейство. Аз гълтам повече пари, отколкото горкото, невинно създание
. Ако трябва да се прави икономия, трябва първо да изхвърлят мен и тогава ще се видят с пари вече.
Абе аз чета непрекъснато темите,които се разискват и често има много добри неща,ОБАЧЕ..... толкова ли прогромиран е животът ви, че всичко редите едно след друго?Не усещате ли липсата на спонтанност понякога,вземайки някакво решение?90% от вас са планирали всичко..... Когато ние с мъжа ми бяхме студенти, направихме бебето случайно. Имахме кофти първи две години,но никога за миг не сме се съмнявали,че ще се справим. Апартаментът си го купихме на кредит, после и колата, после и втора кола, а след това и другото дете.Не е имало нищо планирано. Имам чувството,че понякога наистсна не сте откровени в отговорите си.
Ми не-не ми е кофти, че ми е планиран живота-защото не е точно така-едно е да можеш да да си позволиш да изчакаш и да подредиш по някакъв начин живота си, друго е да очакваш, че всичко, което планираш, ще се изпълни...Все пак хората са различни и понякога условията на живот те карат да взимашпедно или друго решение.Това, че децата са ми планирани не ги прави по-необичани и животът ни не е програмиран в точният смисъл на думата.Аз не виждам нищо неоткровенно в моят отговор например.Не знаеш как се е стекъл живота на хората,че да съдиш- за едни едно е трудно-за други-друго.Ние например сме сами с мъжа ми и е имало периоди, когато не сме яли 3 дена, тогава бях далече от мисълта за спонтанност и дори да беше станала грешка-щях да предприема нещо друго.И съм щастлива, че детето ми е правено с мисъл, а не е плод именно на грешка.
При мен положението е доста различно. Бебето е планирано, но решението за неговата поява няма нищо общо с образованието ми, работата ми, жилища и т.н. Просто имах проблем и лекарите ме предупредиха ако искам деца, да действам веднага. Мъжът ми, който тогава си падаше по идеята за бебе 100 пъти повече от мен, веднага пое ентусиазиран идеята, а и аз не съм се колебала никак. Когато стана от раз, направо не можахме да си повярваме на късмета
Вторият път се реших, когато сина ми беше вече на 4 години, винаги съм знаела че искам да имам 2 деца, за да не оставям първото си дете самичко. А според мъжа ми сме били само на половината път, той иска 4 или поне 3
Вторият път се реших, когато сина ми беше вече на 4 години, винаги съм знаела че искам да имам 2 деца, за да не оставям първото си дете самичко. А според мъжа ми сме били само на половината път, той иска 4 или поне 3